Спомени и впечатления за социализма в България

Пускаха, но трудно. Приятели от Швеция ни бяха бяха поканили, но пуснаха само баща ми и брат ми, а аз и майка ми останахме тук като гаранти, че те ще се върнат. Ако те бяха решили да останат там, основно ние двете щяхме да пострадаме.

Някои много абсолютизирате и анатемосвате миналото.
Напомняте ми на един виц:
Двама сноби разговярят:
- Знаеш ли, утре ще вали.
- Остави ги. Простаци!

А, фактите са си факти, няма място за интерпретиране.
Имам колега, около 5о годишен е. Баща му навремето е избягал в САЩ. Разказали са му играта в казармата и по нататък, навсякъде са го водели копеле на "врага на народа"".
Е, това ако е нормална държава!?

  Тъпо да се контрира, но още от началото на темата все ме сърбят пръстите да припомня ето този виц по повод превъзнасянето по истинските неща от онова време

И за това имаше виц - за двама братя, полицай и партизанин. Полицаят се ,уредил, защото имал брат партизанин, ама на партизанина ме се е..... мамата, защото има брат полицай.  

  Тъпо е да се контрира, но още от началото на темата все ме сърбят пръстите да припомня ето този виц по повод превъзнасянето по истинските неща от онова време

Още колко пъти ще го пуснеш този неграмотен виц?

Въпреки, че няма как да имам ясни спомени от комунизма смятам, че ни е навредил много в манталитетно отношение, което си го носим и до днес - постоянно сме уплашени да надигнем гласец, спотайваме се и пр. Да, и за мен нашето детство беше много по-хубаво от сегашното. Децата днес са презадоволени, не се отлепят от компютрите, липсват им всякакви социални умения. Но това е глобализацията, няма как да сме по-различни, навсякъде е така, а хубавите ни спомени не са вследствие добрия комунизъм. Личността къде е била тогава? Правата ви? Преди няколко седмици си взехме багажа, качихме се на колата и решихме накъде отиваме. Тогава това е било немислимо. Да излезеш до съседна държава да разгледаш нещо  Хората са били поставени в едни тесни рамки и максимално подтиснати да не мислят - вършат ежедневните неща, радват се на малкото и това е - информация за света около тях, нула. Времената се променят. Ако ви се гледа интересен сериал за връщане във времето, препоръчвам 11/22/63 по книгата на Стивън Кинг. Докато четете книгата, ви се иска да се върнете тогава - защото нещата, които ги е имало, липсват днес. Но пък не са вследствие на комунистическия строй.

Смятам, че хората са различни. Има хора, които искат просто да са спокойни с парите, които получават, да могат да си платят сметките и да отидат на море за една седмица. Нормално е онова време да им е мило - те не търсят разнообразието, възможностите, не искат да мислят и имат мнение за неща, които не ги касаят, що се отнася до бита им. Даже новото и непознатото ги плаши, обичат установения ред. Всяка година, по едно и също време, на море, в един кой си курорт. Не ги съдя, разбира се, така си обяснявам желанието им да се живее с комунистически строй. Защото тогава са получавали това, което искат - конкретно ежедневие, спокойствие, еднообразие, липса на стрес. Другият тип хора, обаче това ги е мъчело страшно много и няма как да си спомнят с умиление за този период.

Не казвам, че днешното време ми харесва - всичкият този стрес, нещата, които се случват по света, а ние сме част от тях (тероризъм, глад, епидемии). Винаги ще си спомням с хубаво за моето детство, защото беше прекрасно, но не с цената на потъпкване на личността.

пп - баба още си живее с мисълта, че ми трябват "връзки" и за най-прости неща.

Живота далеч не се изчерпва само с ходене на море на едно и също или различни места.

Понеже се говори за почивки и море, си спомних как веднъж отидохме до Албена
Все едно не си в България
Чисто, подредено, чужденци навсякъде, идеално обслужване ... но само за тях, сервитьорите си счупваха краката, но нас категорично отказаха да обслужат, заведенията не били за българи

В Русалка дори не пускаха да влезеш.

Те и сега не пускат или поне не безплатно.
Нали имаше скандал с онзи, който й е собственик.

Горещо препоръчвам Бивалици на Вера Мутафчиева и Мравки и Богове на Стефан Цанев, за да се придобие някаква представа за онова време.

А вицовете определено ми нагарчат.

Спомням си и един простак, барман на Слънчев бряг работеше
Не си знаеше парите този човек, у тях всичко корекомско или вносно
Ей такива се водеха средна класа

А хората с образование в калта, да си знаят мястото

Цанев добре е описал първите години на червения терор у нас

А Георги Марков пък безумията на онова време