Спомени и впечатления за социализма в България

това с договорите беше внос от запада, така да се каже. Не е комунистическа измишльотина - и на Запад го има. Беше побългарено, както и всичко друго, но и сега си съществува по света

така е,Вася - имаше квоти за деца със заболявания- и сега ги има, имаше и квоти за малцинствата /и то доста големи/ Така аз влязох в колежа едва-едва с 5:80 диплома и 6 на изпита. Просто тази специалност за окръга имаше 5 бройки, от които 4 - за Айшета. Че аз бях петата

Рабфак бяха отделни бройки,без връзка с общия прием. Приемат се примерно 20 студенти тази специалност, от които определена бройка задължително от малцинствата / помачката, която споменаваш/, деца с увреждания- колкото кандидатстват / те се включваха в бройката, извън тази за малцинствата - при редовите българчета/. Имаше отделни бройки извън обявените за активните борци- просто си ги приемаха.
Сега има подобна схема в морската академия- децата, завършили техникумите по корабоводене в Русе,Варна и Бургас с успех над 5 се приемат без изпит и извън бройката-имат запазени места така да се каже

Diana D,  приема техникум - университет е логичен, защото се прави по договори и трябва специалностите да съвпадат.
Морско пазят места и за ученици от МГ Варна,защото знаят каква е подготовката там.

абсолютно
просто го посочих като съвременен вариант на рабфак- така беше и с тези бройки преди

Социалистически реализъм!

Не съм чела темата от начало, но да питам какви са ви спомените от лагерите, екскурзиите и летните бригади? Ако е обсъждано ще изтрия въпросите си.
Аз за пръв път ходих на море на спирка "Почивка" май беше във "Дружба" Варна. Там до култовия ресторант "Трифон Зарезан" видях сок да тече в чашка от автомат срещу 5 ст. Лагерния огън, запознанства с деца от цялата страна и до ден днешен помня.
Като ученичка в гимназиялния курс ходих на лагер-школа "Трезво възпитание на младежта". Водиха ни истински наркомани и ги караха да минават между нас за да видим до какво води употребата им.

Обсъждано е.

много хубави снимки,
много, всичко трябва да се снима и запази, за да се спре фалшификацията със стара дата, и цени има- за тези , които все за ''комунистическата евтиния'' обичат да говорят и това не е всичко, все пак са рекламни повечето снимки ...

Станах студентка в последната година на режима- 89-та. Бяхме 25 души държавна поръчка. До края на първия семестър се удвоихме, след като дойдоха разни тикви от Рабфак и други парашутисти.
На лагер, слава Богу, не съм ходила. Бригадите бяха отврат- мръсни спални помещения за по 20-30 души, отвратни бани, в които топлата вода е екзотика, отвратна храна в стола, имитация на работен процес срещу символично заплащане.

Моля, когато коментирате тези неща, уточнявайте годината, в която става кандидатстването, а ако може и града.
И друг път сме го нищили този въпрос - има огромни разлики в начина на прием и баловете в различните етапи на социализма и различните години.
Например, когато аз кандидатствах във ВУЗ в средата на 80-те, имаше райониране. На този окръг са отпуснати толкова места, на онзи - толкова. И хората от съответния окръг се състезаваха помежду си, а ако не стигаха издържалите, тогава допълваха с кандидати от другите окръзи. И понеже за някои региони имаше много бройки, често се случваше кандидат-студенти да променят местожителството си (с връзки, естествено), за да влязат в желана специалност с по-нисък бал. Като например от Стара Загора да кандидатстваш с кърджалийска регистрация за кърджалийските квоти (сещайте се защо). И затова за една и съща специалност в една и съща година някои са влезли с 3 на изпита, а други не са успели с оценка над 5,50.
Аз се бях засилила да подавам документи за една много желана от мен специалност, но като видях, че за нашия окръг имаше само 2 места, се отказах. Поне за едното щеше да се ползва някакво предимство, а може би и за двете - просто нямаше смисъл. После съжалявах, че поне не опитах, ама... Влизането по втория начин беше станало толкова популярно, че мнозина се отказвахме дори да пробваме.
Тогава, в средата на 80-те, за хубавите специалности във ВУЗ се влизаше задължително с частни уроци и/или курсовете към самите университети. Колкото и да си прост, платиш ли си на когото трябва, вътре си. Естествено, имаше и много, влезли със собствени сили и знания. Но не и в най-елитните специалности - право, медицина и т.н. Там без частни уроци просто не ставаше. И то уроци при правилния човек. Или с Рабфак.

За езиковите гимназии гледам, че спрягате балове. И там беше различно. По мое време не се ходеше на частни уроци или ако се е ходело, е било в дълбока тайна. Подготвителни курсове имаше обаче – към някои училища. И всеки, който поиска, можеше да се запише. Иначе се подготвяхме главно сами, по материалите в списанията "Родна реч" и "Математика".
Имахме право да кандидатстваме след 7 клас само в една езикова, една математическа и едно училище по изкуствата - музикално, художествено... Изпитите бяха отделни за математическа и езикова гимназия. Ако кандидатстваш едновременно в езикова и математическа гимназия, държиш два различни изпита по математика плюс още един по БЕЛ за езиковите.
Когато аз кандидатствах през 1979 г., задачите по математика за езиковите бяха изключително трудни, много по-трудни от тези за математическите гимназии, и имаше страшно много двойки. В един момент се оказа, че кандидатите, изкарали 3+ не стигат, за да се запълнят бройките (100 места), та се наложи да прехвърлят кандидати от други окръзи.
За езиковите сигурно е имало квоти за децата на активни борци, то къде ли нямаше. За други привилегии не съм чувала, освен тази за децата на учители, които при равен бал с друго дете имаха предимство. И за деца с определени заболявания също имаше някакви предимства май. Може би отделна квота, не знам.
Но пък и сегашната истерия "да вкараме детето на всяка цена в елитна гимназия, за да натрием носа на Пенка" я нямаше. След 7 клас кандидатстваха малко хора, повечето чак след 8 клас в обикновени гимназии, техникуми и СПТУ . В обикновените гимназии се влизаше с общ успех над 4,50, имаше профилирани паралелки и нивото беше много високо, поне в нашия град. В някои техникуми се влизаше също много трудно - общ успех от дипломата 6 и оценка на изпита пак около 6. В други класирането беше само по диплома. Но общо взето в техникумите влизаха отличници и тези на средно ниво. Тройкаджиите пълнеха СПТУ, та като нямат акъл за повече, поне някакъв занаят да придобият. То пък се получаваше така, че едва изкретал СПТУ и завършил по милост, изкарваше повече от лекаря и инженера. Диктатура на пролетариата, к'во да прайш... 

Май и сега е така. Идва "майстор" за ремонт в къщи и за два-три дни взима колкото заплата за месец на доктора/без рушветите/.

обобщение на темата:

"Когато бях пионерче, на мен ми разказваха, колко хубаво ще живеем в бъдещето. Сега ми разказват, колко хубаво съм живял, когато съм бил пионерче"

Е, да се сравняват ябълки и круши, с чушки и домати, надали е удачно.
Всяко нещо има съответната цена. И на плочкаджията и на доктора. Тя говори за това, че тогава стандартната заплата на някой майстор, по дефолт беше по-голяма от тази на млад спец., па дали е доктор, инженер или друг, са подробности.

Сийо, родителите ми са кандидатствали за ВУЗ средата на 70-те години - по техни спомени тогава райониране е имало за полувисшите учителски институти, или поне за тях само си спомнят. Те са кандидатствали в Свищов и ги приемат без проблеми от първия път, изкарали са достатъчно високи оценки и на изпита по математика/география, и на другия - политическия.

По разкази на майка ми - имало е уроци, но в масовия случай се е ходило тайно, слизало се е на друг етаж с асансьора, за да не се разбере. Това за Пловдив ми го е казвала. Баща ми е от Благоевград - в 8 клас познат му е обяснил 1-2 пъти някакви теореми и това му е било.

Не само за полувисшите, и за университетите имаше.
В първи курс с недоумение гледахме наши състудентки, които не можеха дори да говорят български, а бяха влезли с изпит по БЕЛ. Отпаднаха до една първите 1-2 години - някои минаха задочно, други се (ги) изпожениха и се отказаха.

То и на шивачка се ходеше тайно.