По мои спомени нямаше опакован хляб, продавачи и товарачи си го пипаха, стоеше на рафтовете, които не са много чисти. Често се сещам и се чудя, сега това как би се възприело, особено от бг мамата. 
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
По мои спомени нямаше опакован хляб, продавачи и товарачи си го пипаха, стоеше на рафтовете, които не са много чисти. Често се сещам и се чудя, сега това как би се възприело, особено от бг мамата.
Че и се слагаше в платнени или мрежести торби, които не се перяха след всяко ходене до магазина, а в тях се слагаше какво ли не. Може би затова беше толкова вкусен хлябът
Аз всъщност мекото не го харесвах, но обожавах кората на току-що опечен хляб, която пък имаше най-големи възможности да се замърси. 
Версии всякакви можеш да чуеш. Гледай тук какво става, кристални полилеи от Румъния с антикварна стойност. 
А то в Румъния само глад и мрак имаше, буквално. И просещи хора около автобусите от България.
А то в Румъния само глад и мрак имаше, буквално. И просещи хора около автобусите от България. Това майтап ли е? Имаше глад и мрак в Румъния пост социализма-също както тук. Преди 1989 г. имаха много качествени обувки и много добре развито производство на стъкло- не кристал. Говоря за декоративна стъклария ръчна изработка на смешни цени. Вярно е,че храната им беше отвратителна, особено колбасите, но това е по моя личен вкус- не съм забелязала недоимък и румънците си ги плюскаха с апетит. Тъй като живея на самата граница с Румъния, винаги ми е било по-лесно да пазарувам от Букурещ, отколкото да отида до София и съм ходила доста често. Имах и имам доста приятели и роднини от другата страна на границата. Букурещ беше и е класи над София, която си е едно ъпгрейднато село
Ама има ли още някой да се върже... 
на лисицата...
че нямало хляб
голяма пръдня ...
-------------------
Вчера група младежи 18-25г такава кочина оставиха след себе си на едно място....
Ред-бул, сокчета, чашки от кафета, кутии от храна, салфетки- оставиха всичко на тревата...
Те такова чудо, скоро не бях виждала...
Как пък един младеж или госпожица не взе едно пликче и да обере полянката...
на лисицата... че нямало хляб голяма пръдня ...
-------------------
Вчера група младежи 18-25г такава кочина оставиха след себе си на едно място....
Ред-бул, сокчета, чашки от кафета, кутии от храна, салфетки- оставиха всичко на тревата...
Те такова чудо, скоро не бях виждала...
Как пък един младеж или госпожица не взе едно пликче и да обере полянката...
Ако не знаете какво е соц-конфекция, то
нямате достоверни спомени от онова вре-
ме. Като се ушие един модел дреха/обув-
ка, почти всички от възрастовата група
се обличаха в него. Еднакви. Е това е ра-
венство на живо.
нямате достоверни спомени от онова вре-
ме. Като се ушие един модел дреха/обув-
ка, почти всички от възрастовата група
се обличаха в него. Еднакви. Е това е ра-
венство на живо.
Не е вярно! Във всяко село и град имаше шивашко ателие към Промкомбинатите и други частни шивачи от Задругата на майсторите и много хора си шиеха дрехи там. Различни разбира се. Конфекция е имало, ще има и сега. Скоро бях в по-голям град по магазините. И там като в нашия град. Същите стоки, но в повече и в по-лъскави магазини.
За обувките-най -хубави бяха на Флавия Пловдив, тогава "Петър Ченгелов". Естествена кожа, хубав дизайн, елегантни. Струваха 43 лв. И сега си пазя 2-3 чифта, които много си харесвах.
Масовият хляб беше БЯЛ - 32 ст. ДОБРУДЖА-26 ст., ТИПОВ-15 ст. И РЪЖЕН за диабетици /не помня цената му/.
Хайде да не говорим за Белене, защото ще трябва да кажем и за отрязаните партизански глави, избитите ястребинчета, Митко Палаузов, запалените къщи на партизани и ятаци и много други.
Нова, сега са 240, ама са НА ЗАПЛАТА и ред други доплащания, кола, шофьор, представителни и пр. Тогава нар. представители ходеха за 2-3 дни на сесия и беше без заплащане. Моят учител до 4 клас беше нар. предсавител по онова време. Работеха си по професията, а ходеха, когато свикат Събранието.
Не, не е майтап, не съм майтапчийка. Не знам какво село е била София, но Румъния беше Зоната на здрача. Разправят го до ден днешен и румънците.
Хайде да не говорим за Белене, защото ще трябва да кажем и за отрязаните партизански глави, избитите ястребинчета, Митко Палаузов, запалените къщи на партизани и ятаци и много други.
Били са смутни времена и то не само в България, но паралелът със социализма е подходящ.
Да се върнем още по-назад, например атентатът в църквата "Света Неделя"?
При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души[6], други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500.
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца
Какви ястребинчета, какъв Митко Палаузов..... това са деца-жертви на същия този социализъм. Имайте поне малко уважение към паметта им, престанете да ги използвате за евтина пропаганда.
Неоспорим факт е, че по времето на "народната власт" партизаните и ятаците се размножиха прогресивно. През шумата не се виждаше ясно кое е за добро и кое за лошо.....
Неоспорим факт е, че по времето на "народната власт" партизаните и ятаците се размножиха прогресивно. През шумата не се виждаше ясно кое е за добро и кое за лошо.....
А помните ли юрганите- тежаха ужасно, не ги понасях и спях с чаршафосано родопско одеало.
В Прага ме бяха впечатлили завивките и възглавниците, огромни и леки, от пух.
Ние все още ги имаме юрганите складирани. Спомням си, сигурно е било към края на социализма или малко след това, как се събираха помощи за Никарагуа. Майка ми тогава беше от тези, които организираха събирането на помощите и ме накара да дам най-хубавата си кукла - беше съветска, едно бебе с нещо като светлосиньо космонавтче облечено с поръбено бяло по качулката, плачеше, казваше "мама". Много ме беше яд, ама нали бедни никарагуанчетата, дадох я. После ние много обедняхме явно и вече със сигурност е било след социализма, защото бях ученичка, ни пращаха помощи от Франция. Та тогава едно от нещата от помощите, които получихме, беше едно олекотено юрганче. Не бяхме виждали такива дотогава, нали с тези тежките бяхме.