От въпросните именници аз съм пряко "потърпевша". Родителите ми са искали да се казвам Габриела, обаче в именника го нямало това име и са казали на майка ми да мисли друго име.
А баща ми по това време е бил войник, не са го пуснали в отпуска, видял ме е за първи път на 3 месеца.
Моя съгражданка, по-голяма от мен, са успяли да я кръстят Габриела. И не защото, именника е "разрешил", а защото майка й казала, че това дете го е чакала години наред /дълго време не е можела да забременее/ и няма да го кръсти по никакъв друг начин. Имало е големи дебати, но в крайна сметка са разрешили.
А баща ми по това време е бил войник, не са го пуснали в отпуска, видял ме е за първи път на 3 месеца.
Моя съгражданка, по-голяма от мен, са успяли да я кръстят Габриела. И не защото, именника е "разрешил", а защото майка й казала, че това дете го е чакала години наред /дълго време не е можела да забременее/ и няма да го кръсти по никакъв друг начин. Имало е големи дебати, но в крайна сметка са разрешили.
Майка ми е искала да ме кръсти Николета, но името го е нямало.
Кръстила ме е с друго име , което го е имало.
Обаче , всички роднини ми викат "Ети" , галено от Николета, а то няма никаква връзка с името ми.
а майка ми и баба ми си ходеха всяка неделя, и всички на другия ден носехме яйца да се чукаме.
явно е имало голЕма разлика между София и Пловдив... 
Бившата варненска ll-а гимназия, сега музей, през голямото се превръщаше в нещо като дискотека, light. Целият двор-парк се озвучаваше с най-модерното в момента английско и италианско. 
Сега Патриарх Евтимий. Беше образцова гимназия.
И в снега пак ни водеше да бягаме.
