Нова, Уишче, не дейте така да говорите, че другарките започват да циклят.
Тези факти не ги пише в старите учебници.
Тези факти не ги пише в старите учебници.
- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Аз за режим на тока си спомням само по време на Демокрацията... 
Де да беше гаснал тока, та да си почиваме по времето на Тошко.
Де да беше гаснал тока, та да си почиваме по времето на Тошко.
Дааа, спомних си за едни ученици , дето ходиха на вечерно училище..../да си вземат средното образование/
Ти от тях ли си, та си учила вечер?
------------
Аз вечер съм спала, щото съм ставала рано - в 4,00часа за първа смяна...
Пхенян е в Корея...
Ама какво ли значение има, де Китай, там и Северна Корея.
Аз вечер съм спала, щото съм ставала рано - в 4,00часа за първа смяна...
Нима във вашето село народната власт не е построила училище?
Аз за режим на тока си спомням само по време на Демокрацията...
Де да беше гаснал тока, та да си почиваме по времето на Тошко.
Де да беше гаснал тока, та да си почиваме по времето на Тошко.
Разказвах на майка ми за тази тема и тя ми сподели следното по повод Великден.
В началото на седемдесете години, докато е била ученичка, леля ѝ (учителка) специално е дебнела момента да се запише като "надзирател" до градската черква в нощта на Великден, за да може после да каже, че НЕ Е видяла никой от учениците си там. Независимо, кой е видяла наистина и по този начин да им спести неприятности. Сега да не дойде някой да ми каже, че майка ми не си спомня правилно, ако обичате.
И история от раздел комунистическа глупост - родната къща на майка ми е отнета (компенсирана с панелен апартамент, гордостта на соца), за да се построи някаква зелена площ - градина. Не само, че нищо не е построено, ами къщата се подарява на трети лица, за да бъдат компенсирани за отнемането на някакъв съвсем различен имот. На предишните собственици изобщо не се предлага да получат къщата обратно.
В началото на седемдесете години, докато е била ученичка, леля ѝ (учителка) специално е дебнела момента да се запише като "надзирател" до градската черква в нощта на Великден, за да може после да каже, че НЕ Е видяла никой от учениците си там. Независимо, кой е видяла наистина и по този начин да им спести неприятности. Сега да не дойде някой да ми каже, че майка ми не си спомня правилно, ако обичате.
И история от раздел комунистическа глупост - родната къща на майка ми е отнета (компенсирана с панелен апартамент, гордостта на соца), за да се построи някаква зелена площ - градина. Не само, че нищо не е построено, ами къщата се подарява на трети лица, за да бъдат компенсирани за отнемането на някакъв съвсем различен имот. На предишните собственици изобщо не се предлага да получат къщата обратно.
Аз мисля, че не от склерозата, а от това че предишните години ползващите един трафопост с болници и някои значими сгради не ги изключваха. Имам съученици, които бяха облагодетелствани по този начин.По късно направиха генератори ли или нещо такова, което осигуряваше електричество за тези сгради и гасенето беше повсеместно.
Така е, ние бяхме вързани за Окръжна болница и доста време ни се разминаваше режима. После обаче и нас ни резнаха
. Нима във вашето село народната власт не е построила училище?
В нашето "Село.... "
Има данни за училище от 1832г със сграда/построика на училище... Редовните ученици ходят денем на училище. НА СВЕТЛО!!!
Светло, светло, колко да е светло в 4 сутринта?
А защо си ставала в 4.00 за училище, можеш ли да поясниш?
А защо си ставала в 4.00 за училище, можеш ли да поясниш?
Тръгвах в 4,30часа за работа. /Научи се да четеш ...най-накрая! :
/Града беше осветен от улични лампи.
Беше не много тихо, защото живота закипяваше в 4.30 часа... Бръмчаха автобуси, камиони, хора ...
По пътя имаше доста хора от рано, защото всички отивахме по разни предприятия и всеки поздравяваше и пожелаваше - "Лек ден, лека работа" с усмивка.
Аромата на липите по главната, сутринта ободряваше всички и настроението винаги беше приповдигнато... Шегувахме се така:
"А ...Пак ли сме Първа- бодра смяна?" .... , "Ранобудни сме тази седмица? " и пр...
Не винаги смените се съвпадаха със смените в другите предприятия и се виждахме през 4 седмици горе- долу...
И така се опознаваме по улиците. За около 10-15 мин вървим заедно на тумби и се шегувахме...
Така беше и на обед и вечер... Разминаваме се и се поздравяваме.
Впечатлително беше едно предприятие....Техните работници бяха повечето мъже и голям майтап бяха по спирките... Пътуваха с автобуси. А до работата са свирели с акордеони, песни са пяли... Това през 1966 до 80год горе долу...
-----------------------------
Е...годините вървят ...спомени и впечатления се нижат...
Дано един ден имаме по хубави спомени независимо от неволите, които ни сполетяват...
Препоръчани теми