- Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.
Спомени и впечатления за социализма в България
Скрит текст:
Точно този.
Имаше и един с Кума Лиса, но с мечето ми беше по-любим.
В края на 80-те или началото на 90-те се сещам, че бях много злояда или пък майка ми е готвела страшни буламачи, ама много гадно ми беше всичко готвено, и обикновено с филии с лютеница се изхранвах. Като омръзнеха и филиите с лютеница, майка ми ме пращаше в кварталната кръчма да купя кебапчета. По-вкусни кебапчета не съм яла. Слагаха ги горещи, направо от скарата, в една бежова хартиена кесия, заедно с нарязан на четвъртинки и после на филийки пресен хляб, в който от мазнината от кебапчетата попиваше и беше много вкусен и без кебапчета.
аз си спомням, че на село имаше фурна и там хлябът беше кръгъл. имаше голям и малък.
коричката беше умопомрачителна, все пак на пещ се печеше.
пратиха ме за един малък (200м. са до фурната) и като се върнах с наполовина изяден хляб, ме пратиха за още един, ама голям.
също си спомням, че имаше смесен магазин и ХоРеМаг (ХотелРесторантМагазин). това ново думообразуване също беше типично за комунизма.
шоколади не си спомянм много са съм яла, но суха паста Ком ми беше любима, както и плезира.
имаше и някаква тъмна напитка, тип кола, която се казваше алтай.
коричката беше умопомрачителна, все пак на пещ се печеше.
пратиха ме за един малък (200м. са до фурната) и като се върнах с наполовина изяден хляб, ме пратиха за още един, ама голям.
също си спомням, че имаше смесен магазин и ХоРеМаг (ХотелРесторантМагазин). това ново думообразуване също беше типично за комунизма.
шоколади не си спомянм много са съм яла, но суха паста Ком ми беше любима, както и плезира.
имаше и някаква тъмна напитка, тип кола, която се казваше алтай.
И още помня едни врели понички с мармалад от училищния бюфет, както и много вкусна май варена наденица с чубрица в крайче заводски хляб, пак от училищната лафка. Нямаше рецептури и изисквания за здравословно хранене, жулехме си тестото и мазнотиите, обаче не бяхме дебели, децата играеха навън по цял ден, нямаше компютри и единственото забавление беше детското по 10 минути на ден. Много обичах телевизионните театри в понеделник, още ги гледам тези, които са качени в нета.
Не зная дали сте писали за това, не изчетох цялата тема, но аз пазя много хубав спомен от кулинарните магазини и по-специално от руската салата, завита в хартия, която продаваха там! Няма такава вече никъде. Вафлите от 5 също много ги обичах и един шоколад Крава, ама не Милка. За един период от доста години обаче изчезна напълно шоколада и ядяхме някаква гадост като заместител, викаха и марципан. Чак след години разбрах, че марципанът е съвсем друго нещо.
Будапеща беше най-яката сладкарница 
Имаше едни сиропирани сладки, не саварини, нещо друго беше - бяха много вкусни.
Имаше едни сиропирани сладки, не саварини, нещо друго беше - бяха много вкусни.
Шомлой галушки?
https://sergej-pozhar.livejournal.com/114847.html
Ориенталки се наричаха тези сиропирани сладки в сладкарница "Будапеща", бяха с форма на елипса.
Точно така, бяха елипсовидни и сиропирани
Толкова години съм се чудила как се казват.