Публикувана: 23 март 2016, 08:44 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2018, 21:37 ч.

Спомени и впечатления за социализма в България

539 861
11 975
1

# 3 975 11 юли 2018, 13:40 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Ох, млекцето ... Heart Eyes

А аз някога се мусех как може в Сф да има кисело мляко в пластмасови кофички, а при нас - с тия гадни буркани. Сега да се върнат бурканите и бутилките, няма и да помисля, че са гадни.

# 3 976 11 юли 2018, 13:45 ч.

Мнения: X

На мен не ми липсват стъклата, голямо носене падаше, веднъж успях и да ги счупя всичките - смачкаха ме в един магазин. Помня, че им се надуваше капачката и по това се познаваше, че не трябва да го взимаш. А прясното мляко беше в едни вечно протичащи пликчета, които вдигаш от щайгата и внимателно оглеждаш за течове. Grinning

# 3 977 11 юли 2018, 13:46 ч.

Мнения: 12 722

Е, сега нали е модерно всичко да е еко. Пък и коли си имаме, няма да мъкнем.

# 3 978 11 юли 2018, 13:47 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: qrye в ср, 11 юли 2018, 13:45

На мен не ми липсват стъклата, голямо носене падаше, веднъж успях и да ги счупя всичките - смачкаха ме в един магазин. Помня, че им се надуваше капачката и по това се познаваше, че не трябва да го взимаш. А прясното мляко беше в едни вечно протичащи пликчета, които вдигаш от щайгата и внимателно оглеждаш за течове. Grinning

Да, и аз така помня. И за 2-3 дни се разваляха в хладилника, бързо се вкисваха.
Бирата се купуваше в светли бутилки, за да се види, дали не е развалена. При развалената плуваха из нея едни неща.

Аз обичах да събера стъклените празни бурканчета от киселото мляко, да ги върна в магазина и с получените парички /понеже ги изкупуваха/ да се почерпим.

Всяко лято бяхме длъжни да запълним една лятна книжка, в която се искаше да сме събрали билки и да сме ги предали на билкопункта /при нас искаха 5 кг за лятото/, желязо също /10 кг или 20 - не помня точно/, хартия /10 кг/ и да имаме отработени 10 трудови дни. Последните ми бяха любими. Карах ги на село, беряхме праскови и по цял ден си беше купон, който продължаваше вечерта.
Вечер до стъмване и след това, на улична лампа, играехме с топката на ръбчета - целта беше да се уцели ръба на отсрещния тротоар с различни методи на хвърляне. Тогава не се сещахме за телевизия, особено лятно време. Всяко лапе беше с колело. Таткото на една приятелка й беше сътворил чудна тротинетка. Редовно ми услужваше с нея.
Обожавахме с приятелки да се събираме по къщите и да си правим сладки. Слушахме в същото време плочи с музика. Или касети.
Всичките ни познати жени и момичета имахме специални книжки, в които си записвахме рецепти. Аз тогава готвех повече, макар и да бях дете в основното училище, отколкото сега.

Последна редакция: ср, 11 юли 2018, 14:00 от Judy

# 3 979 11 юли 2018, 14:01 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Имам белег на лявата длан от бутилка с олио - паднах, докато тичах обратно от магазина до нас.
Не е толкова до пъненето да си еко, ами до това, че все повече вреди от пластмасата се откриват. Попада в храните, оттам - в организма, оттам и болестите. Ама нали така излиза евтинко на когото трябва, другото не е важно.

# 3 980 11 юли 2018, 14:03 ч.

Мнения: 24 467

На село баба ме пращаше за хляб на пекарната. Знаеше се в колко часа точно вадят новия хляб и всичко живо, което не е на работа, от селото се изсипваше. Купувахме от този, белия дебелия хляб - парещ, мек, като козунак. Редовно по път за вкъщи половината го изяждахме.
Малкият ми син и сега обича да му поръчам това:

дори колата не харесва толкова, нищо друго не обича толкова много като безалкохолна напитка.
Рядко се намира по заведенията, но където я има, той си я поръчва.
Имаше и лимонади на прах - два вида помня - жълта и червена. Ближехме ги директно от пакетчетата, по-рядко си ги разтваряхме в шишета.

# 3 981 11 юли 2018, 14:04 ч.

Мнения: 12 722

Ама те още при социализма ги пуснаха кофичките и торбичките за мляко.

# 3 982 11 юли 2018, 14:10 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

В София ги имаше пластмасовите още тогава, но май в повечето други градове си бяхме на буркани. Не помня точно кога пластмасовите изцяло замениха стъклените тук, но беше след промените. Инак торбите с прясното мляко си бяха същите - капещи, течащи. И сега ги има по веригите.

# 3 983 11 юли 2018, 14:14 ч.

Мнения: 12 722

Няма начин да не е било след промените. Сигурно съм се объркала.

# 3 984 11 юли 2018, 14:16 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Казвам какво ми е направило впечатление в София и в другите градове. Да, пластмасовите ги имаше в София още преди промените. Тук - не.

# 3 985 11 юли 2018, 14:24 ч.

Мнения: 8 590

Цитат на: Judy в ср, 11 юли 2018, 13:47

Да, и аз така помня. И за 2-3 дни се разваляха в хладилника, бързо се вкисваха.

Защото си беше истинско мляко.Сега стоят по месец защото си имат Е-та,нишестета,стабилзатори и не знам още какво.Имаше мляко и в едни големи легени /не си спомням колко кг бяха / и си отиваш с купичката и ти слагат колкото искаш.Прясно мляко имаше и в стъклени бутилки,затворени с капачки като на показаното от вас кисело и по - късно с пластмасова капачка.
Най-лесно се познава дали киселото мляко е истинско като се гребнат 1-2 лъжици от кофичката и ако до 30-тина минути не се появи жълтеникавия цвик със сигурност е далеч от истинското мляко и си има всички съвремени екстри - Е-та,нишесте и т.н..Това извън темата.

# 3 986 11 юли 2018, 14:33 ч.

Куциндрел
Мнения: 25 138

Баща ми като е бил малък така се е продавало киселото мляко - насипно. Даже имало разни хватки и на тази опашка за мляко - гледаш кога е отворена баката и ако вече е към края, смяташ след колко хора да се наредиш, че да си по от първите на новата бака. Laughing

# 3 987 11 юли 2018, 16:29 ч.

Мнения: 21 819

Не зная дали сте писали за това, не изчетох цялата тема, но аз пазя много хубав спомен от кулинарните магазини и по-специално от руската салата, завита в хартия, която продаваха там! Няма такава вече никъде. Вафлите от 5 също много ги обичах и един шоколад Крава, ама не Милка. За един период от доста години обаче изчезна напълно шоколада и ядяхме някаква гадост като заместител, викаха и марципан. Чак след години разбрах, че марципанът е съвсем друго нещо.