Спомени и впечатления за социализма в България

В нашия блок сме главно дърти. Еми само ние си останахме. Младите са другаде.

Ние никога не сме живели две семейства в едно жилище. Моите родители не са били богати хора, напротив. Но добре, че отпускаха ведомствени такива, та можеха млади семейства да се и настанят самостоятелно. Татко беше преподавател в университета, с много ниска заплата, не можеше да си позволи покупка, нямаше кой родител негов да му помогне финансово, но поне му отпуснаха тристайно жилище от работата, където не сме били притеснени четиримата.
И тогава, и днес има и хора, които са се тъпкали и се тъпчат в едно жилище било по икономически съображения, било поради неправилно възпитание на по-младото поколение в зависимост от по-възрастното.
Аз се отделих на 17 години и не от тогава съм била по квартири, докато не си купихме жилище. Но това е, защото моите родители имат за ценност самостоятелността и така са ни възпитали. Повечето ми набори си останаха с родителите до тогава, докато някой по-имотен от тях не им купи или остави по нещо.

Да, и още толкова много млади хора нямат работа или просто са решили да не работят и да живеят на чужд гръб, или са затънали в дългове до шия.
Точно. Сега не знам дали изобщо има санкции - та учителят не смее да повиши тон насред панаира в час, че току виж им нарушили правата на златните, които пък удобно си забравят задълженията. Помня също и че имаше, обикновено в петък след училище, масов спорт. И беше задължително.

Ами ето ти сама си отговаряш, че не е до семейни ценности, а до финансова невъзможност да се отделят. Доколкото разбирам вие също сте ПОЛУЧИЛИ жилище. Не сте си го купили.

Добре е да се чете в цялост, за да се получи обективна представа за написаното.
Напротив, изрично съм писала:
точно в предходния абзац.
Никога не съм писала, че сме "получили жилище". Но и това е конкретно посоченопак няколко реда преди цитираното:
Дори наема преди да купим жилище си плащахме ние, с мъжа ми, когато заживяхме заедно.
Но важното е не дали жилището е собствено или под наем, а дали младият човек ще предприеме лично мерки, за да заживее самостоятелно, разчитайки на себе си. Липсата на такова желание, както писа мисля Магдена, за цяла Европа /и не само/ и днес е основен проблем:

https://fakti.bg/biznes/89382-da-jiveesh-s-mama-i-tate-edna-strashna-statistika
https://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_1149205495_Na_35_-_ … hte_s_mama_i_tate
http://www.economy.bg/world/view/726/Bezraboticata-prinuzhdava-v … pri-roditelite-si
https://www.investor.bg/sasht/337/a/razdelenieto-mejdu-amerikans … eji-raste-159305/
"В същото време се увеличават американците, които живеят с родителите си - въпреки подобряването на икономиката..."
По-важно е причините да се разгледат не само от икономисти, а именно и от социолози и социални психолози - тогава картината е по-пълна, а не така едностранчиво насочена само към икономическите причини. Далеч не само бедните живеят с по-възрастно поколение под един покрив. Има и други причини, които бегло посочих.

Карта за ЕС:
http://div.bg/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%8F% … l.a_i.361988.html
На нея България равни с Гърция. По-скоро е въпрос на манталитет и възпитание, не на пари или на социално-икономически строй.

За нас:
https://dariknews.bg/novini/sviat/mladite-bylgari-masovo-zhiveqt … itelite-si-599502

Изрично цитирах и социологът, който разглежда подробно причините за разликите в народопсихологията на хората, живеещи в различни части на света, който засяга и този въпрос, като се спира на идеята, че това е въпрос на манталитет - доколко децата в дадено общество се възпитават като самостоятелни хора и е цел да станат такива. То не се свързва с някакво комунистическо минало, а корените му са много по-дълбоки, т.к. е характерно не за държавите от соц.-блока, а специално за нашата, както и за друго, които социализъм не са виждали. Но който се интересува - може да намери книгите на автора. Както вече споменах - много добре и четимо са написани.

Майка ми разправя как са искали да ги настанят 2 семейства, общо девет човека, в едно жилище от 3 стаи и кухня. С "връзки" са ги настанили в отделно, но имало някакъв период от месеци-година, в който са живеели двете семейства в едно жилище. Товс, че някои са си живели на просторно, не значи, че всички са били така.

Иначе някои неща не са от соца - същите неща за щастливото волно детство, със свобода децата да ходят и да си играят без надзор, ги разправят и американци. Просто времето е друго.

А някои неща пак са си същите. Едно време са копали канали, когато искали да им прекара ВиК водопровод, и сега е така. Не си ли водоснабден, а искаш да те еържат към мрежата, копаеш или плащаш на някой да копае вместо теб. Не копаеш там, където има водопровод, защото други хора вече са копали.

Аз лично от соца не понасях магазинерките и лелките в детската градина. Струва ми се, че сега почти не се срещат такива груби първобитни, нагли женища, с вид на рецидивистки от Сливенския затвор. Никой частник не ще такива нелюбезни продавачки, самите магазинерки, които останаха в сферата, си промениха поведението, станаха по-любезни. За детската градина също съм останала с впечатлението, че също подобни лели липсват.

Така е! Аз и сестра ми, например, редовно прескачахме през терасите на съседите, когато си забравехме ключовете за вкъщи, а живеехме на 4 висок етаж /реално пети/. Терасите бяха тесни и буквално висяхме по фасадата. И по- възрастни съседи съм виждала да го правят. Сега с този родителски контрол това е почти невъзможно!

Весело си беше. Мен ме прибираше от училище по-голямото ми братче, къпеше ме и ми правеше обед. Първо пускаше газта на котлона, а после се щураше да търси кибрит. Но поне не бяхме заключени както някои мои приятелчета... Друго си е да им звъннеш на вратата и едно жално гласче да каже "не мога да отворя, мама излезе и ме заключи".  

А помните ли как се пушеше навсякъде... Дори в самолетите, в междуградските автобуси, в киното... В лицето на детето.

Аз за малко да оставя братовчедка ми - бебе сама у дома на незаключена врата. Бях на около 8 години. Бяха ме оставили да я пазя за малко, ама дойде една приятелка да ме вика да играем. Добре, че братовчедка ми реши да реве иначе като нищо щях да я оставя сама.

И това не е социалистическа екстра. Преди няколко месеца се загледах в един "семеен" филм с Тед Дансън и Упи Голдбърг. Тед си седеше на кухненската маса и пушеше, детето на същата тази маса в този момент ядеше.

Е, ама дай да го пишем и него на демокрацията. Я колко здравословни станахме.

Пушеше се много и навсякъде. Чак не ми се вярва сега, хем помня, че беше така.

Не обвинявам соц-а за цигарите - просто си спомних. Да, навсякъде е било така, по филми редовно ми прави впечатление къде се е пушело и по колко. Радвам се, че времената се промениха в това отношение.

По HBO и сега пафкат като изтървани

Любим спомен ми е:




http://socbg.com/2013/12/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D … 0%BC%D0%BB-2.html

И до днес обожавам кисело мляко, но истинско кисело мляко, което има онзи вкус - или сами си го правим, или си го купуваме от познати, които имат мандричка. 

Бяхме много деца в клас. А имаше даже училища с класове откъм 40 човека. Ако днес това се случи, не знам колко души трябва да въдворяват ред.

Това беше пионерският поздрав:

Сещам се за това, че преди да се влезе в училище се строявахме по класове и всеки клас беше отряд с име на известен човек, с отряден председател. На празници при строяването всеки отряден председател рапортуваше на дружинния такъв ей по тоя начин.
А, да, всеки клас се разделяше на звена със звеневи отговорници. Всеки клас имаше и отделни отговорници по трудовата, културно-масовата, учебната и други разни дейности, но тези ги имаше във всеки отряд. Също така и на дружинно /училищно/ ниво.

Преди да влезем в училище под стой ни проверяваха - всеки трябваше да е с връзката си и с бележник. Ако нямаш - не влизаш. Връщаш се вкъщи и ти пишат неизвинено. Три неизвинени - намалено поведение, след 3 пъти мисля беше намаляване на поведението - изключване от училище. Най-високата степен беше примерното поведение, следваха, по спомен, много добро, задоволително и незадоволително. Без претенции да съм точна.
При нас ако някой събрат беше без връзка или бележник, другарче, влязло преди това му пускаше от прозореца да запълни липсата, за което се разбирахме на влизане, когато я установяхме.

Детския трамвай "знаме на мира"

Имаше по радиото едно предаване - "Под Витоша звънят камбани", в тази връзка. Там си пращах моите стихотворения и ако бъдеха харесани ги прочитаха в ефир. Беше голяма гордост.

Ох, тези забележки са чудни! Как пък не се подстрига тоз' младеж! Че и графата за забележки не му стигнала и са му писали и на 90 градуса.



И този е истински, от ретро-музея във Варна е. Там много съм се смяла на лозунгите. Всичките си ги снимах:


А това беше моето букварче. На него дядо ме научи да чета в детската градина, която посещавах на село лятото. Понеже на село имаше много деца. Имаше и две детски градини.