Спомени и впечатления за социализма в България

На мен, например, не ми пречи да го кажа и го направих. Защото си имаше много позитиви. Въобще нито миналото, нито настоящето за мен могат да се градират в посока лошо-хубаво. Няма такава обективна скала просто. Такъв един подход ми е твърде елементарен, поради което и оценката, направена на тази база, би била необективна, съответно и безсмислена.
За мен темата е приятна - припомням си моменти от онова време, конкретни спомени, неща, които вече ги няма. Не е добра идея да се забива към политиката тук, което по нашите форуми води до крайности и абсолютно неползотворни спорове. По такива въпроси може да се пише спокойно в политическите теми - предостатъчно поле за изява има там.
...
В "онова време" за мен децата имаха, например, доста по-голяма свобода да са самостоятелни. Това лично аз определям като плюс. Днес много хлапета чак до 18 години не знаят какво е самостоятелна свободна игра с други деца без постоянен надзор и контрол от страна на възрастните, което е направо осакатяващо. Времето им е изцяло заето от учене - безкрайно /често безсмислено и направо увреждащо в този обем/: в училище, на частни уроци, курсове, вкъщи. Нямат време дъх да поемат. Което води реално до психо-соматични проблеми. Тогава много повече играехме и извън училище бяхме много свободни. Имаше много безплатни за нас, децата, инициативи - кръжоци, лагери, спортни празници, но истински, в които участваха активно всички деца.
Образователната система, като концепция и структура, като учебни планове, учебници и дори професионалисти - учители, работещи в нея, определям като по-добра и ползотворна от сегашната, ако изобщо днес можем да говорим за "система" в образованието. Имаше какво да се желае откъм изява на лични концепции и възгледи, но даваше една добра база, че и възможности за надграждане в училище. Не ми е бивало изобщо нужно да посещавам дублажни обучителни форми по нищо и пак успях да кандидатствам и да вляза да уча какво си исках. В часовете ни по литература, например през 80-те години не съм имала проблеми да изразя и защитя позицията си. Никога. Дори напротив - учителката ни поощряваше да го правим. Оценяваше по-високо личното мнение, което не е преписано от учебник или литературна критика, когато бе грамотно и логично изразено.
Сега моите деца никой не ги пита какво наистина мислят по какъвто и да било въпрос. Пускат им се едни тестове с а, б и в и те не могат и дума лично мнение да напишат, ка-моли да мотивират такова.
По трудово обучение се научихме реално на много неща - да шием, да обработваме дърво и метал, да готвим - неща, които ползвам и днес, без часовете да са били проформа или учителят да е поставял за домашно изработката на нещо и някой родител да го свърши, а детето да обере незаслужено оценки за нещо, което не е направило то.
По физическо се научихме да плуваме в басейна - деца, които не можеха, се научиха там, в редовните часове, не на допълнителни платени уроци.
Мога да зачекам и темата за здравеопазването - също определям за себе си системата като много по-добра от днешната. Не ми се налагаше да се моля за направления при специалист, направо отивах, ако считах за нужно, на гастроентеролог, на ортопед, на очен - от какъвто мислех, че имам нужда и стотинка не съм плащала ни за преглед, ни за лечение. Естествено, че е било удържано от родителските заплати, но то се удържа и сега, при доста повече, като процент, но навред си плащаш от джоб, дори при личния лекар. Една пломба не можеш да си сложиш нормално без да плащаш. Тогава баба ми без проблем си лекуваше зъбите, например.
Минусите от онова време лично за мен се изразяват основно в дефицита на стоки и услуги /за което тук е посветена повече от половината тема/, което налагаше в обществената йерархия власт на хора, които нямаха ни акъл, ни култура, но пък имаха връзки. То не че сега никак не е така. Но дефицит поне няма. И не ми се налага да диря разни прости майстори, да се моля да ме пуснат в заведение или да ми изнесат по втория начин някоя дреха или уред от задния вход.
Огромен минус бе също и ограничаване на свободното движение на хората, което за мен е недопустима пречка и накърняване на основните им права. 

Ами именно. Безплатен обяд няма.

Добре, да не е глупав - как тогава да се обясни това поведение тогава, а и сегашната разделеност и апатия, независимо какво му сервират отгоре? Как така другите народи се усетиха, когато станаха промените, а тук - не?
Няколко пъти казах, че всеки строй има хубаво и лошо. Това, как ти го разбираш, не е мой проблем. И другото, което питам - как всичко оттогава е лошо и грозно само защото е комунизъм и на власт са били комунисти, а сега, в продължение на 30 години "демократично" управление от същите, е хубаво и демократично?
Judy, има си позитиви, да. И затова не разбирам защо някои ги отричат яростно, като отсичат, че всичко е било лошо и едва ли не невъзможно за живеене. За един от тези позитиви аз считам системата на образованието оттогава - имаше дисциплина сред учениците, имаше уважение към учителите - рядко си позволяваше някой да възрази, да не говорим да налети на бой, и не се пишеха нашироко оценки, защото трябва, нито се правеха какви ли не компромиси да се задържат калпави и проблемни ученици, понеже иначе се губят пари. И се учеше.

Няма. Нито пък всички недостатъци се дължат на "строя" - в това число изброените от Сийка, дето не си били отивали (ми няма да си отидат, щото и не са дошли със соца).
Но честно - едно, ама едничко предимство на соца пред несоца не виждам аз. Даже и това, че се чакаше за коли, та улиците не бяха претъпкани, не е само предимство, съдържа неминуемо и недостатък.

Нищо не се знаеше и не се говореше.

Най-лошото и тогава и сега е, че ни управляват необразовани и неспособни люде. А най-много ме е яд, че сега никой не припознава общото като общо, на никой не му се занимава с каузи и се спасява поединично. Много по-лесно е да се изхвърляме в емоции колко е било лошо или хубаво ... преди, вместо да живеем днес по-добре.
Това със сигурност ни е остатък от соца.
Българите узряват трудно за самостоятелен живот. Ето, на 29 години /демокрация!/, а още живеем при мама и тате.

Да, така е, но за жалост именно поради това фактът не е "спомен", а жива реалност.
Управляващите у нас са почти 80 години едни и същи. Затова и методите им са едни и същи, просто се наложи напоследък да се порафинират, заради международните договори, по които държавата ни е поела разни ангажименти. Ако не бяха те, щяхме пак да сме наврени, като хора, там, където бяхме до 89-та.
И аз се въздържам от крайни и силни емоции. Защото те заслепяват и истината се губи тотално.

Когато не говори разумът се получава така. Затова.
...
Не можеше дете да отиде дори във втори клас, без да чете, ка-моли да прескочи чак до пети тотално неграмотно.
В клас успявах да си науча, без да ми се налага да си губя времето по занимални и допълнителни курсове, защото имаше стабилна дисциплина и не се налагаше учителят да става звероукротител. Санкциите си вървяха с пълна пара. И сега има санкции, но учителите не ги прилагат, защото са притиснати от училищното ръководство, а то - от недомаслената система за финансиране на училищата.

И това ни е останало от социализма. Нали Партията решаваше къде да живееш и дали да имаш жилище.

Аха, пък преди това - ожени ли се момчето, и се отделя от баща си вед-на-гически. И няма общи къщи с по три-четири семейства (баща и синове), няма Гераци, няма дявол.
Вие чувате ли се?

Жиевенето при родителите и сега е феномен, за който се говори в почти цяла Европа. Редовно медиите ни занимават примерно със статистиката за това в Италия.

Е, вече 30 години никой не решава кой къде да живее и дали да има кола, жилище и прочие. Сега са свободни да решават дали да работят или да лежат на мама и тате до 40 години.

Да, и много млади хора имат жилище и кола.

Ами, нищо такова. Имам близка позната, която работи в Италия. Разказва ми точно онзи ден за един младеж на 42 години, който живее при майка си и не знае с колко лъжички захар си пие  кафето. Българката му го прави и му слага захар, но майката определя колко. Спял с "мамма" на спалнята. И не се къпел, докато не го подсетят, че трябва да го направи.
Друга една 22 годишна студентка, като се приберяла от лекции, първо се обаждала на майка си да я пита къде какво имало сготвено и дали да я чака да се върне, та да й стопли и да й стопли манджата и да й сервира моята позната.
Според моята близка там, в Италия, това било масово явление. Фигурата на свещената "мамма" заслепявала често и сериозно доста млади /и не чак толкова млади/ хора, които се инвалидизират зорлем и не могат да са полезни дори на самите себе си.
По-скоро е въпрос на национален манталитет, а не на държавна политика и форма на собственост върху средствата за производство. Нашият социолог Михаил Минков има доста задълбочени научни изследвания по тези въпроси. Препоръчвам го горещо, книгите му са много интересни и полезни.
Ако човек поразшири мирогледа си и се отърси от ограничаващите емоции и крайностни оценки, то ще установи, че редица проблеми, които сме имали някога и/или имаме днес, всъщност ги има на много други места по света. Може модификацията да не е една и съща, но генезисът и общата концепция - да.
...
А, ето и Магдена споменава за Италия. Не ще да е лично впечатление само на моята позната, значи. Нито само на социолога, занимаващ се със сериозни проучвания на народопсихологията по света и правещ сравнителни характеристики с опит за установяване на причините. Обективно, при това.

В България живеенето при мама и тате е главно по икономически причини. Когато аз завърших гимназия беше немислимо да се отделя. Заплатата ми беше по-ниска от наема, който бих плащала. Как да се отделя?

Точно пък жилищата бяха такава мъка преди, че ми се реве като си спомням. Две семейства в един двустаен апартамент как ви звучи... Партията Майка благоволи да ни отпусне 1стая 20квадрата на 4 членно семейство, защото заплатите на родителите ми бяха много "високи" ... И нямаше възможност да купят жилище. А нямаше и налични.
Сега синът ми сам си купи, и пари има и имоти има колкото щеш.

Опитах се да се изразя образно, нямах предвид конкретика. А че сме вече 29 години демокрация /уж зрели хора/, а още преживяме за соца /мама и тате/.