Ааа, значи оная соя на парчета се казвала Витабел.
Помня, че беше една сладникава и леко гнусна.
Помня, че беше една сладникава и леко гнусна.
- Публикувана: 24 март 2016, 02:42 ч.
- Последно мнение: 29 март 2016, 22:41 ч.
Спомени от 1996/97 година
ако хипотетично ЕС се разпадне един ден, няма да е много различно от разпадането на Съветската империя (от която също бяхме тежко субсидирани). За съжаление сме забогатели, но не много поумнели. 
Цитат
Цитат
добре, че сме в ЕС, иначе преди две години пак ни чакаше същия сценарий, изготвен от същите хора ...
[/quote][/quote]
Според мен 5лв са си горе долу 5лв заради Валутният борд, а не заради ЕС.
Едит: по темата, била съм на 12-тина години и помня, че всяка ваканция бях на село при баба, а очите на баща ми не виждах, защото от работа отиваше да кара такси. Ядяхме препечени филии с мас и шарена сол, а имаше ли пастет се чувствах като английската кралица, защото си го украсявах на малки хапки.
От преди 90-та помня, че бях много щастлива от режима на тока, защото майка ми палеше една газова лампа и тримата с брат ми лягахме, а тя ни четеше за Том Сойер или Малкия принц.
Тогава бях млада майка, голямата ми дъщеря беше бебе. Най- яркият ми спомен е как обменям 20 годишна застраховка за 5 долара. На връщане в тролея се разплаках.
Аз взех двайсе лева
Била съм на 9 години, но да ви кажа нямам кой знае какви спомени, освен големият чувал със сухари, защото нямаше хляб. Липсваха ни само основни неща понякога - сол, захар, олио, хляб и т.н., които се купуваха от магазините. Месо, зеленчуци, мляко и пр. имахме, защото бабите и дядовците гледаха животни. И ток нямаше. Но ни беше топло, защото къщата се топлеше на дърва и въглища с локално парно. А нашите се радваха, че са били обърнали някакви пари в долари, сигурно затова не сме били закъсали. И съответно и затова не съм запомнила този период като много по-различен. Но все пак хладилникът беше доста по-празен.
Но ще ги разпитам какво помнят те и дали има разлика с моите спомени. Стана ми интересно.
Но ще ги разпитам какво помнят те и дали има разлика с моите спомени. Стана ми интересно.
Като ви чета ми настръхва опашката. Явно съм живяла в паралелна държава 
1996-97 завърших гимназия, бях на първата си самостоятелна екскурзия в Западна Европа, кандидатствах и ме приеха Гръцка филология. По това време вече пиех много и помня основно купоните в София и други градове, много обикалях с компанията, беше нонстоп купон. Майка ми работеше в агенция към МС, заплатата й беше висока и не сме имали недостиг на абсолютно нищо. Хладилникът беше винаги претъпкан, от време на време водех тайфата у нас и опустошавахме всичко. Ходех с майка ми на море в станцията на МС на Слънчев бряг, където умирах от скука. Зимата ме качваше на Св. Константин и Пампорово, където пак умирах от скука. Други спомени нямам.
1996-97 завърших гимназия, бях на първата си самостоятелна екскурзия в Западна Европа, кандидатствах и ме приеха Гръцка филология. По това време вече пиех много и помня основно купоните в София и други градове, много обикалях с компанията, беше нонстоп купон. Майка ми работеше в агенция към МС, заплатата й беше висока и не сме имали недостиг на абсолютно нищо. Хладилникът беше винаги претъпкан, от време на време водех тайфата у нас и опустошавахме всичко. Ходех с майка ми на море в станцията на МС на Слънчев бряг, където умирах от скука. Зимата ме качваше на Св. Константин и Пампорово, където пак умирах от скука. Други спомени нямам.
Като ви чета ми настръхва опашката. Явно съм живяла в паралелна държава
Отдавна ми се иска да те питам- наистина ли не осъзнаваш, че си живяла много различен живот или само се правиш?
Наистина е била паралелна, Таис. Само фактът, че бях млада 20+ годишна кукувица помагаше да преживея тези гадни времена без трайни увреждания.
+100
От познатите само едно семейство се справяше, защото едната им заплата беше договорена в дойче марки и за тях разлика в стандарта не се усети
97-ма я помня как кандърдисвах дядо ми да си изтегли всичките левове и да ги обърне във валута.
Помня че той ми каза "да, добре", но като отидох същия следобед в банката, за да изтегля моите скромни левчета го видях на опашката за внасяне и той като ме видя и избяга от банката...
Хубаво избяга, тиквеника, но загуби доста пари след обмяната, а помнеше баща му как е горял 45-та година....
Пред мен имаше две жени, които теглеха доста пари и едната ги пъхаше в сутиена си, а другата в нещо като двоен колан. Голяма шума бяха станали парите тогава и хората бързаха да обменят във валута.
Имаше затворени банки и сума ти изгорели хора с влогове, сложени за лихва...опашки се виеха в един студ, студ, а аз имах изпити по Съпромат и хич не ми бешедо това. ТамЪн дойде датата за изпита и университета излезе в стачка.
Помня че той ми каза "да, добре", но като отидох същия следобед в банката, за да изтегля моите скромни левчета го видях на опашката за внасяне и той като ме видя и избяга от банката...
Хубаво избяга, тиквеника, но загуби доста пари след обмяната, а помнеше баща му как е горял 45-та година....
Пред мен имаше две жени, които теглеха доста пари и едната ги пъхаше в сутиена си, а другата в нещо като двоен колан. Голяма шума бяха станали парите тогава и хората бързаха да обменят във валута.
Имаше затворени банки и сума ти изгорели хора с влогове, сложени за лихва...опашки се виеха в един студ, студ, а аз имах изпити по Съпромат и хич не ми бешедо това. ТамЪн дойде датата за изпита и университета излезе в стачка.
Като ви чета ми настръхва опашката. Явно съм живяла в паралелна държава
Отдавна ми се иска да те питам- наистина ли не осъзнаваш, че си живяла много различен живот или само се правиш?
Защо, цъ. На същите тези хора съм им ходила хиляди пъти на гости. И в тях сме опустошавали хладилника
Помня, че нареждайки се на опашката за хляб, не знаех дали като ми дойде редът ще ми стигнат парите да го купя. Стартираше на 30 лева, докато аз застана на касата - 36 лв. Разбрах що е то филия, намаза с шарлан. Готвено, вместо с олио - с шарлан. Помня домашните содени питки, чувалите с брашно и килера, зареден със зимнина от баба и дядо на село. Помня обърнатата на земята тенджера с боб, която падна от туристическото газово котлонче, на което се налагаше да готви майка ми, докато няма ток. Помня и как продаде златното си синджирче с кръстче, за да купи зимни обувки за мен и брат ми. Помня и количествата печен слънчоглед, които унижощавахме семейно, докато изминат двата тъмни часа режим на тока. И всичкото това на фона, че и двамата с баща ми бяха на държавна работа, със сравнително добри заплати, които се изплащаха редовно за онези мътни години.
Оцеляхме.
Оцеляхме.
Не е за тия, дето са живели зле, а по-скоро е за тия, които са били най-разпространения случай. А най-разпространения случай в повечето случаи е усещал да кажем поне дискомфорт и притеснение. Макар че да кажем, че за семейството ми не бяха бездънно лоши години. Както казах, пицата стана 200 лева, но и соц ипотеката стана джобни пари.
Нормално е ако живееш в паралелна вселена да имаш и приятели от тази вселена и дори да не го забелязваш. Аз също живея в малко паралелна реалност и на моменти знам, че звуча като някаква ССф...
Нормално е ако живееш в паралелна вселена да имаш и приятели от тази вселена и дори да не го забелязваш. Аз също живея в малко паралелна реалност и на моменти знам, че звуча като някаква ССф...
Конкретно не помня дали е за тези 2 години, но спомените ми от 90те като цяло са мизерия и студ. Вкъщи се палеше акумулиращата печка само в определени часове в детската стая (на нощна енергия) и то само в най-големите студове. Пък то си падаше до -20 зимата в Русе редовно тогава. Ходеше се с по 3 пуловера и вълнени елеци и гледаш колкото се може повече време да си седнал/легнал, че да си и завит. Имам доста ярък спомен как седя на кухненската маса с малките двама и ям за закуска попара от сухари и сирене залети с гореща вода (някоя баба го е донесла явно сиренето, иначе си беше само сухари),майка ми ме гледа гладно и аз знам, че трябва да не си доям попарата, за да има и за нея. Помня, че спираше тока доста често, а понякога и водата. Сега като гледам снимките, всичките сме с дрехи втора употреба или плетени от мама пуловери облечени. Абе както казах студ и мизерия.