страхът от раждането

еми то май е нормално малко преди края да те хване страх!!!при мен също е така,все си мисля дали ще се справя и дали бебето ще е живо и здраво!!!Но в крайна сметка всички жени минават през това,няма начин и ние да не се справим

Няма нищо страшно.   За болките, винаги можеш да си поискаш упойка. Но най важна е ПОЛОЖИТЕЛНАТА НАГЛАСА за раждането. Аз бях изчела доста литература за раждането, изгледала два филма по "Дискавъри", отделно бях гледах клипчета на раждащи жени (скоро някой тук във форума беше дал линк) и знаех какво ме очаква... Влязох в предродилна без грам страх, напрежение или дискомфорт. Доверих се изцяло на акушерките и лекаря, които следяха сърдечните тонове на бебто. Говорихме си почти през цялото време, родих за три часа и половина без упойка, по естествен път. Е, имаше и малко болка, но удовлетворението и радостта, които изпитах след раждането бяха сто пъти по силни!
Успех и повече ПОЛОЖИТЕЛНИ МИСЛИ  

Не се притеснявай - ще те е страх до последно . Казвам ти го от личен опит. И двата пъти ме беше мноооого страх предварително.
Но, последните дни от бременностите ми бяха толкова трудни, тежки и мъчни, че забравих всякакъв страх и се молех да родя. Особено при втората, когато не можех да дишам, не можех да спя, не можех да се храня и т.н. Забравих и за страх, и за болка, и за всичко. Дори сама се примолих да ми сложат система, само и само да родя
Истината е, че когато се започне, страхът изчезват, някак си от всичко останало, не ти остава време да се страхуваш.
Повече разходки, за да си отвличаш вниманието и УСПЕХ - ЛЕКО И МНОГО БЪРЗО РАЖДАНЕ

Много, много хубаво го е казала Kalida.Найстина много е важно да си спокойна и да мислиш само положителни неща.Както каза Сиска раждането найстина е едно вълшебство и щастлива е тази жена,която го изживее.Не мисли за болката,тя се превъзмогва,пък найстина ако мислиш,че не можеш да я понесеш пойскай си упойка,от личен опит ще ти кажа че много помага.
 Желая ти леко раждане и едно хубаво и здраво бебче.Успех!

Напълно съм съгласна със Сиска, че трябва положителна нагласа. Ако досега бременността ти е вървяла добре, ако лекарите не са те притеснили, че с бебето нещо не е наред - не виждам причина да се притесняваш. А колкото до страховете от раждането - когато тръгнахме към болницата изобщо не ми остана време да мисля за това - болките бяха обладали цялото ми съзнание и исках само по-бързо да родя, за да свърши всичко и да видя бебето си. Изобщо не съм се притеснявала, че може да стане нещо лошо с мен или с него. Сега ми остава около месец до раждането и покрай грижите за баткото, таткото и приготовленията за новия член на семейството пак не ми остава време да се притеснявам.
Така че ти желая страховете ти да се "изпарят", леко раждане и едно прекрасно малко съкровище.

Всички сме минали през този период.Болка има,но не е толкова страшно.Не мисли за лошите страни,а за положителните.Как ще гушнеш твоето най-хубано бебче,как ще го целуваш,колко ще си щастлива като ти се усмихне за първи път.как ще возиш бебчето и ще се гордееш,че си дала и ти нещо на този свят.

Няма страшно, ето ти за доказателство моето раждане и още няколко
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=57279.0

Аз с тези думи се явих на акушерката като ме приемаха: Много ме е страх! Тя ми каза: слушай сърчицето на бебето и мисли само за него и всичко ще е наред! И така беше! А и докторите, и акушерките със своето спокойствие ми внушаваха и на мен да не се страхувам. Освен това всички изчетени усложнения НЕ ми се случиха, въпреки убедеността ми в противното, обезболяващото си каза също думата - всичко беше много добре!
И при теб ще е така  

Ох мили мами, ако Ви няма Вас незнам какво ще правим ние бъдещите майки. На мен термина ми е утре, а нямам грам признак за раждане. Така ме е обзела паниката, че оная вечер ми се повръщаше от напрежение и главоболие. Чувствам се адски напрегната и незнам как да отпусна топката в стомаха. Ходя на записи на тоновете и само мисля - дали ще са добри, дали ще ме изчакат или ще ми го предизвикат раждането, кога точно ще родя, ще бъде ли добре бебчето......и куп такива неща.

Няма ли начин тема от рода на тази, да мине без "всичко се забравя"?! То за това, едва ли някой се съмнява и едва ли някой се притеснява,че няма да може да го забрави...или изпиталите болката си го повтарят за да се убедят сами себе си...Дано всичко е наред с мен и скоро разбера, но си мисля, че за нас, които ни предстой всичко някой и друг по практичен съвет би ни подействал по добре.
Надявам се никои да не се е обидил

Опитай се да релаксираш и да не мислиш постянно в това. КОгато човек е под стрес в организмът се отделя хормон, който пречи на концентрацията и на контрола върху мускулите и усилва болката. Вместо да се тревожиш дали всичко ще е наред опитай се да си повтаряш следното:
"Съвсем скор ще бидя малкото си детенце и ще бъде много вълнуващо. До момента на консултациите всичко е било наред така че и раждането ще мине успешно, няма повод за притеснение. Аз съум здрава и силна и тялото ми ще се справи, защото всичко, което искам в момента е да стана майка на здраво детенце и тялото ми ще се справи, защото наистина го желая!"
Горе долу това си повтарях мислено, когато ми се въртяха черни мисли из главата, опитай и ти нещо в този дух
Аз вярвам, че хогато човек мисли положително предизвиква положитени неща върху себе си. В никакъв случай не си мисли лоши неща, не оставяй околните да ти разказват разни лоши истории по темата. Аз тръгнах към родилното със силни болки, но ЩАСТЛИВА все едно че отивам на дългоочаквана среща - най-вълнуващата среща в живота - срещата с МОЕТО ДЕТЕ
Успех мила!!!

Още нещо: не се претоварвай с работа - ако работата те разсейва ОК, но претоварването води до психическо напрежение, а ти в момента имаш нужда да си отпочинала и спокойна, имаш ОГРОМНА нужда от спокойствие заради себе си и заради бебето. Ако работата те натоварва - спри я!
Аз работих до последно, а вечер ми се плачеше от пренапрежение  - не си струва да предаваш тези нерви на бебето си, ама като съм билагъска

Аз се мъчих да съм много положително настроена и да не мисля за това,преди раждането. Работих до последния ден...
 Родих секцио и бях толкова щастлива и така леко ми се размина, че на другия ден бях готова да издържа всичко отново само да мога да гушна още едно такова сладко бебче...
 И изобщо нямам лоши спомени и вече започнахме да мислим за другото бебе. Дано скоро да стане, защото ми липсва бременността, а и искаме повече дечица да имаме!
 Успех на страхуващите се бъдещи майчета! Няма страшно...нали все пак това ни е основната мисия в живота

Моят практичен съвет аз вече маи го споменах -епидурална упоика и тогава нямаш никакъв страх от раждането като процес-болка няма, акушерката да ти казва кога да се напъваш и наи-силните контракции ще ги усещаш като лек натиск на корема, но не и болка и за теб и за всички е по спокоино-те там ще правят каквото трябва и ще си супер. Виж страха за бебето няма да изчезне каквото и да ти казваме-само се настрои позитивно и тогава раждането става празник! И тогава няма нужда да го забравяш а си остава един хубав момент от началото до края.
Съжалявам Нели и Жана ама хич не съм съгласна с вас-нищо лично-секциото е по спешност и не е цвете изобщто, а пък това за релаксирането-ха-ха-ха-не виждам как точно става-боли така силно че не можеш да дишаш-и не всички могат да приложат този метод-мисля даже че много малко могат-така че не разчитай да се напънеш да релаксираш просто еи така. Виж за другото съм съгласна с Нели болката така ще направи че нито разкритие ще имаш, мускулите не могат се отпуснат и малко ако се закучи ситуациата и пропуснеш момента за епидурална и после си чувала как раждат по 20-30 часа. Аиде 21 век сме-ура бих казала!

Когато раждането започне ще си учудващо мобилизирана!
Ще се справиш чудесно, сега мисли за "след", а не за самото раждане.
И да слушаш акушерката!
Успех, миличка, скоро ще гушнеш най - прекрасното създание на света .