- Публикувана: 10 апр. 2016, 21:46 ч.
- Последно мнение: 11 май 2016, 13:42 ч.
Вечеряте ли заедно?
Знам че ще ми скочите ама ако на едно семейство не му е приятно да е заедно около масата и предпочита да си има индивидуален график кога по-точно се събира цялото семейство подчертавам цялото и да си говори. Това пък с тийновете затварянето им в стаята и яденето там е най-лесния начин да се отчуждат и да залитнат нанякъде а родителите изобщо да не разберат.
Знаете ли колко много хора нямат идея за мислите и чувствата на децата си както и проблемите им защото просто ежедневието е твърде натоварено и ако не се полагат усилия лесно се прекъсва връзката на доверие и споделяне. Никой не е казал че режима трябва да е едва ли не военен и да се спазва религиозно но не го отричайте напълно.
Знаете ли колко много хора нямат идея за мислите и чувствата на децата си както и проблемите им защото просто ежедневието е твърде натоварено и ако не се полагат усилия лесно се прекъсва връзката на доверие и споделяне. Никой не е казал че режима трябва да е едва ли не военен и да се спазва религиозно но не го отричайте напълно.
Ъъ, извън вечерята например? Ние поне така правим, за другите не мога да отговарям. Много ми е смешно как индивиди като теб, с похлупаци на очите с големината на тава за баница, не могат да осмислят един простичък факт, а именно: семействата са различни. Това, което ''работи'' при едни, в други семейства е измислено и ''работи'' по друг начин.
Както вече писах, всяко семейство си има собствен ритъм на живот. Също като хората.
Както вече писах, всяко семейство си има собствен ритъм на живот. Също като хората.
Ъъ, извън вечерята например?
Извън вечерята ли ... когато един се премести пред телевизора, другия си хване таблета а детето отива в стаята да си играе на игри. Не знам как е в твоето семейство може да сте изключение но с телевизорите, компютрите и социалните мрежи хората престанаха да комуникират очи в очи и в частност семействата.
Таис ако обичаш не си позволявай да ме обиждаш както аз не съм обидила никого.
както се случи. Общо взето с мъжа ми ядем заедно вечер, само че аз като се нахраня ставам и си заминавам, а той остава да си дояжда, защото дъвче баавно, баавно... тоест както трябва. Детето яде самО, защото ние нямаме нерви да я подканяме и гледаме как си премята яденето из чинията, а то мрази това нещо и с право. Така че си яде на спокойствие по негова, на детето, молба.
В моето семейство общуването се получаваше перфектно в някаква обща дейност или по време на разходка, или просто така, на приказка. Яденето когато не си гладен, за да се отхвърли вечерята събужда най-лошото у мен
Майка ми ни скъсваше нервите с настояване всички за вечеряме заедно, да се слага маса, после да се вдига, въобще през носа ни изкарваше семейната комуникация и до ден днешен като чуя, че трябва да поговорим на вечеря стомахът ми се свива, все нещо неприятно имаше - я за училище, а къде са ти лактите... А пък баща ми как мразеше да го викат да яде и все се пробваше да и каже, че не е гладен - но не! Трябвало да се яде заедно. Като се изнесох едно от най-големите ми удоволствия беше да си ям когато и където си искам.
В моето семейство общуването се получаваше перфектно в някаква обща дейност или по време на разходка, или просто така, на приказка. Яденето когато не си гладен, за да се отхвърли вечерята събужда най-лошото у мен
Майка ми ни скъсваше нервите с настояване всички за вечеряме заедно, да се слага маса, после да се вдига, въобще през носа ни изкарваше семейната комуникация и до ден днешен като чуя, че трябва да поговорим на вечеря стомахът ми се свива, все нещо неприятно имаше - я за училище, а къде са ти лактите... А пък баща ми как мразеше да го викат да яде и все се пробваше да и каже, че не е гладен - но не! Трябвало да се яде заедно. Като се изнесох едно от най-големите ми удоволствия беше да си ям когато и където си искам.
Моето семейство се хранехме заедно. Е, и? Всеки преживяше, нямаше абсолютно никаква комуникация. Мълчим и се чудим накъде да гледаме. Да не отварям дума за сърбането и мляскането на баба ми и дядо ми. Беше малък ад.
Като се събрах с моя, всеки си хапваше когато огладнее. Той като заседне на салатка и ракийка в седем и се сети да вечеря в 23, аз да чакам ли?
На детето не съм му налагала режим. Като е гладен, да яде. То пък едно злоядо ми се падна.
Като се събрах с моя, всеки си хапваше когато огладнее. Той като заседне на салатка и ракийка в седем и се сети да вечеря в 23, аз да чакам ли?
На детето не съм му налагала режим. Като е гладен, да яде. То пък едно злоядо ми се падна.
Ъъ, извън вечерята например?
Извън вечерята ли ... когато един се премести пред телевизора, другия си хване таблета а детето отива в стаята да си играе на игри. Не знам как е в твоето семейство може да сте изключение но с телевизорите, компютрите и социалните мрежи хората престанаха да комуникират очи в очи и в частност семействата.
Таис ако обичаш не си позволявай да ме обиждаш както аз не съм обидила никого.
Ние нямаме от 10 години телевизор - ако беше чела малко по-внимателно темата, щеше да знаеш. Таблета, киндълите и лаптопите се използват разумно. Имаме достатъчно време за разговори и игри с детето, както и за задушевни разговори само двамата с мъжа ми. Младите семейства около нас също отделят повече от достатъчно време на децата си, като поне половината са като нас и не се хранят заедно, доколкото имам наблюдения.
Както казах, познавам доста на брой семейства, в които яденето заедно е свещено - но в което майката и таткото не се понасят.
А, забравих да кажа, че ние докато ядем с мъжа ми гледаме новините, все новини се падат, и ги обсъждаме. Това ако го броите за комуникация, значи комуникираме. Но ако някой му се яде по друго време, или се е прибрал по-рано или по-късно не се изчакваме, безсмислено е.
Въобще, масата е място за ядене, а не за приказки, не сме от тия, дето ще виснат с часове, ракийка, салатка, вечеря... не ми се занимава с такива работи.
Всъщност много ми е приятно да си ям самичка
Ми да ти кажа, и аз не го виждам като ценност. Честичко се случва и заедно да вечеряме, но не намирам това да е нещо по-ценно, отколкото когато всеки се нахрани когато му се яде, или да е допринесло с нещо за добрите ни отношения
Примерно днес обядвах късно и със сигурност няма да ми се яде на вечеря, значи няма да ядем заедно. Каква ценност и традиция може да бъде една вечеря...
Въобще, масата е място за ядене, а не за приказки, не сме от тия, дето ще виснат с часове, ракийка, салатка, вечеря... не ми се занимава с такива работи.
Всъщност много ми е приятно да си ям самичка
Ceca това е много долно наистина. Разбрах че за вас тези семейни традиции и ценности не са нито традиции нито ценности но да ме нападете така е гнусно.
Ми да ти кажа, и аз не го виждам като ценност. Честичко се случва и заедно да вечеряме, но не намирам това да е нещо по-ценно, отколкото когато всеки се нахрани когато му се яде, или да е допринесло с нещо за добрите ни отношения
Примерно днес обядвах късно и със сигурност няма да ми се яде на вечеря, значи няма да ядем заедно. Каква ценност и традиция може да бъде една вечеря...
Ceca това е много долно наистина. Разбрах че за вас тези семейни традиции и ценности не са нито традиции нито ценности но да ме нападете така е гнусно.
Тук писаха сума ти хора, които хапват заедно, но никой друг освен теб не ни обвини, че семействата ни са пред разпад и че нямаме истинска връзка помежду ни, само защото не ядем заедно.
Да ти имам и разсъжденията
Ама нали не комуникирате само по време на вечеря? На нас, както споделих, ни е много приятно, но ето днес няма да вечеряме заедно, което не значи, че няма да си говорим и да си споделим как е минал деня, примерно(то моя никак не мина, ама друга тема, ще слушам днес, няма да говоря 
). Не вкарвайте в стереотипи хората. Всеки, както прецени, че му е добре.
В моето семейство винаги сме се хранили заедно. Като бяхме малки баща ми най-обичаше да повтаря, че на "маса не се говори". Ми не се, според него. Според нас беше точно обратното и скоро започнахме да го игнорираме и да си говорим семейните неща. Към днешна дата не е имал претенции да се мълчи. Ама ето - човекът иска да седнем заедно, за да мълчим заедно. Ние - обратното. Шарен свят.
). Не вкарвайте в стереотипи хората. Всеки, както прецени, че му е добре. В моето семейство винаги сме се хранили заедно. Като бяхме малки баща ми най-обичаше да повтаря, че на "маса не се говори". Ми не се, според него. Според нас беше точно обратното и скоро започнахме да го игнорираме и да си говорим семейните неща. Към днешна дата не е имал претенции да се мълчи. Ама ето - човекът иска да седнем заедно, за да мълчим заедно. Ние - обратното. Шарен свят.
Niss, ще ме прощаваш за шегата, но с пълна уста не се говори 
Най-лесния начин да си докараш проблемен стомах.Това е основния ми мотив да не позволявам да се яде по стаите.Когато човек се храни, трябва да мисли основно за храната.За тв и компютри винаги има време...
Апропо, назад прочетох, че някои направо озверявали от глад....Това е симптом на проблем, или бъдещ такъв, пак с храносмилателната система.Ако храненето и храната са нормални и балансирани, би трябвало да не е никакъв проблем, нито физически, нито психически, човек да може да изчака половин-един час....
Ако сте навън и нямате възможност в следващите 2 часа да ядете (например), какво правите-нападате пешеходците около вас?