имаме две деца и желаем да осиновим едно

Добре дошла Nova Zvezda  Мисля,че има няколко такива момичета във форума.Поздравявам те за решението

Аз не се вписвам в графата,въпреки,че имаме едно момченце и чакаме да ни се обадят за второ детенце,но се включвам да те поздравя за решението ви, и да ви пожелая успех.
Поздрави.

И ние обмисляме такова мероприятие,но не по рано от след 4 год,а до тогава ще ви чета и ще събирам инфо.

Обмислям и нещо такова...всъщност не съм сигурна,че точно така се казва,но... приемно семейство.
Детето ще е при нас когато сме си в България,а когато ни няма ще е в дома.Изглежда ми много жестоко от негова страна и затова се замислям над тази опция.
Пълно осиновяване не е невъзможно,но на практика ще бъде трудно за нас защото ще живеем в село,където май няма училище.
Нашите деца ги оставяме в чужбина и тях това не ги касае.Отделно те едва ли някога ще отидат да живеят на село и спокойно там може да живее сестричката им.
Също ще ни се налага често да пътуваме-друг проблем ако имаш малко дете.

Супер ! Аз имам две осиновени и искам сега още едно. Не сме се махнали от регистъра.
Има юзерка Дидка(дано да не греша ника  ) имаше нейни и после осинови момиче:)

Аз от заглавието съде, че имаш 2 родени от теб деца, и искаш да осиновиш? Правилно ли съм разбрала? Защото аз имам свое родено дете, но ми се иска да си осиновя, едно момиченце.

Това ми звучи доста жестоко.  По добре го обмислете добре, и то от страната на детето, то как би се чувствало постоянно да го оставят и да го прибират. Освен това ако обикнеш детето като твое собствено би ли те спряло разстоянието и би ли го оставила с лека рака, до следващия път когато ще си дойдеш. Това не е кученце което можеш да оставяш и да прибираш когато ти се иска, и щом животните преживяват тежко подобни раздели колко повече едно дете. Това не е къща, да имаш във всяка държава по едно дете, че да не сте сами. Не че съдя подбудите ти, и може да съм далече от реалността, и се извинявам ако си се почувствала нападната и съм те обидила по някакъв начин, но това звучи несериозно, най малкото.
Не мога да те разбера, аз не мога да оставя сина си за 1ч. на баба му, пък какво остава да го зарежа за 6месеца, примерно, абсурдно е. Колкото и да ми е трудно на мен, ще направя всичко да бъда със детето си, само той да е щастлив. Смятам, че бих направила същото и като си осиновя дете, както мъжа ми каза, не мога да го обичам по малко от родното си дете.

Ние осиновихме дете при положение,че си имаме родени деца!Винаги съм искала да си осиновя дете,просто това чуство беше по-силно от мен.След като се запознах с вторият ми съпруг се оказа ,че и той винаги си е мечтаел да си осинови 1-2 деца и да им даде шанс в живота.Аз бях родила вече първите си две момчета и нямах намерение да раждам,така отидохме в дом"Другарче" във Варна и се задвижиха нещата около момиченце на 5 и половина годинки,което вече е 14 годишна тинейджърка и ми стопява лагерите от всякъде !След това ми се прииска да родя отново и така се появи третият син,който пък в събота навърши 4 годинки.  Приветствам ви за намерението !Предстоят ви невероятни вълнения

Детето след като се изведе от дома е повече от жестокост да се оставя пак там дори и за кратко .Идете първо на посещение в такъв дом и вижте протегнатите ръчички на дечицата как чакат някой да ги вземе ,да се появят техните мама и тати,и после си помислете какъв стрес ще е за такова дете да се върне да живее в същата среда след като веднъж е излязло от там и е вкусило от нормалният семеен живот и ласките на близките си След като пътувате и неможете да полагате системни грижи по-добре се откажете от намерението си за осиновяване.Колкото до приемната грижа ,явно и там не сте наясно за какво става дума.Няма нищо лошо да идете в местният отдел за закрила на детето и кажете,че се интересувате от приемната грижа да ви обяснят.Като такова семейство трябва да сте 24 часа всеки ден на разположение,ако се появи дете имащо нужда от извеждане от дом за сираци или от собственото си семейство.Нещата са много сериозни и сложни!
...За намерението да отгледате едно изоставено дете-
  сега се сещам за друг вариант да сте полезни на една такава душичка - движението на българските майки периодично организира кръщенета на деца от домове в различните краища на страната и се търсят кръстници за тези деца.Свържете се с майките и станете кръстници,така обвързаността с едно такова детенце остава за цял живот.Ето и ние ще организираме подобно кръщаване и вече имам толкова много желаещи за кръстници,а още нищо не е подготвено и не се знае броят на децата Ако искаш още някаква информация по този въпрос ми пиши на лични,в кю-то,на имейла- ще ти отговоря!Щом сърцето ви е отворено за съдбата на изоставените деца-винаги има начин да се помогне по един или друг начин!

Това ми звучи доста жестоко.  По добре го обмислете добре, и то от страната на детето, то как би се чувствало постоянно да го оставят и да го прибират. Освен това ако обикнеш детето като твое собствено би ли те спряло разстоянието и би ли го оставила с лека рака, до следващия път когато ще си дойдеш. Това не е кученце което можеш да оставяш и да прибираш когато ти се иска, и щом животните преживяват тежко подобни раздели колко повече едно дете. Това не е къща, да имаш във всяка държава по едно дете, че да не сте сами. Не че съдя подбудите ти, и може да съм далече от реалността, и се извинявам ако си се почувствала нападната и съм те обидила по някакъв начин, но това звучи несериозно, най малкото.
Не мога да те разбера, аз не мога да оставя сина си за 1ч. на баба му, пък какво остава да го зарежа за 6месеца, примерно, абсурдно е. Колкото и да ми е трудно на мен, ще направя всичко да бъда със детето си, само той да е щастлив. Смятам, че бих направила същото и като си осиновя дете, както мъжа ми каза, не мога да го обичам по малко от родното си дете.
[/quote]
Ама не ми се карай де
Аз писах вече,че това не е крайно решение,нито сме проучили въпроса.
Има време за това.

Днес се видях с  една моя позната,която има момченце на 11 години и си е подала документите за осиновяване на детенце.Обадили и се за едно момиченце на 3г и половина,видяли се ,харесали се и сега наближава делото.Поговорихме си че трябва да се подготви за изрази от типа-Защо ти е чуждо,нали си имаш свое?...и как да ги отминава с безразличие,да не се връзва на човешката злоба и безразличие и как сега ще се проявят истинските лица на техните семейни приятели и на роднините.
  та nova zvezda   има много като вас и това е прекрасно 

И аз за сега чета тук,защото искам,ама много искам след време да си вземем едно детенце от дом!!!!! До скоро си мислех,че семейството ни е завършено,но ....  откакто Йоан порасна малко, се чувствам готова да се грижа за още едно детенце и така! За сега има фактори,които не ни позволяват това,но след едно 5 години - защо не?!?!

Винаги съм мечтала за три деца но живота ми поднесе доста изненади-тях ще ви ги спестя.Имам дъщеря на 15 и друга на почти 2години.Често си говорим със съпруга ми като порасне малката да си осиновим дете-тя е с ген заб. и поради лекарска грешка имаме проблеми и се развива малко по-назад но с течение на времето надявам се да навакса.За мен няма значение възрастта знам само че в сърцето си имам много любов,която мога да дам.

Тъкмо смятах да пусна такава тема ,защото също се замислям да си осиновим детенце или близначета.
Чудя се само дали финансово бихме идържали. Моля ви мами с опит ,споделете как се справяте с парите и горе -долу колко е необходимо за отглеждането на 3 или 4 деца. Знам ,че всичко е относително ,но неискам да лишавам някое от децата с нещо.
Даже казах на дъщеря ми ,че може да си вземем детенце от дом и тя все ме пита кога ще дойде. Вярно е ,че още е малка и сигурно и се струва ,че ще е като да ни дойдат гости. Кажете как реагираха децата ви към осиновените деца.
Може ли и да ми кажете какви документи се изискват и за колко време минава процедурата по осиновяването. Сега бебчето ми е малко ,но сигурно ще е пораснало докато се уредим в списъка с чакащите.
Благодаря на всички за отговорите и много смях и радост ви желая. 

Ancheto,погледни в закованите теми за процедурата и необходимите документи .Поздравявам те за решението!