имаме две деца и желаем да осиновим едно

Много ме вълнува тази тема.
Винаги съм искала голямо семейство и да осиновя дете... Желанието ни е за три деца, като се надявам едно да осиновя. Мъжът ми, обаче, има притеснения – факта че на две ще сме биологични родители ще създаде сериозни конфликти. Според него, ако всички бяха осиновени няма да има такива проблеми.

ще ми помогнете с вашия опит в точно тази ситуация - кога казахте за осиновяването (на всички деца), имало ли е неравностойност във вашите или техните взаимоотношения ... и въобще какво бихте ни посъветвали. Ако са много лични разказите ви – ще се радвам и на анонимни постинги или ЛС.

Дано някой пише и на мен ми е интересно.
Нашия 14 годишен син има много странни разсъждения по въпроса.Според него осиновеното дете не трябва да се обръща към него с батко защото нямат една кръв,трябвало да има друго обращение Прави асоциация с куче,което сме взели да гледаме и ако ни омръзне можем да го подарим на някого Нямал да дава сестричката му да спи на неговото легло(това преди да му кажа,че става въпрос за времето,когато те излезнат от къщи)....Въобще много се смях снощи.Но това от своя страна ми даде повод да му разкажа всичко,което знам за децата в домовете и той беше много изненадан,че има такива майки.От друго не се впечатли дори му се стори забавно да живееш с много деца на твоята възраст.

Това ми звучи много гадно. Сина ти е достатъчно голям и си мисля, че трябва да поговориш с него.
Аз също ще имам евентуално като осиновим дете един батко който ще е наше дете и много ме е страх той как ще се държи. Но той ще е по малък разбира се, евентуално като стане на 3-4г. предполагам, че на тази възраст ще възприема света по различен начин и ще приеме осиновеното детето като свое сестриче. Най много очаквам въпроси от рода. "мамо и мен ли ме взехте от там?" или нещо подобно.

Знаеш ли ние с мъжа ми обсъждахме същия проблем дали не бихме делили децата. Но си мисля, че дори и да имаме 2 наши деца шанса да ги делим е същия. Децата и двете ще са от нас и ще са толкова различни и ще се чудим защо едното не е толкова подредено като другото, толкова общително или толкова умно. И как може от едно дърво да излязат два плода. Като, че ли са от различни родители и растат в различна среда и с различно възпитание. И няма ли да си кажеш, ама защо едното ми дете е такова а другото не пък и двете са с един ген една наследствена информация.
Докато осиновеното дете ще го възприемаме по друг начин, първо ще има предимство това че са разно полови, второ детето ще е от друг родител с друга наследствена информация. Освен това, осиновеното ще има по голяма нужда от мен и ще има нужда от повече любов от колкото моето собствено дете. И аз ще дам всичко от себе си да не му липсва това, което някоя се е опитала да му отнеме.
И както каза и мъжа ми, „ще го обичам колкото обичам и това дете, нали аз ще го гледам, аз ще страдам когато е болна, аз ще се притеснявам когато падне, независимо коя го е родила.
Само да добавя, че той по принцип не искаше да раждам, когато аз настоявах да имаме свое дете, той ми каза. Има толкова деца които се нуждаят от любов, защо не си осиновим вместо да раждаш и да се мъчиш? За това нещо му свалям шапка. 

Това ми звучи много гадно. Сина ти е достатъчно голям и си мисля, че трябва да поговориш с него.
Аз също ще имам евентуално като осиновим дете един батко който ще е наше дете и много ме е страх той как ще се държи. Но той ще е по малък разбира се, евентуално като стане на 3-4г. предполагам, че на тази възраст ще възприема света по различен начин и ще приеме осиновеното детето като свое сестриче. Най много очаквам въпроси от рода. "мамо и мен ли ме взехте от там?" или нещо подобно.


Зависи как ще погледнеш към тези неща.Звучи "гадно"ако го каже голям човек,но когато го каже дете,което дори незнае,че има изоставени деца не е точно така.Докато му разказвах различни случки за който знам само ме гледаше и мълчеше.После реши,че законите са лоши.По късно сподели с брат си.С баща си.С всички.За да види какво другите мислят и когато никой не каза нищо лошо той просто млъкна и прие нещата  по нормално.

Между другото когато те бяха на 3-4год. занесохме в един дом за сираци 6 големи чувала с техни дрехи и обувки.Добре си спомням,че децата бяха с нас,но не им е направило впечатление или не помнят щом след 11-12 год. прави такива асоциации.Затова си мисля,че и твоето дете на 3-4 год. едва ли ще осъзнава какво точно става и няма да имаш проблеми.Поне аз така мисля.

lubopitna аз смятам, че сина ти е достатъчно голям и не го възприемам като дете. Все пак е на 14г. солидна възраст за да разсъждава по зряло, не познавам сина ти е не знам колко е узрял за възрастта си, но ти предполагам, че го познаваш по добре и се съобразяваш със зрелостта му и затова го приемаш за нормално. Може би ще е добре все пак да му обясниш, че това дете не зависимо каква кръв носи е ваше дете и той трябва да го възприеме като свое сестриче. 
Аз въпреки, че сина ми е малак не се държа с него съвсем по детски, говоря му сериозно не използвам бебешки език и глупави сплашвания от рода, "не прави това, защото торбалан ще дойде да те вземе" или нещо от рода. Също така не му обещавам неща които не смятам да изпълня, примерно, "ако си изядеш храната, ще отидем на люлките". Това не значи, че съм винаги строга, има и игри и лигавене, но щом става въпрос за възпитание и сериозни неща, се отнасяме със подобаващата му сериозност и не го третираме като бебе. Аз смятам, че към децата трябва да се отнасяме с нужното уважение, и трябва да ги зачитаме като личност не зависимо от възрастта им. Най ми беше неприятно, когато живеех с родителите си, дори и като голяма нямах право да се обаждам в техните разговори, още повече когато говореха с други хора, нямах право да си кажа мнението по въпроса „защото съм била дете”, но ако на 18г. за тях съм дете, то бях достатъчно зряла за да взема живота си в своите ръце. И сега още не ме зачитат като отделна и зряла личност, но това така или иначе няма да се промени, но аз мога да променя нещата що се отнася до моите деца. Благодарение на тях, знам какъв родител не искам и не трябва да бъда.

Дали моето или на някой друг детето за мен 14 годишните са си деца.Още повече,че в страната в която е израснал е забранено деца до 12 год да се движдат сами по улиците и до 14 да остават сами в къщи.По този повод той никога не е оставал сам(без възрастен),не е влизал в дискотека,не е влизал в ресторант без нас и още много други неща който в България са съвсем нормални за неговата възраст.
На тази възраст в някой страни ,целия свят на едно 14 годишно дете е все още неговото семейство.Така е до 16 год.След което вече са по самостоятелни и тези който учат в момчешки или момичешки училища се смесват т.е. за някои деца това е възрастта в която започват да опознават другия пол.Почти винаги тогава срещат и първата си любов.
Относно разговорите... Който има тинейджър в къщи си той знае как се говори с тях...Според настроението... Не смятам,че има изоставане в развитието си.Има паво на мнение по въпроси,който засягат него лично. Така е и с брат му. Родителите също си имат свои тайни и неща,който не трябва да се коментират пред децата.

Нека не спорим повече по въпроса.Всичко е много индивидуално.Ние сме различни,децата ни също.

  Направо ме разби това изказване. Вземете си куче, по евтино ще ви излезе.

Къде прочете ,че търсим евтиния вариант?
Естествено ще направим това,което е най добре за двете страни т.е. за трите защото там някъде трябва да се вместят и родените ни деца,а те по това време ще са самостоятелни.

Това беше ирония.
Не мисля, че едно дете е играчка, която можеш да извадиш от шкафа, да си поигареш с нея и после да я върнеш.

  Не се терзайте предварително как ще е прието осиновеното от биологичните деца  няма страшно!За да е по-леко възприемането на новият член на семейството заведете децата си на посещение в близкото сиропиталище,занесете бонбони или някакво друго лакомство за всички в дома,като предварително се информирате колко са дечицата за да има за всички!Постойте при децата,поговорете с тях,нека вашите деца да забележат разликата във външният вид,играта и навиците на изоставените дечица.И когато се говори в къщи,че взетото дете ще е тяхно братче или сестриче и ще го обичате наравно с вашите,няма да ги делите и ще очаквате същото от тях...някак си се свиква с мисълта и нещата стават по-лесно после.При нас нямаше проблеми,нямаха търпение да си я вземем в къщи,а тогава момчетата ми бяха в 5-6 клас.Сега моя позната си осиновява момиченце с нейно момче на 11г което също няма търпение сестричката му да си я приберат у тях

Ние също сме мислили да си осиновим дете,но обстоятелството се стекоха така,че когато почти бяхме готови с документите,съдбата ни дари със свое...сега чакаме второ,но въпреки това не сме се отказали...Просто ще го направим когато поне малко поотрасне бебо.А тъй,като ,деца се гледат основно с любов ,а не толкова с пари,смятам,че като има желание ще се намери и начин.
Освен това вече се предлага и друг вариант-така наречените Приемни семейства,което е доста облекчено като процедура и дава шанс на деца които иначе няма как да бъдат осиновени

И ние обмисляме такова мероприятие,но не по рано от след 4 год,а до тогава ще ви чета и ще събирам инфо.

Обмислям и нещо такова...всъщност не съм сигурна,че точно така се казва,но... приемно семейство.
Детето ще е при нас когато сме си в България,а когато ни няма ще е в дома.Изглежда ми много жестоко от негова страна и затова се замислям над тази опция.
Пълно осиновяване не е невъзможно,но на практика ще бъде трудно за нас защото ще живеем в село,където май няма училище.
Нашите деца ги оставяме в чужбина и тях това не ги касае.Отделно те едва ли някога ще отидат да живеят на село и спокойно там може да живее сестричката им.
Също ще ни се налага често да пътуваме-друг проблем ако имаш малко дете.
[/quote]

 Но това и на мен ми звучи много несериозно-обмислете го добре,това не енещо което правите заради себе си-помислете как ще се чувства детето.