Не искам семейство...

Много ги насилваш нещата! Щом си го казала веднъж, трябва ли всяка вечер все едно и също да говориш? Ти си много млада и е нормално да не мислиш за такива неща, като деца и майчинство, а и все още си студент, нали?

На 35 нито външно, нито вътрешно си като на 25, няма какво да се правим на свежарки. 10 години са точно разликата между 2 съседни поколения, а всяко поколение си има свои особености, неразбираеми за предишното. 35-годишният е от поколението, з акоето беше нормално да има деца на около 25, така че е закъснял с около 10 годинки. 25-годишната пък е от поколение, за което раждането е нормално да се случи на около 30.

bunny_pld, ти обаче нищо не разбра от цялата тема. Amazing . Вземи почети малко какво значи термина wizdom of crowds, белким ти пробие ...

И каква е користната му цел?

За съжаление познавам няколко такива вече бивши двойки. Първата бях аз. Бившият искаше деца, ама точно от мен, ама точно някой ден след 6 години. Ами чао. Явно не бяхме на една вълна, а нямах време да го чакам да порасне. Романтичните алабаланици колко се обичаме са до едно време, трябва съвместен живот да се гради тука. Иначе почваш да усещаш как нещо вече ѝ липсва на връзката, стагнираш. Не че бях умряла за деца и си търсех мъж за разплод, но бягството от такива отговорни решения и отлагането им в бъдеще неизвестно, защото е още малък, бяха доста симптоматични.
Втората връзка приключи с гръм и трясък и развод, защото изведнъж те откриха, че той искал деца, а нея я е страх. Че няма да бъде добър родител, че ѝ е рано, че нищо смислено няма да си прави с живота, има кариера да гради, ще надебелее, погрознее и доживот ще я вържат за нещо, което само ще взима, взима, взима докато я изчерпи. След шест години безоблачен семеен живот.
Ще ми се да кажа, че раждането на дете не променя отношенията. Променя ги. Не винаги към по-добро, но говорим за един временен период, в който трябва да се нагласите към новите битовизми. Съществените неща, мине ли този период, остават същите. Говориш, че не виждаш себе си като майка, а него не го ли виждаш като баща? Не ти ли се иска да разбереш какво е да го видиш да си играе с ваше дете, да ходите на пикници, да му показва света, да обгрижва теб, когато си уморена от бебето (вярвай ми, рицарството ряпа да яде, в този момент е принцът на белия кон)? Аз поисках дете не защото исках да размножа себе си, а защото исках да размножа него и да го видя и опозная и в тази му роля.

10 години изобщо не трябва да си го поставяш като срок; всичко над 6 месеца общо взето значи "никога". Вместо това- питай се какъв ресурс ти липсва и ако може, си го набавяш.

Или примерно ако си пътешественик, дай 10 дестинации, които задължително искаш да видиш и си планирай как ще ги посетиш, с деца или без.

Аз продължавам да твърдя, че мъж на 35 е в същата житейска фаза като жена на 25. И че за мъжа и жената по принцип не би трябвало да има чак такова значение някакви дребни особености на десетилетието. Ако са мъж и жена де, не момче и хипстърка с модна професия.

ИзвАбсолютно е така. И аз смятам, че си е направил сметката.

Дори не е толкова възрастта проблемът, колкото различните мечти. Те може и на една и съща възраст да са, да са в хармония като характери, но да имат различни (несъвместими) мечти.

Да, това е много хубаво.  И е добре, че осънаваш, че и ти трябва да направиш компромис.
Но със сигурност - е хубаво да сте честни един с друг.
Стискам ти палци довечера!
Бъди спокойна, откровена и готова да го изслушаш.

Това вълшебство не продължава безкрайно поради една или друга причина. В началото винаги е иху-аху, ток и жици, цветя и рози. Нормално. Но малцина цял живот си остават в тази прекрасна фаза на безгрижие, любов и лайф. Няма никаква гаранция, че следващият ти приятел ще ти импонира достатъчно добре като сегашния. Тогава ще започнеш да си търсиш с кои други да поддържаш стила си на живот. Само, че с годинките тяхната бройка драстично намлява. Кой се сдобил с деца, кой се отдал на кариера. Да не останеш сама на 35г и да чакаш ерген второ издание, който ще има дете. Та щеш не щеш и ти ще влезеш в схемата с децата.

Много добре разбирам, че насила хубост не става. А това с поставянето на краен срок е леко брутално, защото ще ти стои фиксирано в мозъка и вечно ще ти напомня, че хубавото време изтича и идва време да изпълниш обещанието, дори и да не си готова. Обаче се замисли от гледна точка на това, че може наистина този човек да ти е сродната душа. Такава не се намира на секи ъгъл. Дали ще намериш друго толкова добър?! Замисли се и дали в следващите 5-10 години няма да ти доскучее твоя стил на живот, защото рано или късно започва да се изчерпва и разнообразието всъщност става еднообразие откъм емоции и видове забавление.

Колкото до лошото детство...не си единствената на този свят. Но някои извличат поуките от това и гледат да не повтарят грешките на родителите си. Съответно стават много добри родители. Раждането на дете не винаги е свързано с доживотно закотвяне вкъщи. Казали са ти го още няколко потребителки. След като не сте някакви домошари и любители на битовизмите - детето няма да промени чак толкова стила ви на живот. Е, трябва да мине някакъв период все пак. Но нищо не пречи да си пътешествате с детето. Един път седмично да го оставяте на баба или гледачка, за да отидете на мероприятие или на бар. А уикендите да джиткате из България.

Ако не го искаш този мъж - дай го на мен Изглежда добре "по документи". Пък и гледам, че е от родния ми град

Много ви благодаря за коментарите, но не разбирам някои от вас защо са толкова огорчени от живота. Да, млада съм, възможно е да постъпвам егоистично. Но голяма част от вас съвсем умишлено говори с някакви нотки на неприязън към любовта... дори с подигравка. Повярвайте ми, света е огромен и спасение дебне отвсякъде. Но вярвам, че за да го намерим трябва да пребродим, колкото е възможно Дори не става въпрос за екскурзии в повечето случаи... организираме се сами и тръгваме нанякъде да обикаляме, яздим коне, ходим на походи... Какво толкова лошо виждате в любовта? Аз например не разбирам защо хора, които вече няма какво да си кажат продължават да са заедно, а спят обърнати на различни страни и се целуват по бузата. Някой с подигравка ми каза "целувки на островчета"... Съжалявам, но от повечето от вас от 100км. лъха злоба. Вие сте тези, които гледат повърхностно на нещата. Казано е "опознай родината, за да я обикнеш". Бих допълнила "опознай света, за да го обикнеш". Колкото повече любов се научаваме да даваме на себе си и останалите, толкова повече любов получаваме!  
Не знам защо не вярвате в любовта и смятате, че романтиката е само за телевизора, но баща ми има едни близки приятели, които са на 60 години. Зарязаха апартаменти, къщи в София, построиха си къща в малко селце в Балкана и постоянно пътуват, винаги са засмени и се държат за ръка и говорят с възхищение и любов един за друг.
И последно - този човек не е с мен "заради млада кобилка" иначе нямаше да губи почти 5 години от живота си. А до човека, който каза "е пък кво толкова творите" - творим любов! Достатъчно ли е, за да те усмихне? Рисуваме, пишем разкази и стихове заедно, създаваме уеб проекти... садим дръвчета, участваме в различни каузи. Всяко нещо, което дава живот на криативните форми е  творчество!  
Пожелавам ви да сте щастливи и влюбени!

По молба на автора.