Парите в семейството

Ами той ако е участвал с домакинска работа в приноса, пък нали и неговият дял ще остане за детето после...Или всичко общо през брака, ама пазим документите кой какво платил.

И аз това питам.
Според мен самият брак си е сериозна стъпка и освен всичко друго е и /премерен/ риск.
Та в тази връзка, ако двамата са придобили имот по време на брака, обикновено ако единият е платил повече, то другият е отделял повече време в домакинството и грижи за децата. по тази логика би трябвало да е по равно и на двамата. Не би трябвало да се цепи стотинката, защото не всичко в брака е пари, а не малка част от дейностите и развитието на семейството имат нематериално измерение

Чета чета и не вярвам на очите си.

Брак,семейство,любов това за мен е нещо много по-различно от при вас,явно.
Когато се избрахме с моя мъж се избрахме по еднаквите цели,еднаквото виждане за живота и за ценностите,по еднаквите хобита и интереси. /тук таме има разминавания,но са малки/.
Ние искаме заедно да пътуваме и ни влекат еднакви дестинации и разбирането ни за почивка е еднакво,заедно избираме мебели за дома ни и сега ще бъда поругана,но домът ни е негова собственост и не ми е минавало през ум да тегля заеми и да купувам нов само и само да е обща собственост,пак казвам той е НАШ ДОМ нищо,че е негова собственост,заедно преценяваме и решаваме от какво имаме нужда за този дом,за децата ни,заедно често ходим да си пазаруваме дрехи и обувки,за да се консултираме,защото ни е приятно и т.н. Сметките ни са отделни,но всичко не само парите ни,времето ни,грижите ни,мислите ни и отношението ни един към друг и към децата е за една кауза и с една цел и тя се нарича СЕМЕЙСТВО!
Не мисля за разводи и раздели,защото не вярвам,че ако човек подходи към един брак с тази мисъл то той има шанс,аз вярвам,че ще сме заедно,а ако един ден се разделим последния проблем ще ми е с колко пари съм участвала в закупуването на телевизора в спалнятаи и дала ли съм и колко пари за нови плочки в банята.Дребнавости и мисли от сорта кой колко скъпо хоби и интереси има са ми ужасно чужди и далечни.Мъжът ми е фен на скъпите уискита,никога не съм се замисляла колко пари дава за това,сега ще кажете,защото си ги изкарва,е да де,но както споменах преди аз печелех повече,за мен важното е,че всеки разход е съгласуван с мен и с бюджета ни и не ощетява никого.Пари има и за негови и за мои и за на децата глезотии,а да въртя суча и мисля кой на кого колко...толкова бързо минава в живота,че не си струва,само се моля да сме здрави,всичко друго е прах и вятър работа.

Да, намирам за нормално да се пазят документи за големите неща, както и трансформираното имущество. Не само за такива случаи, а за равносметка приходи/разходи като цяло. Животът ни е обвързан с документи, неизбежно е да имаме такива поне за придобитите имоти и големите неща около тях, при една проверка от органите също е полезно да ги имате...

Не се сърди, човече, приходи от него няма. Но дори и да имаше парите щяха да отиват или за самият имот, или за нещо друго по моя преценка като по всяка вероятност това "друго" щеше да е някаква движима или недвижима вещ, която при една евентуална раздяла ще си остане моя, защото нямаме брак и няма да се налага да делим всичко по равно, а всеки ще си прибере това, което е закупил.
И аз като christina1980, нямам нищо против да платя някоя скъпа екскурзия ако имам възможност (а той предпочита да отидем на по-евтината такава), но пари за цигари (примерно) не бих давала.
Относно домакинските задължения - за щастие и двамата се включваме еднакво към момента, но дори и аз да поема всичко не би ми било проблем и при една евентуална раздяла не бих имала проблем с това. За мен е важно, какво има "черно на бяло", а не дали само аз готвя, а той има време да работи повече и да изкарва повече пари, примерно.

Ако тръгваш отначало с идеята, че ще делите, много вероятно е накрая така и да стане.
Но ако все пак се случи, в съда се доказва личен принос. Е, другата опция е да не си купите жилище, защото мъжът няма възможност да даде своите 50%, а само 30%. Стоите си без дом и пазите равенството в разходите

Зизy, всеки сам решава, за мен или всичко се гради заедно или всеки си живее и оправя сам. Средно положение няма.

Разбира се, че всеки сам решава.
В нашият случай този начин ни устройва идеално и ни е много по-добре, от колкото в началото, когато бяхме с общ бюджет и вечно не ни достигаха парите (а приходите ни са все същите, докато моите разходи се увеличиха не малко)

Е, аз не се моля, защото съм общо взето атеистка, предпочитам да спестя някой лев за здравословни проблеми, защото съм на възраст, когато болежките започват, и то не защото не съм се молила достатъчно. ММ има други идеи по въпроса, а когато сме се вземали преди 20+ години, хич не сме мислели за такива неща.
Ами няма да се разведа само заради това, няма и да се разправям постоянно, защото това много изхабява, просто ще взема мерки.

Черна станция, не съм тръгнала отначало, но бракът не е константно блаженство отначало докрай. Защо ли някои пресметливи хора са измислили предбрачното споразумение?
И неслучайно попитах точно това, защото съпътстващите обстоятелства не са без значение.

Защото става дума за много милиони и милиарди, понякога собственост на цели фамилии. И тези фамилии не могат да си позволят милионите да мигрират според вятърничавите любовни прищевки на някои членове на фамилията. И защото когато една 20 годишна мацка се влюби лудо в някой 60 годишен милиардер (че и по-дърт, ако може на 90+ най-добре) всички знаят в какво се е влюбила наистина и тогава се пише договор, за да се гарантира, че мацката "ще си заработи" богатството и ако се разведат ще получи само "заслужените" няколко милиона, а не милиарди (50% демек). Ако твоят случай е такъв напълно те разбирам и нямам възражения. Виж ако в брака единият влезе с тенджера, а другият с черпак не виждам смисъл от договори - става като чифте пищови на гол тумбак

Нали затова, според СК, всичко добито по време на брака е общо.

 Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.

За мен това значи, че не можем да бъдем двойка. Щом едни пари не можем да управляваме заедно, как ще отгледаме дете, ще изградим дом и т.н.

Чакай бе, досега за лИбов говорихте, сега изведнъж за прищевки. Т.е. чувствата може да са едни и същи, но зависи за какви суми става дума.
Моят случай, за мое огромно съжаление, не е такъв, по никакъв начин - нито аз съм богаташка, нито съм хванала богаташ без брачен договор.
Да, моята камбанария е малка, но си е моя - което за един богаташ са стотина милиона, за мен е напр. едно жилище, което ако изгубя - едва ли ще мога да си купя отново.

Именно за това хората са различни. В твоят случай означава това, а в моят означава, че много по-добре ни вървят нещата ако всеки отговаря за своите приходи и разходи, вместо да разчита на чуждите пари за щяло и нещяло. По този начин ни се получават нещата вече около 3 години, караници за пари не сме имали, никой не е ощетен с нещо, всеки си знае, че този месец може да изхарчи толкова за нещо странично и са ни мирни главите. Щом успяваме да заделяме пари, да си обслужваме хобитата и не е като да сме се спрели вкъщи, явно нещата вървят идеално

Така де!
Смисълът на брака е, че всичко е общо, без значение кой колко пари е дал за него, като се отчита и нематериалната част от "работата" в брака