Отговори
  • Мнения: 9
Искам да знам дали има други като нас който са подложени на психически тормоз от роднини заради това че нямат дете? Незнам как да опиша болката си от постоянното натякване от страна на родители и роднини заради това че нямаме дете,последния удър който ми нанесе майка ми е да каже на съпруга ми че не сме семейство защото нямаме дете и че брака ни е безсмислен,търся морална подкрепа от вас понеже се чувствам безпомощна

Последна редакция: сб, 19 яну 2019, 13:41 от bubanka

# 1
  • София
  • Мнения: 8 325
А вие имате репродуктивни проблеми, не искате, изчаквате? Най-лесното е да посочиш докъде стигат границите и какво стгйност има непоисканото мнение. Все пак не сте на 15, че някой да определя какво за вас има или няма смисъл.

# 2
  • Мнения: X
Майка ти вероятно смята мъжа ти за виновен, затова се опитва да го работи, разкара от теб и да намериш някой качествен оплодител.
Вдигни им шумен скандал, че не е тяхна работа. Някои хора просто от добро не разбират.
Ако не искате деца, не е задължително да имате.
Ако искате, но не можете, си направете изследвания и разучете и как се случва осиновяването.
Важното еда сте двамата с мъжа ти в това, а не единият да мисли едно, другият - друго.
Другите да си гледат своя живот, а ако искат много бебе - да си направят.

# 3
  • Мнения: 22 010
Не бих се виждала с хора, които се държат така, даже и да са роднини.

# 4
  • Мнения: 3 439
дааа... супер е гадно.
преди като нямах приятел и само ми се натякваше от познати - намери някой, кой да е, да направите едно бебе, да се окотиш... много е потискащо. обясни на майка ти, че не ти е приятно и ако продължава така, ще се отдалечиш от нея. нямаш нужда от този стрес.

# 5
  • Мнения: 50 796
В някаква степен всички родители мрънкат за внуци. Кои по-леко и тактично, кои не до там. Леките подпитвания се търпят, но ако минат границата просто и кажи много ясно и сериозно, че ако още веднъж се обади няма да ви види и чуе повече. Това ще я стресне, защото обикновено дъртите си мислят, че натискат за добро и нямат задръжки.

# 6
  • Мнения: 306
Колко ми е познато... Не можеш да им затвориш устите, не става с караници. Ако родителите ти спрат, ще започнат техните приятелки, сестри, лели и всички около тях. Защото те съответно ще споделят с най-близките си какво ги тормози. Става един затворен кръг, от който няма спасение.
Най-гадното е, че се считат за загрижени,  натякват ти на колко години си и те на твоята възраст как са те гледали, че и второ дете имали.

# 7
  • Мнения: 9
Благодаря за подкрепата,мисля че след 11 години любов е естествено да имаш дете,може би,и на всеки с акъла си би му станало ясно че има проблем и сигурно е болезнено натякването,ама къде ти никой не го е грижа, а майка ми оффф какво да кажа чувала съм от нея какви ли не гадости включително и че нямаме дете защото мъжа ми не иска защото е идиот и т.нннн, а там е работата че с годините занемарихме проблема защото все не остават пари,някои ще кажат в то не са кой знае какво 200лв за прегледи, или 5 000 лв за инвитро,ама на нас ни се наложи да бачкаме в Германия за да можем да си постегнем къщата дори за сватба понеже майка като чу че ще се женим каза "глупости,ха ха той не е за теб   трябва ти някой с пари...." та така пак си направихме сватба дори голяма,такава от мечтите ни.Сега само мъжа ми работи,справяме се добре обаче проблема се задълбава а думите нараняват,заплашвала съм я че няма да ги погледна ама няма ефект по 3 месеца не сме си говорили,а баща ми,той милия никога не е имал думата,а родителите на мъжа ми са разведени с баща алкохолик и майка злобарка той е станал най прекрасния мъж на света:disappointed_relieved:

# 8
  • Мнения: X
Като се знам каква съм, ще ми кипне много преди да минат тези 11 години и доста грубости и обиди бих им казала. Но и моите не биха повдигали темата редовно, плюс това са достатъчно възпитани, че да си мълчат, ако се окажа с проблем.

# 9
  • София
  • Мнения: 24 839
Авторке, аз ако съм, изчаквам да се съберат повече от натякващите и питащи на едно място и им заявявам, че сме решили да нямаме деца и че оттук нататък, който се опита да ни задава въпроси и да ни налива акъл в главите, просто отпада от приятелския кръг.
И от роднинския.
И ако някой не ви приеме насериозно, спирате комуникацията, за да му докажете, а и на другите, че сте сериозни.

# 10
  • Мнения: 306
Не съвсем по темата , но преди време ми попаднаха две статии. Влюбих се в тях и в начина, по който са написани простичките истини : https://www.edna.bg/svobodno-vreme/ti-si-mlada-neomyzhena-i-bez- … nekadyrna-4653253  
https://dama.bg/article/istinata-za-tova-kakvo-e-da-si-neobvurza … p;utm_term=online

# 11
  • Мнения: 3 439
знам, че ти е майка, но май много те тормози и не само с темата за дете. директно те обижда с това, че си със загубеняк - хем без пари, хем и бебе не може да направи. по добре по надалеч от нея. има хора, колкото и да говориш не разбират.
само се радвам, че баща ми не повдигаше въпроса, когато още нямах гадже. с по възрастна жена, моя близка приятелка и колежка, направо съм избухвала, при поредното натякване. за известно време уж престана, после пак почна. ние още не сме пробвали да живеем заедно, тя вече бебе чака. какво да ти кажа друго освен, че тормоза няма да спре.

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Виж сега, знам от опит, че това е тежък в емоционално отношение момент. Пък ти говориш за майка си - е, ако нея не можеш да увикаш качествено и от сърце, не знам кой можеш. Като се навикаш, ще се разтовариш и ще ти олекне, поне за известно време.

# 13
  • Мнения: 9
Да така и направихме и сега не ме поглеждат

# 14
  • Мнения: 2 351
Защо си тръгнала да играеш по свирката на майка си, нещо зависима ли си от нея? Звучи ми сякаш всичко правиш за нейно одобрение. Сватба на мечтите, кому  е било нужно, като е можело да си направите малко тържество, а с другите пари да започнете изследвания? Пренареди си приоритетите, ако ти е важно де и ако трябва спираш комуникацията с дразнителите напълно, ма майка, ма баща, ама какво ще кажели хората, голям праз.

Общи условия

Активация на акаунт