Нямам против, аз самата не бих се омъжила за такъв, защото смятам, че всеки е повлиян от културата на етноса си, от родителите си, от религията. Има неща там, които не харесвам и не искам да правя опита проба-грешка. Ако е за друго отношение, сякаш няма чак такъв риск хората да си покажат рогата.
Между другото, имам една градска, туркиня, но се българее, смени името, покръсти се, омъжи се за българин, вкл.с църковен брак, дете имат. Мъжът й е софиянец, тя от провинцията. Ами като като я слушам, съпругът й е по-голям мангал като манталитет от братчедите. Нямам честта да го познавам и никак не ми се иска да го срещам. Знам тя през какво е минала, от отритване от семейството до почти безконечни здравословни проблеми години наред, знам и че като говори нещо - не лъже и не дрънка на шапката си.