Отговори
# 30
  • Мнения: X
Дай малко серт, такава майка ще я удуша!
Точно човкът, който трябва най да те разбира да ти говори по този начин.
Ако някой ме отвини за подобно нещо, ще го навра там дето светлина няма. Това са върховете и то представи си от жена, каква жена е това?
Вижда те, че страдаш и продължава. 😡
Ти споделяла ли си ѝ, че имате проблем на този етап? Не си мисли пък, че всеки знае какво ти е, може да си мислят, че просто не искате и за това да се месят не желано. Ако не си и мислиш, че няма да го раздухва, сподели ѝ и отново, ако не се спре говори ѝ директно за да си знае мястото. Въобще не бива да се мълчи за подобни неща на хора независимо колко са близки, това си е ваш личен въпрос и могат да си позволяват да дават съвети и да раздават помощ само, когато я поискате!А какво да говорим за абсурдните обвинения на свекърва ти, коя е тя, че ще се меси на голям, прав човек? Нито на тебе могат да се месят, нито на него.

Иначе и за мен си мислеха, че съм бременна и за това се женим🤷‍♀️.
Вече само за това ли се женят хората?
Дори и едно време пак първо е била сватбата.
Как разсъждава тоя народ🤷‍♀️Не били семейство, ами кои са семейство, ония дето имат дете, пък всеки на една страна ли.. Това ли е? Не ща такова престорено семейство.

Последна редакция: нд, 20 яну 2019, 12:54 от Анонимен

# 31
  • Мнения: 9
Минали сме през всичко това.
Още като казахме,че ще се женим и веднага близките ни питаха дали съм бременна.Всякаш това е единствената причина да се ожениш...Не бях бременна.И не смятахме да бързаме.
Мина една година и се започна с тормоза-първо подмятания,после директни упреци,после непоискани съвети.
Свеки събираше статии от вестник лечител с рецепти за лесно забременяване,а майка ми проучваше разни медицински клиники....
Ние обаче си уреждахме документите да заминем да учим в чужбина .Тогава беше трудно,имаше визи и те бяха скъпи.
Заминахме.
 Те не спряха.Обаждаха се да разпитват и да дават акъл.
В чужбина на никого не му правеше впечатление,че сме женени от три години,а нямаме деца.
Тук ,като се връщахме и се започваше.Приятелите и близките на мъжа ми му даваха съвети да ме зареже и да си намери друга жена.Той се изпокара с всички.
Моите близки ме съжаляваха,че не мога да забременея.
Чух много тежки думи.Гледаха на мен като на инвалид.
Успехите ми в университета и в работата нямаха значение.
Свеки веднъж в прав текст ми каза,че съм непълноценна като жена и нищо друго няма значение,щом не съм родила.Че съм съсипвала живота на сина и.
Според всички аз бях виновната .Да,точно това беше думата-виновна.
Според лекарите тук проблем нямаше.
Стигнахме дотам,че като видя бременна на улицата и да ревна.

След време забременях по естествен път и сега дъщеря ни е на 10 години,върнахме се тук,оправихме си отношенията с близките.
Но тормоза ,обидите,тежките думи никога няма да ги забравя.
Останах с впечатлението,че тук ако двойката няма деца не се смята за семейство.Както и че според повечето хора причината е в жената.

Съвет-не позволявайте да ви тормозят,пресечете всички опити за вмешателство.Ако трябва прекратете или намалете контактите с дразнители.
Това са много лични неща и никой не трябва да се бърка.
Същата работа,резултата е че са ми съсипани нервите,ядосвам се за най малкото,сърцето ми не е добре,постоянно главоболие и т н,аз и съпруга ми не разбираме защо трябва задължително да имаме дете живота си е наш и ще си го живеем както си искаме а от целия този ужас подсъзнателно започвам да си мисля че не искам да имам дете за да ощастливя другите който са ме правили нещатна

Последна редакция: нд, 20 яну 2019, 15:20 от bubanka

# 32
  • Мнения: 5 656
Авторке, здравей! Пиша ти като човек бил в тази ситуация. Живея в малък град, където ако до определена възраст не си родила значи нещо ти има. Хората одумват, говорят (няма да ти казвам какви неща се наложи да чуят горките ми родители от "доброжелатели").
Бившия ми ме заряза и забремени първата срещната, за да спрат и него да го "говорят". Все пак вече, не е с безплодна крава, която да не може да забремени. С настоящият ми приятел пак се почнаха същите подмятания - до толкова ни писна, че започнахме да приготвяме документи за работа в чужбина.
Имам усещането, че само в България се гледа с такова око на жените, които до определена възраст не са родили.
Само дето една жена може да бъде и нещо друго освен майка - ама това няма как да се промени с нашият балкански манталитет как жената трябва да е набутана в кухнята, а мъжа да се прибира и да тропа с крак защо салатата и ракията не са сложени.
В чужбина жените раждат и на по 40 и никой не ги гледа с лошо око и не ги говори - само тука се пускат злобни подмятания, сякаш че да се плодиш като крава е най-великото нещо на света и жената няма никакви други качества освен една матка от която да бълва бебета.
Та... замисли се за смяна на средата. Препоръчвам - казва ти го жена също излязла от малък и задръстен град.

# 33
  • Мнения: X
Виждам, че Gal e рязка, но реално напълно е права.
И когато се позамислиш ще разбереш. Не го приемай, като нападане или злоба или нещо от този род,просто прочети няколко пъти поста ѝ и ще разбереш.  Споделяй си тук, поне да ти стане по-леко. Ето, че има и много други в твоята ситуация или минали вече през това и са си решили проблема, точно с какво? - непукизъм, смяна на обкръжението, други дори и с мястото.
Успех!

# 34
  • Мнения: X
Абе и в чужбина говорят по паланките. Това, че се устройвате в Амстердам, Мюнхен или Лондон, където сте чужденци и на никого не му дреме за вас, не значи, че в някое село родата не гледа съжалително продавачката от местната бакалия, която на 35 няма деца.
Нетактични простаци има навсякъде, важното е да не ги допускате в обкръжението си. А авторката точно това прави - допуска ги и после реве. Хем им търси одобрението, хем реве, че не я одобряват. Еми няма да я одобрят без деца, бе! Точка! Или ражда и тогава отива да си играят на рода и приятели, или ги реже и ги оставя да й мрънкат зад гърба. Няма средно положение, това е.

# 35
  • Мнения: 2 050
Това е супер жестоко. Прочетох, че и други жени са били подложени на такъв натиск. Даже не знам как да го нарека. Това са хора без възпитание с ниска култура и липса на такт.
Не виждам защо да поддържаш връзка с хора,които се месят в живота ти нездравословно и те нараняват толкова дълбоко. Било то и собствената ти майка.

# 36
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 140
Някои хора нарочно те нараняват.Други  са загрижени и искат да помогнат, но без да искат пак те нараняват.
Мен ме дразнеше факта,че всички си пъхат носа в нещо толкова лично.Защото дали и кога ще имаме деца е само наш проблем.Не на роднините.
В един момент започнах много рязко и дори грубо да режа всеки,който си позволи да обели и дума по въпроса.Това помогна.
Ама много късно се усетих..

Между другото мен ме тормозеха повече отколкото съпруга ми.

# 37
  • Мнения: 3 439
то "натиска" е от всякъде и за всичко. първо защо нямаш мъж, после "айде чакаме бебе". една колежка, беше направо засегната, че не съм уведомила по надлежния ред, че вече имам гадже.

п.п. то и тук в други теми се е писало колко си зле ако си избрала да родиш по късно. че си закъсняла, че яйцеклетките вече не ставали, че е по добре да родиш дори и от неправилния мъж, но да е рано и едва ли не детето ще е с увреждания...  и тук сипват сол в раната.

# 38
  • Мнения: X
Проблемът няма да се реши с бременност и раждане. Само ще се трансформира, примерно ще я обявят за некадърна майка, ще й казват как да си гледа детето и т.н.

# 39
  • Мнения: 487
Трудно е, но трябва да приемеш факта, че има и такива хора. В твоя случай, това е майка ти, за съжаление. Свиквай с мисълта, че никога няма да можеш да задоволиш претенциите й.
Повярвай ми, проблема не е в теб. В нея е. Такива хора не осъзнават, че само губят от това си поведение. Някой пък си мислят, че това е едва ли не "градивна критика", но айде няма нужда... Режеш и точка.
Тези, които трябва да решат искат ли да имат дете, кога, как и т.н., сте единствено ти и съпруга ти. Ако го искате - работете по въпроса. Не си длъжна да даваш отчет. Нямам представа дали майка ти знае за проблема. Ако не - може би е добре да споделиш.
И пак ти казвам - проумей, че не ти си причината за поведението й. Има си такива хора. Аз вече десет години де сблъсквам с подобни, наясно съм... И пак ме изнервят, а уж гледам да пропускам всичко край ушите си. Те вече и не си позволяват чак толкова много, защото колкото и да съм възпитана, на два пъти съм показвала на какво съм способна и знаят, че няма как да ни пречупят! Най-важното е, че с човека до теб се разбирате. Другите да си пътуват!!!

# 40
  • Мнения: 2 050
-veni-  тук е много права. С такива индивиди върви само грубо и рязко държание. Жалко е, но е факт. Разбрала съм го от личен опит , макар и в различна ситуация.

# 41
  • Мнения: X
Не, не е само тя. При мен отровният родител е баща ми. Само нулев контакт оправя работата. Частично. Спираш агонията, болката от миналото обаче остава. С времето намалява, но никога не изчезва. Научаваш се да живееш с това.
Справила, справила ... колко да съм се справила. Гласът „Не ставаш„ си кънти в главата. Свикваш да разграничаваш, започваш да се сещаш, че това, което чуваш, не е реално, не е твоето лично мнение за себе си, това на мъжа ти или шефът ти, а нейното и че не е меродавно.

Последна редакция: нд, 20 яну 2019, 15:21 от Анонимен

# 42
  • Мнения: 21
Соня, ако правилно разбирам това, което си написала, мисля, че майка ти страда от нарцистично разстройство. Във Фейсбук има цели групи (за съжаление, не на български) - пример е Daughters of narcissistic and abusive mothers която има над 30 хил члена. Повярвай ми, майка ти съвсем не е изключение. Ако не си се сблъсквала с този термин, напиши онлайн "нарцистична майка" за да добиеш идея за какво става дума - със сигурност ще ти е от ползва в смисъл на справянето с нейното отношение.

Ако случаят е такъв - а на мен точно на това ми прилича - със съжаление трябва да ти кажа, че това поведение няма да спре ако забременееш. Просто укорите ще се пренесат в друга посока - примерно, към родителските ти умения. Или към липсата на внимание към нея. Натякванията и омаловажаването са много типични за нарцистичните майки - те изнудват емоционално децата си с "аз те отгледах, дадох всичко за теб" по всякакви поводи. Почти няма нищо, което ти да направиш, включително и раждане, защото нейното поведение не е причинено от теб, а от поведеническо разстройство.

Препоръчвам ти силно да прочетеш повече по темата, както и да видиш какво е нулев контакт (Пълна луна го е споменала по-горе) защото може да се окаже единственият вариант за що-годе нормален живот.

Успех и не унивай! Не си сама

# 43
  • Мнения: 9
благодаря

# 44
  • Мнения: 14
Мислили ли сте за осиновяване?

Общи условия

Активация на акаунт