Психически тормоз от страна на семейство и роднини

Да може би си права за изследванията,исках сватбата от мечтите ми понеже имах възможност веднъж да направя нещо което искам цял живот бях подтискана обиждана унижавана от нея за това че не съм това което тя иска не съм отличничка копуваше ми даже дрехи които на нея и харесват и когато кажех нещо започваха обидите че съм неблагодарна и т.н дори абитюренски бал нямах като другите понеже за нея събирането на роднини вкъщи е селения и да не би да съм отличничка че да го заслужавам дори роклята ми беше ефтина и грозна от магазина на центъра понеже другите са скъпи и затова си пожелах поне сватба да си имам, охх мога да напиша книга затова каква не трябва да една майка особено на дъщеря,за натякването за всяко нещо което е благоволила да ми купи че ако не била тя и фурна съм нямала да имам, 300 лв а нейната е 2000лв както и да е, искам да дам съвет на всички майки да не се държат никога така с децата си

Соня,
виж си последното изречение, моля те!
При това положение защо и вървиш по свирката на майка ти?!?!

След като сте в толкова влошени отношения, защо даваш поле за изява на майка ти? Сведи контактите до минимум. Ти търсиш одобрението й, знаеш, че няма да го получиш, но после си разочарована от това.

Това е добре, предвид последния ти коментар. Взимай се в ръце и не прави никакви опити да си оправяте отношенията. По-добре без майка, отколкото с такава..... Щом смяташ, че ви е нужно инвитро и нямате възможност, проучи варианта за финансиране за процедурата.

В профила си писала, че си на 36 години, отдавна е трябвало да се откъснеш от мама физически и психически. Съчувствам ти, че нямаш подкрепа от майка си в тежък момент, но границата трябва ти да я поставиш... и да пораснеш. Остави приказната сватба, фокусирайте се и съберете пари за изследвания - ако ви е важно. Защото някак от написаното от теб излиза, че все нещо друго е на дневен ред, сватба, стягане на къща и т.н.

[quote autholor=navy]Соня,[/color][/size]
виж си последното изречение, моля те!
При това положение защо и вървиш по свирката на майка ти?!?!
Ами как и това да обясня че като сме скарани тя използва всичко срещу мен дори общуваики си с хора които ненавиждам за да ме злепоставя за пореден път и да казва как всички други са по добри от мен и пак аз съм най лоша на света а това ме подлудява,мемтая си някой ден да спечеля от тотото и да си купим къща другаде където ще сме щастливи дори срещу всичко и всички

Няма как някой да те накара да общуваш с тези хора и да те нараняват. Правиш си го сама. Как ще чуваш тия глупости, ако не говориш с тях?

Соня, пак не отговаряш на въпроса защо изобщо се занимаваш с този човек? Защо се навиваш? Защо се ядосваш?
Виждаш, че нищо няма да се промени. Спри всякакви контакти с нея и с всички други, които те товарят. Имаш съпруг, имаш приятели, имаш колеги, те не ровят с такова садистино удоволствие в болното място.
Докато се хващаш за глупостите на тези боклуци - защото това не са хора, а боклуци - никога няма да се чувстваш добре.
Искаш морална подкрепа - първо изхвърли боклука от живота си и после ще се наредят нещата.

Няма ли възможност да продадете този дом в който живеете, а не да чакаш
да спечелиш от тотото.
И какво ти пука мнението на хората на които майка ти дрънка глупости.
Ти от тях ли зависиш, те ли те хранят, те ли се грижат за теб
А, на тотото, нали знаеш, че не трябва да се надяваш, дори и на шега

Не се заблуждавай- не къща, палат да си купиш на другия край на света, няма да си щастлива, докато в себе си носиш зависимостта от майка си. Докато те интересува на кого и какво говори за теб и докато, въпреки всичко, искаш да бъдеш "удобрена" от нея.
Ако не разбереш, че тя е просто един човек с много недостатъци, емоционално неспособен да ти даде повече, а ти си ѝ абсолютно равна във всяко едно отношение и като не я харесваш, можеш да я зачеркнеш като всеки друг, с когото не желаеш да комуникираш, няма да спреш да се тормозиш, да водиш вътрешни монолого- диалози с нея ден след ден.

Значи в крайна сметка ще се окаже че никой не познава друг такъв човек като майка ми,поне да знам че има и други като нея,е със сигурност има и по лоши ама такива дето се казва един хляб да ти купи и цял свят ще разбере и ще ти го натяква цял живот с обиди

Минали сме през всичко това.
Още като казахме,че ще се женим и веднага близките ни питаха дали съм бременна.Всякаш това е единствената причина да се ожениш...Не бях бременна.И не смятахме да бързаме.
Мина една година и се започна с тормоза-първо подмятания,после директни упреци,после непоискани съвети.
Свеки събираше статии от вестник лечител с рецепти за лесно забременяване,а майка ми проучваше разни медицински клиники....
Ние обаче си уреждахме документите да заминем да учим в чужбина .Тогава беше трудно,имаше визи и те бяха скъпи.
Заминахме.
 Те не спряха.Обаждаха се да разпитват и да дават акъл.
В чужбина на никого не му правеше впечатление,че сме женени от три години,а нямаме деца.
Тук ,като се връщахме и се започваше.Приятелите и близките на мъжа ми му даваха съвети да ме зареже и да си намери друга жена.Той се изпокара с всички.
Моите близки ме съжаляваха,че не мога да забременея.
Чух много тежки думи.Гледаха на мен като на инвалид.
Успехите ми в университета и в работата нямаха значение.
Свеки веднъж в прав текст ми каза,че съм непълноценна като жена и нищо друго няма значение,щом не съм родила.Че съм съсипвала живота на сина и.
Според всички аз бях виновната .Да,точно това беше думата-виновна.
Според лекарите тук проблем нямаше.
Стигнахме дотам,че като видя бременна на улицата и да ревна.

След време забременях по естествен път и сега дъщеря ни е на 10 години,върнахме се тук,оправихме си отношенията с близките.
Но тормоза ,обидите,тежките думи никога няма да ги забравя.
Останах с впечатлението,че тук ако двойката няма деца не се смята за семейство.Както и че според повечето хора причината е в жената.

Съвет-не позволявайте да ви тормозят,пресечете всички опити за вмешателство.Ако трябва прекратете или намалете контактите с дразнители.
Това са много лични неща и никой не трябва да се бърка.

А, познаваме- аз, лично, я имах същата стока.
Затова от опит говоря.
Няма да се промени, въобще това го забрави като възможност.

Ти трябва да се промениш и по- точно, да промениш отношението си към нея.
Написах ти го, защото съм минала през това.
На 33 успях да се отърся от зависимостта си от нея и да спре да ми пука какво и на кого разправя.

Не можах да разбера - заедно ли живеете с майка ти? Пишеш, че сте работили в Германия, после какво - върнали сте се да стягате обща къща? Защо ти купува печки?

Няма значение дали са в обща къща или са на другия край на Европа.
Няма да ги оставят намира.