Парите в семейството

Ако парите им стигат и са на общ бюджет няма нужда да си търси по-платена работа. Всеки е поел различни задачи в семейството.
Ако обаче си заделя (тайно) от общите пари, тогава не е редно а е по-редно ако не се чувства финансово сигурна да намери начин за увеличаване на доходите.

Няма да е редно /макар че и това е спорно/, ако не работи и заделя от парите, изкарани от мъжа й. Но щом има заплата, може да си купи 90-то червило, може и да си спести тази сума.

Ако не са цъфнали финансово, деветдесетото червило не е разумен разход. А иначе спестяванията са в общата сметка на името на двамата и са по равно и на двамата, независимо кой колко пари внася в бюджета.

А приветствам логиката на Антигона и изповядвам същата - в частта с личните сметки и тн.
И не само предпочитам, но и държа да е така.
Ако нещо стане - да имам гръб.
Не само за себе си, но и за семейството си.

Чудя се за общите банкови сметки, които ги пишете и не мога да си спомня как за 21 год си стаж в две банки почти не си спомням клиенти с такива. В едната, която е от соц. време, мноооого рядко се срещаше някоя, но тегленето беше толкова неудобно, че хората сами се отказваха. Обикновено младоженците си откриваха и там си внасяха парите от сватбата. Говоря за преди 20 и повече години. По принцип сметките в България са си лични - започваш работа и работодателят ти казва с коя банка работи и там ти откриват служебна сметка /клиента има право да реши с коя банка иска да работи, но това не важи в повечето случаи/. И как като стане дума за получаване на месечното извлечение, всеки иска или на служебен адрес, а в повечето случаи директно отказва.
А както казват, ако другия изчезне от картинката, какво правим тогава? Ама всички не живеем в София и не получаваме четири цифрени заплати, та да се оправяме сами с две деца, примерно.

Нали, никой не иска извлечение на домашния адрес, но иначе всичко им е общо и няма тайни. А колко пък обявяват вкъщи бонуси...

Аз не живея в България. Всичките ни сметки са общи, включително кредитните карти. Ако недай си боже, се случи нещо с единия, другият има достъп до средствата. Сметките ни също са общи. Имаме и завещание. Възможно е моето мислене да е повлияно от ситуацията, в която съм. Затова не разбирам притесненията, които имат някои.

За бонуси пък дума и лаф не става....

И аз живея в чужбина, но тук нещата не стоят точно така. Семейни сметки, данъчни декларации, общите пари са си общи 

В общия случай всеки си има лична сметка на негово име,по която получава заплати(бонуси). Ако двамата са решили, имат и обща сметка депозит на името на двамата, където внасят когато и колкото всеки може, в зависимост от целите, за които спестяват.
Може би мисля така, защото и двамата имаме сходно виждане за парите и не харчим много за неща, които на другия му се струват глупости. Нито ще седна да броя колко бири изпил мъжа ми, като били на мач с приятели, нито пък той ще му направи впечетление, ако съм си купила още едни обувки.
Ако обаче пуши много или отделя много пари за някое негово хоби, може би няма да мисля така.

Ей, пак такава тема ... Минаха 2-3 месеца от старата и хайде на новата
Майка ми (лека й пръст) и баща ми винаги са живели (30 и кусур години) с отделен бюджет. Единият плащаше сметките, другият харчеше по 30-40лв. на ден за храна, та нещата се изравняваха. Ако някой има нужда взимаше от другият, но после си ги връщаха. Всеки си има(ше) спестени пари като другият не знаеше, колко точно са (до толкова не са били наясно, че се наложи аз да казвам на баща ми къде точно стоят част от парите на мама след смъртта й), всеки си оправяше сам наследствените имоти (застраховки, сметки, ремонти и т.н.). За ремонтите вкъщи плащаше този, който поемеше инициативата (Пример: Разходите за банята си поделиха, а новите шкафове в кухнята ги плати мама, татко пък плаща дограмата на едната тераса и боята за стаите).
Аз от своя страна съм се метнала на мама и съм по-склонна да дам всичките си пари, но не бих взела от човека до мен без да му ги върна под някаква форма - било то като му ги дам на ръка, компенсирам някъде или ги дам за нещо, от което знам, че има нужда. И въпреки този ми "порок" не съм съгласна парите да са ни общи. Той пуши, а аз не и няма начин да отделям по 150-200лв. на месец от моите пари за неговите цигари. От друга страна пък аз харча много за хобитата си и в никакъв случай не бих му позволила той да ми плаща тези ми удоволствия в случай, че аз не мога да си ги позволя. Сметките за ток, вода и т.н. предпочитам да се делят. Той ги плаща, но искам да знам, че съм му дала половината пари. С храната процедираме така - плаща този, който пазарува. Да, не винаги се редуваме, но пак нито един от двама ни не харчи значително повече от другия. Когато един ден имаме дете е близко до акъла, че сметките за него няма да се делят и всеки ще дава, колкото може, но тогава вероятно и разходите около хобитата ми и около цигарите му ще намалеят (което не означава, че ще станат нулеви).
Не разбирам хората с общ бюджет. Може би, защото при моите родители другият вариант работеше перфектно макар да не бяха със сходни доходи. А може би и защото много мои познати се опариха в последствие от това, че с партньора си (който е бил с по-ниски доходи) са били с общ бюджет. Не знам. Но е факт, че не бих се съгласила на това парите ни да са в обща сметка/някъде прибрани вкъщи, без да имаме личен фонд "За непредвидими ситуации" 

В крайна сметка всичко опира до разбирането за семейство.
Моето разбиране не включва описания от Зизу модел. За мен това не е семейство и тези хора са по-скоро съквартиранти.
Но пък за тях е било различно.
Така или иначе общ модел няма. Важно е партньорите да се чувстват добре.

А нима другият не живее в това жилище също?
Какво значи 'прави ремонти на нещо, което не е негово' и какво се прави за да се избегне тази ситуация?

Къщата ви ако е само на името на мъжа ти, оставяш го да гради каквото има да се гради с неговите пари, а ти с твоите - на спа. 

Контеса, правим сметка да придобием общ имот и съответно бюджетът става общ.
Ако няма възможност за придобиване на общ имот или няма такова желание, следвам съвета по-горе, в който жената си отделя пари настрана за всеки случай.
Това си е лично мое виждане, че аз подобрения по имот, който не е мой, не правя, като е стремя и да не живея в такъв.
Във всички други случаи, освен в този съм за общ бюджет.