Искам да кажа, да не очакваш твърде много. Да си по умерена по отношение на доверието и да не се разочароваш прекалено. Вярвай най-вече в себе си и изисквай най-вече от себе си. Като чета и мъжете така го разбират живота. Те могат и много да се напънат, но жената срещу тях трябва де е нещо изключително, себеотдаваща се красавица и понеже средно статистическите жени не сме такива, по-здравословно за връзката ни е да сме независими. Незнам дали го обясних добре.
- Публикувана: 14 апр. 2016, 11:43 ч.
- Последно мнение: 12 май 2016, 09:55 ч.
Парите в семейството
Ми така де, и аз това искам да кажа, ако на мъжа си /жена си/ за пари не можеш да се довериш и си криеш твоите /например/, не виждам общност, заедност, наистина. Т.е. ти ако си с ясното съзнание, че на човека не можеш да имаш доверие за пари.. Незнам, за мен би било проблем това.
За мен има разлика между - мога да работя, имам работа, независима съм и "налага се да работя, защото нямам на кого да разчитам"
и - мога да работя, имам работа, независима съм, но ще оставя работата за няколко години настрана, защото мъжът ми предпочита да се изгледат добре децата и ще предостави пари и за моята издръжка за времето, за което двамата решим, че е важно за децата да имат неработещ родител
Толкова за независимата жена.
За мен има разлика между - мога да работя, имам работа, независима съм и "налага се да работя, защото нямам на кого да разчитам"
и - мога да работя, имам работа, независима съм, но ще оставя работата за няколко години настрана, защото мъжът ми предпочита да се изгледат добре децата и ще предостави пари и за моята издръжка за времето, за което двамата решим, че е важно за децата да имат неработещ родител
Толкова за независимата жена.
Аз моите пари не си ги крия, казвам на мъжа ми точно с каква сума разполагам и точно какво мога и искам да купим. Той ми казва с каква сума разполага и какво иска да купим. Ако той не е съгласен във финансирането на нещо, аз търся начин да се справя сама, а не очаквам от него да ми угажда,. Тайни сметки, криене това не го разбирам, аз съм възрастен човек а не дете, за да съм зависима от някого.
Не очаквам и другия да е като мен, само защото ми е мъж да осигурява това което искам, той пък за да не ме разочарова да взима заеми. После аз да ги връщам и въобще една такава заедност ми идва в повече. Не го приемай лично.
Не очаквам и другия да е като мен, само защото ми е мъж да осигурява това което искам, той пък за да не ме разочарова да взима заеми. После аз да ги връщам и въобще една такава заедност ми идва в повече. Не го приемай лично.
Съгласна съм с Нощна птица.
Истината е че се промениха представите за семейство.Но то какво ли не се промени,хората се промениха,света се промени.
Аз не желая да се съревновавам в къщи,съревновавам се на работа,съревновавам се на вън.Искам в къщи да съм спокойна,да почивам от всичката тази надпревара.ММ не мисли,че не съм му равна,а другите какво мислят ми е все тая.
Истината е че се промениха представите за семейство.Но то какво ли не се промени,хората се промениха,света се промени.
Аз не желая да се съревновавам в къщи,съревновавам се на работа,съревновавам се на вън.Искам в къщи да съм спокойна,да почивам от всичката тази надпревара.ММ не мисли,че не съм му равна,а другите какво мислят ми е все тая.
За мен това, че всеки си има лични пари, е криене на пари, сори.
Общите разходи на масата, жилище, сметки ала бала, останалото по джобовете.
Това, което е по джобовете, за мен са скрити пари.
Общите разходи на масата, жилище, сметки ала бала, останалото по джобовете.
Това, което е по джобовете, за мен са скрити пари.
А? И общи джобове ли трябва да има човек с половинката? това не знам как се осъществява и ми се струва излишен максимализъм.
Обикновено пари се "крият" при общия бюджет тип обща сметка или общ буркан. Тогава обичайно се оставя фонд "и аз съм човек"
Ако собствения ти доход ти е в джоба какво и от кого да криеш... А и предпочитам да разполагам свободно с определена сума сама, отколкото заедно с някой друг, независимо кой е той, по-прагматично е, тъй като така по-добре си следим балансите и всеки знае в картата колко пари има и следователно какво може да плати. Иначе трябва да си съобщаваме - изтеглих 50 лева за бензин, да знаеш. Нужно ли е...
За мен това, че всеки си има лични пари, е криене на пари, сори.
Общите разходи на масата, жилище, сметки ала бала, останалото по джобовете.
Това, което е по джобовете, за мен са скрити пари.
Общите разходи на масата, жилище, сметки ала бала, останалото по джобовете.
Това, което е по джобовете, за мен са скрити пари.
Е, няма такъв пост
Това не е буквализъм, не е максимализъм, а абсолютна простотия. 
Ние не със сметка на едно име, но имаме достъп двамата. Имаме различни карти, които са подходящи са плащане на различни места, някои на мое име, други на негово, зависи как са получени. Но ги ползваме и двамата, без да гледаме чие е името в/у тях и не смятаме колко сме изхарчили, за да ги приспаднем от "нашата" част от другите семейни разходи. Просто като дойде следващия доход влиза където е най-празно, без значение чий е, и без значение кой е изхарчил намиращото се там.
За мен това, че всеки си има лични пари, е криене на пари, сори.
Извинявай, не се сдържах
А ако бюджета е общ и си позволя да взема пари за личните си нужди без да се отчета на ММ, какво ще е? Кражба?
За мен това, че всеки си има лични пари, е криене на пари, сори.
Общите разходи на масата, жилище, сметки ала бала, останалото по джобовете.
Това, което е по джобовете, за мен са скрити пари.
Общите разходи на масата, жилище, сметки ала бала, останалото по джобовете.
Това, което е по джобовете, за мен са скрити пари.
Е, няма такъв пост
Това не е буквализъм, не е максимализъм, а абсолютна простотия. Мисля, че нямаше това предвид, все пак и на практика не може да се живее така.
Ние не със сметка на едно име, но имаме достъп двамата. Имаме различни карти, които са подходящи са плащане на различни места, някои на мое име, други на негово, зависи как са получени. Но ги ползваме и двамата, без да гледаме чие е името в/у тях и не смятаме колко сме изхарчили, за да ги приспаднем от "нашата" част от другите семейни разходи. Просто като дойде следващия доход влиза където е най-празно, без значение чий е, и без значение кой е изхарчил намиращото се там.
Ами може, но на мен ми е много сложно така. Трябва да следя всички наличности и всички плащания тогава, извършени и от двамата, за да знам каква е наличността, пък не мога да се натоварвам с информация за всичко платено от другия по този начин...
Мислех, че не може да се плаща с чужда карта?
Как пък един мъж не каза моите пари са за семейството изцяло, а пък парите на жена ми са за глезотийки.
И на предишния ти въпрос дали очаква изрядна къща и перфектна домакиня - не, нищо такова. Той ако искаше слугиня, нямаше да сме заедно. Нито ми раздава заповеди, нито изтъква с нещо, че той поема главните разходи. Изобщо при нас сметки и разходи по дома не са тема на разговор. И равноправието не се измерва в това, дали сметките се поемат поравно. Има мъже, които смачкват жената до себе си, въпреки че тя ги издържа. Според мен зависи от жената, дали ще приеме такова отношение на "по-низша" и дали ще си избере такъв партньор, който да я кара да се чувства така. При нас решенията, които засягат и двама ни, се вземат съвместно, без значение кой какво плаща и колко. Въпреки това съм финансово независима от него (така са ме възпитавали), защото си имам собствени доходи и спестявания, и в случай, че той не може да издържа семейството, имаме план Б.
Ами може, но на мен ми е много сложно така. Трябва да следя всички наличности и всички плащания тогава, извършени и от двамата, за да знам каква е наличността, пък не мога да се натоварвам с информация за всичко платено от другия по този начин...
Мислех, че не може да се плаща с чужда карта?
При нас заплатите ни минават на всеки на лична сметка. Всеки от нас е поел някакво перо от разходите/сметки, дете, кола и т.н/ и всеки следи и плаща нещата за които отговаря.
Освен това имаме обща спестовна сметка, като парите там са с определена цел. Като взема заплата, преценявам колко пари мога да отделя в спестовната сметка, след като си планирам разходите, за които отговарям в семейството, оставя си някаква резервна сума за всеки случай, джобни и евентуално някоя глезотия ако съм си предвидила за месеца. Мъжът ми прави същото.
Пари назаем не си даваме и връщаме. Някой ако свърши парите, взима от другия, като целта е да не пипаме спестовната сметка. Нямаме твърда сума, която спестяваме всеки месец, а е според моментните ни желание и възможности. Храна купуваме според това кой е в магазина, той плаща
Та това общ или отделен бюджет е според вас? За мен е общ, но някои могат и като отделен да го възприемат
Освен това имаме обща спестовна сметка, като парите там са с определена цел. Като взема заплата, преценявам колко пари мога да отделя в спестовната сметка, след като си планирам разходите, за които отговарям в семейството, оставя си някаква резервна сума за всеки случай, джобни и евентуално някоя глезотия ако съм си предвидила за месеца. Мъжът ми прави същото.
Пари назаем не си даваме и връщаме. Някой ако свърши парите, взима от другия, като целта е да не пипаме спестовната сметка. Нямаме твърда сума, която спестяваме всеки месец, а е според моментните ни желание и възможности. Храна купуваме според това кой е в магазина, той плаща
Та това общ или отделен бюджет е според вас? За мен е общ, но някои могат и като отделен да го възприемат