Не можете да излезете от пелените 
- Публикувана: 15 апр. 2016, 12:48 ч.
- Последно мнение: 3 май 2016, 13:23 ч.
Семейство без брак
Е, дифолтен родител - нека поддръжката на дома да ти я върши някой друг, нека през повечето време не работиш, а пък през времето, през което работиш, да не се зориш, защото те издържат, пък бъди дифолтен родител на детето си, което ходи няколко часа на ден на детска градина. И сега не ти е зле, натоварена си само с децата, пак получаваш помощ, просто гледаш онези с "модела" и ти се струва малко. Съвсем честно, на мен ми се изправят косите при мисълта да имам такова натоварване като братовчедка ми, сигурно щях да лудна, а тя пък лудва, ако някой ѝ спомене за второ дете.
Само че, майките не са съгласни да се прежалят и да го направят с мисълта, че нищо не губят, и с настройката, че това са щастливи години, които никога не се връщат.
С едното все пак съм излязла. И не е до пелените или безсънието, това е между другото, а именно- скуката в 99.99% от времето и пет секунди през деня, от които може да получиш инфаркт, ама не знаеш кога ще се случат.
За една баба може да е голям стрес детето да се сдобие с цицина на нейната вахта.
За една баба може да е голям стрес детето да се сдобие с цицина на нейната вахта.
Не ни е помагал никой, просто такива са обстоятелствата. Като бяха малки исках някой да ги "вземе" само за една нощ, да се наспя. Нямаше кой, но и това мина, забравя се. Като тръгнаха на училище, много трудно ни беше с прибирането. Молех приятелки, майки на съученици, които са в нашата посока и така. Оправихме се, въпреки че много се плашех от този период, в който не могат сами да отиват и да се прибират от училище. И това преодоляхме. Като няма кой, се мобилизираш и не очакваш, че някой ти е длъжен и трябва да взема активно участие при отглеждането на децата ти. На моя близка, свекървата отгледа малкото ѝ дете до 6-годишна възраст. За да дойде ден, тя да каже: "Ми, Б. е такъв, защото баба му така го възпита". 
Е, и двете сте прави, Сирен и кукумицинка, според моя начин на живот. Друго си е да живееш с баби, но това не значи, че си с възможност по всяко време да го тръснеш детето и да излезеш. Моите родители са работещи хора, майка ми може да занимава детето за няколко часа (два-три най-много) на ден, през останалото време съм аз. С майка ми пеят песни, танцуват и играят. С дядо си най-много да иде на двора за 15 минути. Пикая на отворена врата и най-често готвя и чистя аз, защото съм аз вкъщи. Излиза само с мен на разходки,иска да ходи до тоалетна само с мен, пазаруваме двете, плащали сме сметки и т.н. Не може друг да я приспи, просто не става. За храненето, ако се налага и е много гладна, ще яде. Мисълта ми е, че бабата много ми помага, мога да й я оставя и да изляза да спортувам или на разходка за два часа, но за нищо друго не може да ме отмени, защото моето си иска само мама. Предполагам Сирен имаше това предвид за нейните малки.
Наблюдавала съм подобен тип 'привързани' деца, които и на 3 не хапват нищо ако са в градината, не играят, държат се за един учител с две ръце и плачат ако трябва да бъдат отделени от мама/баба/учителя по избор.
Но това са все деца възпитавани в друга ценностна система и с друг тип привързано гледане.
И 8те деца, които съм наблюдавала с подобен тип поведение са от Индия и Китай.
Контеса, какво е това раздвоение на личността, нали обикновено проповядваш как до 4 години майката трябва да си гледа детето, без да го "хвърля" на баби...е то такова дете, което е гледано само от майка си, е нормално да я търси за всичко.
Детето да се гледа от родителите си в семейна среда поне до 4 е моят модел.
Извинявам се, че се намесвам в темата, но бащите къде са на тези деца? Четох един пост в темата относно някаква жена, която сутрин търчала да остави детето на градина, после тя самата на работа, после пък го взимала оттам, после сигурно готви вкъщи....интересно. Добре че е бащата иначе да извърши така трудоемката задача да му даде името си......
Контеса, какво е това раздвоение на личността, нали обикновено проповядваш как до 4 години майката трябва да си гледа детето, без да го "хвърля" на баби...е то такова дете, което е гледано само от майка си, е нормално да я търси за всичко.
Детето да се гледа от родителите си в семейна среда поне до 4 е моят модел.
Да де, и пак в тая ваша семейна среда кой точно правеше пюренцата и био киноата? Таткото? Не мисла...
....
Да де, и пак в тая ваша семейна среда кой точно правеше пюренцата и био киноата? Таткото? Не мисла...
Да де, и пак в тая ваша семейна среда кой точно правеше пюренцата и био киноата? Таткото? Не мисла...
Неточно това, но разходки, смяна на памперси, къпане, чистене, четене на книги, стерилизиране на шишета, приспиване, приготвяне на храна (друг тип от моя:) ) ,хранене, отмяна и пълна замяна когато на майката й се налага да отсъства по 3-4 дни примерно е описаното от мен. Просто нормален втори родител.
Хората затова живеят заедно по двойки( в брак или без ; хем за да им е хубаво, хем и да си гледат домочадието, но и да си теглят хомотите заедно, защото е по-лесно
Е, и двете сте прави, Сирен и кукумицинка, според моя начин на живот. Друго си е да живееш с баби, но това не значи, че си с възможност по всяко време да го тръснеш детето и да излезеш. Моите родители са работещи хора, майка ми може да занимава детето за няколко часа (два-три най-много) на ден, през останалото време съм аз. С майка ми пеят песни, танцуват и играят. С дядо си най-много да иде на двора за 15 минути. Пикая на отворена врата и най-често готвя и чистя аз, защото съм аз вкъщи. Излиза само с мен на разходки,иска да ходи до тоалетна само с мен, пазаруваме двете, плащали сме сметки и т.н. Не може друг да я приспи, просто не става. За храненето, ако се налага и е много гладна, ще яде. Мисълта ми е, че бабата много ми помага, мога да й я оставя и да изляза да спортувам или на разходка за два часа, но за нищо друго не може да ме отмени, защото моето си иска само мама. Предполагам Сирен имаше това предвид за нейните малки.
Наблюдавала съм подобен тип 'привързани' деца, които и на 3 не хапват нищо ако са в градината, не играят, държат се за един учител с две ръце и плачат ако трябва да бъдат отделени от мама/баба/учителя по избор.
Но това са все деца възпитавани в друга ценностна система и с друг тип привързано гледане.
И 8те деца, които съм наблюдавала с подобен тип поведение са от Индия и Китай.
С бащата на дъщеря ми сме разделени. Не знам обаче дали това е основната причина за привързаността й, защото братовчедка ми е с две деца, чудесен татко, който всяка вечер след 19.00 и събота и неделя е на линия, баба, която се премести близо до тях да помага и пак не искат друг, освен мама. Даже малкото казва "мама може, тати -не може".
Мисля си, че почти всички семейства могат да си позволят детето да се гледа вкъщи до 3 годишната възраст, просто се пренареждат приоритетите и се внимава със сметките.
Само че, майките не са съгласни да се прежалят и да го направят с мисълта, че нищо не губят, и с настройката, че това са щастливи години, които никога не се връщат.
Само че, майките не са съгласни да се прежалят и да го направят с мисълта, че нищо не губят, и с настройката, че това са щастливи години, които никога не се връщат.
Майка ми е била в майчинство точно 2 години и 8 месеца сборно за 3 деца. Сама ни отгледа, баща ми даже издръжка не е плащал. Имаше късмет, че малък град, по-спокойни времена и логистиката не беше толкова тежка. Още си спомням как сутрин, на средата на пътя за детската градина, на едната ми сестра редовно ѝ шурваше кръв от носа. Нямаше време да се връща да я преоблича, трябваше на работа да ходи, затова носеше няколко чифта дрехи, в детската градина я преобличаха. Вечерта баба ми ни взимаше, и стояхме с нея на нейната работа, беше чистачка, докато майка ми приключи работа и ни вземе от работата на баба ми. После вече като пораснахме повече, се прибирахме в нас, с ключ на врата, и си стояхме сами, докато майка ми се прибере. Помагаше баба ми, но не си спомням да е играла с нас и пр. Когато бяхме при нея почивните дни, тя си копае нещо по градинките или се занимава с животните, ние отстрани до нея нещо си ровим. Вече като по-голяма ми връчваше и една малка мотичка да копам и аз или да изкарвам агънцето да пасе на харманите. Или плете нещо, дала ми е и на мен игли и прежда, да се занимавам и аз.
Много ми е странно това, което описвате като привързаност. Моя хайван го гледах като привързан родител през първата му година - кърмен на поискване до 2 и половина, на разходка в слинг (даже и вкъщи, като беше съвсем бебенце го носех доста), татко му го носеше от време на време с ерго раница, ако се умори на по-дълго ходене, спи при нас, навсякъде с нас ходи. На годинка обаче се наложи да тръгна на работа и го оставих на бавачка - не е имало драма, не е имало рев, че ме няма. 
После на 2 и половина се наложи 3 седмици да го гледа баба му в Пловдив, защото ММ реши да освобождава бавачката преди да го приемат на градина , но и тогава нямаше драма, не е плакал за мен.
Иначе и ние нямаме баби тук, едната е на 150, другата на 250 км. Оправяме си се, някакси. Абе много ми беше добре като имахме бавачка, ама мъжът ми нещо много спестовен
и спря тва благо, сега голямо наместване пада - кой взима от градина, кой в кой ден е на спорт или на втората работа, въобще 
После на 2 и половина се наложи 3 седмици да го гледа баба му в Пловдив, защото ММ реши да освобождава бавачката преди да го приемат на градина , но и тогава нямаше драма, не е плакал за мен. Иначе и ние нямаме баби тук, едната е на 150, другата на 250 км. Оправяме си се, някакси. Абе много ми беше добре като имахме бавачка, ама мъжът ми нещо много спестовен
и спря тва благо, сега голямо наместване пада - кой взима от градина, кой в кой ден е на спорт или на втората работа, въобще 
Извинявам се, че се намесвам в темата, но бащите къде са на тези деца?
и при предлагането на брак, но съдейки по темата явно и на този фронт нещо не им се участва 
Мисля си, че почти всички семейства могат да си позволят детето да се гледа вкъщи до 3 годишната възраст, просто се пренареждат приоритетите и се внимава със сметките.
Само че, майките не са съгласни да се прежалят и да го направят с мисълта, че нищо не губят, и с настройката, че това са щастливи години, които никога не се връщат.
Само че, майките не са съгласни да се прежалят и да го направят с мисълта, че нищо не губят, и с настройката, че това са щастливи години, които никога не се връщат.
Но бащите по-рядко се прежалват, дори се правят, че работят повече, само и само да не трябва да се приберат и да направят нещо вкъщи. Иначе да, при желание детето може да получи всичко.
Скрит текст:
Аз работех от вкъщи и гледах детето до 3 г., до тази възраст не е и оставяна на баби, никога не е била привързана към мен. До дете е.