Семейство без брак

Защо трябва той да решава ако умра какво да ме правят или пък дали да ми изключат системите или не? Аз това съм го заявила вече така че не ми трябва мъж, който да каже какво ми харесва и какво не. За наследяването също си е уредено със закон, а и всичките тези формалности сме си ги уредили и без брачен подпис. И кой говори за мухлясали панелки тук, става въпрос за това доколко е важно да подпишем и дали да държим на своето ако половинката с която живеем и се чувстваме добре не иска.
 

Ето тук грешиш - едно от основните неща в щастливия брак е непрекъснатото потвърждаване и доказване на любовта между двамата партньори. Много грешно е схващането - щом сме се оженили или имаме дете значи няма нужда да казвам или да показвам че обичам половинката си /говоря и за двете страни/ - то е ясно, че е така

А що се отнася до имоти - никой няма право да иска от половинката си това, което е било придобито преди брака. А при подписването на един хубав предбрачен договор или декларация за режим на разделност между съпрузите, то тогава никой не може да иска нищо от другия, дори то да е придобито след брака. При развод всеки си взима неговото си и си тръгва - няма драма, няма нищо. А относно издръжката на дете - с тези наши закони най-много да плаща по едни кирливи 100 лв на месец. Рядко някой плаща големи издръжки, освен ако сам не пожелае да го прави. И въпреки, че това не е много редно, защото бащата е точно толкова родител на едно дете, колкото и майката - то той винаги минава метър и майката отнася всичко на гърба си!

Освен това предложението за брак от един мъж към една жена - без значение дали е направен романтично, спонтанно и т.н. винаги е било и ще бъде най-голямото доказателство и обяснение в любов от един мъж към една жена до сега. Всяка жена заслужава да изживее тези два незабравими моменти в своя живот - да получи предложение за брак и да бъде булка. Друг е въпроса дали самата тя го иска или не.

Ключовата дума тук е "притискаш". Има далеч по-големи доказателства за любов от предложението за брак. "Винаги" е много силна дума, все пак само до преди 50-60 г. предложенията за брак изобщо не са били отправяни към жената, а към родителите й и едва след тяхната благословия се пита жената и то в повечето случаи напълно формално.

Е, то преди 50-60 години неженените са плащали и ергенски данък, но това е друга тема 

Тук става въпрос за една млада жена, която държи да се види булка или поне да подпише, иска половинката й да я представя, като негова съпруга, а не като майката на детето му, важно й е цялото семейство да имат една и съща фамилия и т.н и т.н. Много жени се чувстват по този начин и това не е нещо ново. Да, вярно е, че в днешно време всеки може да живее както си поиска, но защо една жена може да е достатъчно добра, за да прекара един мъж 6 години с нея, за да му роди дете и да му пере дрехите, но не е достатъчно добра да стане негова съпруга. Смятам, че при един нормален разговор между двамата всеки може да направи компромис с нещо и в крайна сметка и двамата да се почувстват добре

Всичко е много хубаво, ама защо сега след толкова години без брак и накрая бременност, се сетила че без брак не можело. Както назад писаха всички, отначало се говорят и уточняват тези работи, не след години съвместен живот и "чакам той да се сети сам".

Вяра, разсъждавам точно като теб. И бракът не е глупава прищявка, за която може да се направи компромис ами е много важен възглед за живота и ако има разминаване се стига или до раздяла, или до дълготрайно неудовлетворение. Затова такива важни неща се обсъждат в началото на връзката. Е на първата среща, но когато нещата станат по-сериозни.
Иначе романтичното предложение, което й се иска на авторката няма как да стане, ако мъжът не е такъв тип. Само, че това дали някой е романтичен и му харсват големите и пищни сватби изобщо не е сред най-важните качества на един човек. Дядо ми не е падал на колене пред баба ми пък имаха щастлив семеен живот над 50 години. И все пак ако и това ни е толкова важно и сме неудовлетворени, търсим по-подходящ. Ама докато е време, а не след 5 години връзка.

In4i, няма как да се сетиш за всичко, което би наложило решение/намеса на съпруг и съпруга (по повод поста на Янeчeк). Тогава кой ще вземе решение? Маминка ли, защото явно този/тази, с когото/която съжителстваш ти се пада никакъв/никаква и няма право нито да взема решения, нито да те наследи, нито нищо. Ох, забравих, че точно от това наследство се страхува мамата на мениджъра! Да не вземе някой "палата" му и натрупаното богатство.

Аз пак да попитам: А, ако мамин сладък срещне жена, която е на по-високо ниво от него (финансово и професионално), маминка ще настоява ли снахата да се застрахова с/у синчето или тогава ще е ухилена до уши?

Нямам момиче, но като чета тук, ако имах, силно щях да се надявам да не срещне мениджъра през живота си и да не вземе да го хареса маминия красавец, че има теглило да тегли с такъв "мъж" и родата му.

Истината е, че има много жени, които чакат мъжа до тях сам да направи романтичния жест. Имах една приятелка, която на всеки Рожден ден, Коледа и Св. Валентин чакаше да си получи предложението. Годините си минаваха, а тя не спираше да се надява. Накрая й писна и повдигна въпроса. Е, оказа се, че на приятеля й изобщо не му е и минавала идеята за предложения, сватби и т.н. Това направо я разби - беше чакала 7 години. Уж го прие, но истината беше, че с времето този въпрос започваше да й тежи все повече и повече, и в крайна сметка се разделиха. Много ми беше мъчно за нея, защото буквално си изгуби времето в чакане. Затова напълно подкрепям твоето твърдение. За много жени брака, булчинската рокля, сватбата, предложението и т.н. са много важни неща и ако с мъжа до тях се разминават по този въпрос нещата могат да станат много сериозни с времето. Затова е добре да се уточняват тези неща в по-начален етап от връзката. Според мен нормално е до 2 - 3 години след започване на една връзка мъжа да повдигне този въпрос.


Не е задължително предложението да е романтично. Един приятел заведе приятелката си в Париж, друг падна на коляно в една гондола във Венеция.... Моят съпруг се прибра една вечер от среща с приятели и ми каза следното: "Сашо каза, че няма да прави голяма сватба - само булката и той, кумовете и родителите им - подписват, хапват и после заминават за Дубай. И аз му казах, че и аз мисля да направим така!" И аз, както режех салата изведнъж бях  . След толкова години заедно, две деца и един единствен разговор по темата преди години, в който той ми казва, че никога не иска да се жени, аз изобщо не съм очаквала. Спретнахме си съвсем скромна сватба само с приятели, шафери ни бяха двете деца и си го направихме чудесно - нямаше романтично предложение, нямаше нищо. След сватбата мъжа ми се скъса да обяснява на всички свои неженени приятели колко е важно за една жена да се види булка, колко е хубаво да сте всички с еднакви фамилия, да нарича жена си "съпруга" и т.н. Чак аз му се чудех на ентусиазма 

Добре, съгласна съм, но защо 6 години ще живееш с някого, ще забременееш и едва тогава ще се сетиш, че той не ти е предложил брак, а пък ти много държиш точно на това.

Да притискаш някого можеш и като отказваш да го разбереш и да уважиш убежденията му.
Щом подписът не е толкова важен, защо да не го положиш?
Защо, ако наистина обичаш човека и искаш да сте едно цяло, не смееш да се обвържеш, да приемеш името му?
Преди 100 сто години, пак не са отправяли предложенията за брак към родителите на жената, не и в България.
Показвали са уважение и сериозност на намеренията, предложението.
А, сега, всеки който не смее да се обвърже, развява знамето с надпис " вече сме 21 век и сме еманципирани".
Ти, като си казваш, че не искаш човекът до теб, за нищо да не отговаря, свързано с теб точно, не с някоя, срещната на пътя, за какво семейство въобще претендираш?
Ти си живееш със съквартирант, с когото делите леглото и сметките.
И си доказвате колко се обичате, като внимавате да не би да си омешате собственостите.

Съвсем същото може да се приложи с обратен знак против брака. Притискаш някого като отказваш да разбереш примерно аргументите му против брака. Изобщо не е с мисълта, че сме 21 в. и сме много еманципирани. Просто болшинството не намират наистина смисъл да го правят, защото на практика съжителството е едно и също с брак, или без. Никаква разлика няма. Това им е основният мотив, никакъв друг.

Тук не става въпрос за палати или пари. Става въпрос за чувства, кога те са истински и само подписа ли гарантира тяхната истинност или е по-важен конкретния човек.
И по повод сватбите и подписите да споделя един съвсем пресен случай - при двойка която живее заедно от 3-4 години изведнъж жената решава, че тя много държи на подписа въпреки, че винаги е казвала, че не държи на това. Мъжа не беше очарован, но се съгласи. След което обаче се вдъхнови, че искал автентична сватба, с носии и всичките му там автентични ритуали, булката остана потресена, защото тя пък изобщо не си пада по такива неща. След кратко сърдене и спорове собствените й родители казаха, че не може винаги да става по нейната и както тя държи на подписа и той се съгласи, така сега и тя трябва да отстъпи и да направят ритуала както предлага той. Та така булката се подписа с носия далеч от представата й за бяла рокля тип русалка и изискано тържество, в интерес на истината обаче всички роднини, гости и приятели се забавляваха на тяхната сватба далеч повече от нея.

Така е, както изискваш да ти се изпълняват прищявките, така ще търпиш и тези на партньора ти.

Да не говорим пък, че подписването в гражданското е съвсем ама съвсем прясна "традиция" в България. Преди години са се венчали хората в църква, преди 1945 г. единствено църковния брак е бил легитимен, след 1945 се въвежда така наречения граждански брак и единствено той става легитимен пред закона. Аз съм по-склонна за венчавка отколкото за граждански брак. Супер важния "подпис" на практика е отроче на изродени комунистически идеи за това как църквата не трябва да има място в живота на хората. Имам приятелка омъжена в щатите, е там си имаше свещеник, а не някаква лелка служителка да чете заучени клишета.

Пропускаш факта, че именно авторката се блъска и тръшка, защото не иска просто някакво си предложение, а иска романтика, падане на колене, след това и сватба като по филмите.