Ние сме благословени с нашите деца. Нашите осиновени деца наистина са малко по-различни – те са надарени от Бога и наша чест е да ги отгледаме, възпитаме изучим и подготвим за живота, който им предстои когато тръгнат по своя път. Безбройни са страховете ни и въпросите, които си задаваме в този процес. Но те по нищо не се различават от тези на родителите на биологичните деца. Да при нас има още няколко въпроса, на които трябва да намерим най-правилните отговори. За щастие, сред нас осиновителите, добива популярност мнението и решението ние да сме тези, които да разкрием произхода на детето си.
А в същност какво знаем за него?! Колко от вас знаят подробности за биологичната майка? А колко са я виждали? Ще стане още по-трудно, ако намесим и бащата, който обикновенно е неизвестен и се пази в дълбока тайна от нея. Не сте ли любопитни?
Лично аз знам имената й, ЕГН и адрес – не е малко, ще каже някой, а също така видях собственоръчно подписатната декларация за отказ от детето. Разкривеният почерк не ми хареса. Не съм настроена негативно към нея. Както написах в една друга тема – аз съм й благодарна, без нея нямаше да съм МАМА. Пожелала съм й цялото щастие на света. Но това не решава въпроса с моят, а в бъдеще и на дъщеря ми, интерес към нея.
А вие какво мислите?
Нека БМ да я отложим за по-късно.Гледах наскоро един филм,в който едно дете беше отвлечено от бездетна,невменяема жена.Истинските му родители го разпознаха случайно, след около десет години.Момченцето беше вече тийнейджър.Жената която го беше отвлякла вече беше покойница и той живееше с баща си.Истинските родители успяха да си го върнат, но той тъгуваше за другите.Дори след като разбра истината за себе си,той пак тъгуваше.Постояно бягаше при другото семейство и не спираше да ги нарича татко и мама.Разказваше за вече покойната си майка,че тя била много добра и много го обичала,но била болна.
и какво по-точно искаш да знаеш за нея-как изглежда как се облича с какво се занимава и т.н.
