Какво знаем за биологичните родители

  • 3 315
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • Димитровград
  • Мнения: 1 742
Незнам дали е правилно да пиша тук,но както и да е.
Имам приятелка,която е осиновена.От ранна възраст знаеше и много повече обичаше родителите си.Виждала е майка си отдалече.Напълно нормално приемаше мисълта за "истинската си майка".И досега боготвори родителите си.Просто искам да ви кажа-всеки случай е строго индивидуален.Моята приятелка много спокойно приемаше мисълта,че е осиновена.Но никога не е търсила контакт с нея.А за това,че знаеше от малка-никой не вярваше в това,защото тя страшно много прилича на Майка си-която я е отгледала от бебе.Така че искам да ви кажа-бъдете силни.Дори и да знаете кои са биологичните родители-вашето дете ще ви обича въпреки всичко.Възхищавам ви се.Нека има повече такива хора като вас!
И честит рожден ден сиска79!!!

# 16
  • Мнения: 127
Честит рожден ден siska79.Да си жива и здрава и дано повече гласове като твоя се чуват тук.  bouquet

# 17
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 529
Благодаря Ви мили момичета за пожеланията!И аз от цялото си сърце и душа Ви желая много здраве,щастие и много любов да дарявате и получавате!Поздрав от красиво и слънчево Велико Търново и от мен!
Силвия Чемширова

# 18
  • Мнения: 77
  ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, СИЛВИЯ!
   Бъди здрава, весела и щастлива! Желая много щастие и късмет на цялото ти семейство!

 Безмерно съм щастлива, че си поредният пораснал щастлив и удовлетворен осиновен човек - усилията ни като осиновители са възнаградени!
Старая се осиновеното ми дете от малко да разбере -  най-важното е, че се срещнахме, че се обичаме и че сме щастливи заедно.

# 19
 Simple SmileЗдравейте мили майчици и бъдещи такиви.Ще споделя,че и аз съм едно щастливо осиновено дете вече на скромната възраст 24 Rolling Eyes.Моите родители ме дариха (и продължават да го правят) с цялата обич и желание на които е способен човек.Възпитаха в мен качества,ценности и ориентации,с които малко хора могат да се похжалят.ОБИЧАМ ГИ.Това съвсем не означава,4е не съм мислила за биологичните си родители и то най-вече,когато сме имали някоя и друга битова караница.Едно обаче съм разбрала и умолявам всяка бъдеща маичица-колкото и да сте ядосани в един момент,НИКОГА не нараняваите детето,като му споменавате,че то не е ваше.Това се случва,но е убийствено.Човек често казва неща които не мисли,но това може и да завърши фатално. ConfusedМалко се отплеснах-извиняваите.Факта че съм потърсила подобна страница,означава,че нещо ме гложди.Неискам да задълбавам.
Просто обичайте децата си и бъдете всеотдайни-ние ще ви отговорим с двойна любов и възхищение.Изисква се голяма смелост за да осиновиш дете,това ви прави много достойни.Обичаме ви мили майки.Никой не може да ви замени.БЛАГОДАРЯ ВИ. Hug

# 20
  • Мнения: 1 652


Simple SmileЕдно обаче съм разбрала и умолявам всяка бъдеща маичица-колкото и да сте ядосани в един момент,НИКОГА не нараняваите детето,като му споменавате,че то не е ваше.Това се случва,но е убийствено.Човек често казва неща които не мисли,но това може и да завърши фатално. ConfusedHug
Лично за себе си казвам- Как ще кажа на моето дете, че не е мое?.  Може да допусна много други грешки, но да ме пази Господ, дотам да я докарам.

Мило момиче, със симпатично име диване  Confused- не се притеснявай.  Родните майки допускат повече грешки даже, когато се грижат за децата си. Но ние не можем, ей от това да се освободим, че да освободим и децата си. Много приказки- дано най-сетне разберем-ние сме техните майки. Те други майки нямат. И те са нашите деца - дори и други деца да имаме.
Аз това знам и с риск да стана банална ще си изпея песничката- небесата са отредили ние да сме техните родители и те нашите деца.Това е така писано.
 Naughty
Все пак съветите и опита на осиновените деца е ценен за нас. Затова благодаря на divane! Joy  bouquet

# 21
  • София
  • Мнения: 533
Едно обаче съм разбрала и умолявам всяка бъдеща маичица-колкото и да сте ядосани в един момент,НИКОГА не нараняваите детето,като му споменавате,че то не е ваше.Това се случва,но е убийствено.Човек често казва неща които не мисли,но това може и да завърши фатално.

И аз се присъединявам към Divane. За съжаление, когато детето предизвика родителите си до такава степен с поведението си, че те да излязат извън контрол (нещо, което се случва във всички семейства), в гнева си и безсилието си да овладеят поведението му, те казват точно думите, от които детето най-много се страхува:

"Ще те върнем там, откъдето сме те взели"
"Ти не си наше дете"
"Какво ли се учудвам - кой знае какви са ти родителите, взел си им най-лошите черти"
"Толкова години на нищо не можахме да те научим - но нали си осиновен, кръвта вода не става"
"Ако още веднъж направиш еди-какво си, ще те изгоним от вкъщи/ ще се откажем от теб/ ще те разсиновим"

И така нататък, и така нататък, вариантите са най-различни. И както пише Divane, това е убийствено за осиновеното дете.

# 22
  • Мнения: 273


"Ще те върнем там, откъдето сме те взели"
"Ти не си наше дете"
"Какво ли се учудвам - кой знае какви са ти родителите, взел си им най-лошите черти"
"Толкова години на нищо не можахме да те научим - но нали си осиновен, кръвта вода не става"
"Ако още веднъж направиш еди-какво си, ще те изгоним от вкъщи/ ще се откажем от теб/ ще те разсиновим"
[/quote]
ау, това звучи ужасно и колкото и човек да излезе от кожата си, не бива никога да допуска подобни думи. В случая като че ли е по-добре един шамар, но такива силни слова са пагубни и за двете страни.

# 23
  • София
  • Мнения: 533
Ани-М,

Всички тези изречения и много други съм чувала точно от родители, вбесени за пореден път от осиновеното си дете. Виждала съм и реакцията на детето: "Ами, хайде, оставете ме, какво чакате!', "Върнете ме - там ще ми е по-добре" или просто насълзени очи, или затръшване на вратата и поредната нощ, в която детето не се прибира от вкъщи - и как да се прибере, след като се е почувствало отхвърлено, изгонено, отново ИЗОСТАВЕНО...

# 24
  • Мнения: 273
Що се отнася до децата и техните изказвания, явно те от малки се научават да манипулират с тази тема. Не искам да зесегна нито едно осиновено дете, извинете ме, ако някой така се почувства.
Ето моето 5 годишно момиченце се опита да ме излъже за нещо, дребно разбира се (но аз мразя лъжата във всичките и форми и размери и искам о време да пресека тези опити). Първи опит, при това тя си държеше на думата. Обяснихме се, скарахме се, казах й че лъжата е най-лошото нещо, че човек който лъже няма да има приятели и ...  подобни неща. За да се измъкне, навярно, тя ми заяви - значи аз щом лъжа съм лоша, е тогава защо сте ме избрали? Намирам това за чиста манипулация или провокация?!
Втори опит - нещо не й угодихме, далеч съм от разглезването взискателна и строга съм, и тя заяви че ще си изберяла други родители. Попитах я нима смяташ, че те могат да те обичат повече от нас, и мислиш, че ще ти разрешават всичко? Казах й добре, ето това е вратата иди и търси тогава, не те спирам, но това е твоя дом и хубаво или лошо ние сме семейство и трябва да сме заедно.

Общи условия

Активация на акаунт