Аз още се чувствам като в отпуск. Още не ми липсва нищо от София. Времето последните седмици минава едновремено и бързо, и бавно. От една страна имам чувсвото, че много време е минало от 24ти май, откакто не съм на работа, а в същото време дните свършват толкова бързо, че докато се обърна и е дошло време за лягане.
Градската управа ме дразни. В центъра е ОК, но по кварталите е трева до гърди и площадките са от наше време. Не че навсякъде не е така, но квартала в София беше по-добре уредено. В ДГ, в която ми се иска да запишем София, положението е подобно
. Не знам дали въобще извеждат децата. Иска ми се нещо да направя за града, докато не съм започнала работа, но не знам какво. 
Работа не съм търсила. Гледам обяви, но имам възможност да почакам и не бързам.
София пък е много нервна, постоянно ме търси. Мисля си, че е заради 3те дни, в които я оставихме с баба и, за да пренесем багажа от София.
Градската управа ме дразни. В центъра е ОК, но по кварталите е трева до гърди и площадките са от наше време. Не че навсякъде не е така, но квартала в София беше по-добре уредено. В ДГ, в която ми се иска да запишем София, положението е подобно
. Не знам дали въобще извеждат децата. Иска ми се нещо да направя за града, докато не съм започнала работа, но не знам какво. Работа не съм търсила. Гледам обяви, но имам възможност да почакам и не бързам.София пък е много нервна, постоянно ме търси. Мисля си, че е заради 3те дни, в които я оставихме с баба и, за да пренесем багажа от София.
Еййй, през какво ли не минахме с вас, и колко неща, години и препятствия преживяхме заедно.... сега празнуваме заедно рождените дни на децата си 
