Как решихте да напуснете половинката?

Ми аз 1000 пъти и казах да не се връща, на мен ми се струва, че тя подхожда несериозно вече.

Махни ги отговорите. Хората угодия нямат. Днес те съдят заради детето затова, че искаш да се разделите, ако останеш и детето търпи лоша обстановка вкъщи, ще те съдят пак заради детето, ама защото пък си решила да останеш заради него.  
Направи си подробен анализ как се чувствате ти и детето, как е по-добре за вас, анализирай и връзката с мъжа си - има ли шанс, няма ли, и действай.

П.П. Сега видях - подкараш ли я иди ми - дойди ми, съвсем до под кривата круша ще я докараш.

За съжаление ще се окаже, че авторката е отишла при майка си, за да сплаши съпруга си, а не защото е имала намерение да го напусне или да промени ситуацията в семейството си. Казвам за съжаление, защото тя очевидно няма никаква визия нито за себе си, нито за семейството си. Играе театър, който ще дадат поле за действие на съпруга ѝ, а нея допълнително ще обърка. Много, много жалко.

Вишна123 , в една друга тема беше споменала че си лесбийка . За жена която никога не е била с мъж , и никога няма да бъде , много ги разбираш взаимоотношенията мъж-жена . Никога не си имала семейство , и никога няма да имаш , нямаш деца , няма и да имаш , но за сметка на това ръсиш акъл на поразия  за семейните отношения и какво искали децата . 
 Gagica , много правилно решение да с върнеш . Брака ви все още не е непоправимо счупен , просто има нужда от малко смазване и донастройване . Не бързай да го изхвърляш на боклука . 

Не беше ли споделила, че е бисексуална? А и това с каква сексуална ориентация е, какво общо има с темата? Всеки има право на мнение.

Прощавай, но какво означава " не полага усилия за малкия"?
Ти обясни ли на мъжа ти какво имаш предвид?
Да разбирам ли, че всъщност, нямаш желание дори да насърчиш сближаване, тъй като вече всичко ти е изстинало?

Няма да имам деца, друг път
Ако обичаш, дръж се нормално и не ми дръж такъв тон.
Това първо, а второ я си помисли още веднъж върху думите, колко нелепо звучат хаха няма да имам деца и семейство... В пещера ли живееш или в миналия век?
Не очаквам да ми се извиниш, разбира се, но ще е и в твоя полза да осмислиш първо поведението си и тона, който ползваш, както и смисъла на думите, които употребяваш...
Не съм расла на улицата, имам нормално семейство с нормални взаимоотношения /да и уважение/, от които мога да черпя само вдъхновение.
Виждам, че не можеш да се похвалиш със същото, след като не са те възпитали да уважаваш другите, а напротив - нападайки и ползвайки ограничените си предразсъдъци
Колко удобно, като не можеш да се аргументираш и да кажеш нещо полезно, нападаш човека лично... Мога само да те съжалявам.

П.С в този форум имате твърде изкривена форма на семейство - жена (изтормозена, работи, готви, чисти, пере, гледа мъжа си И детето) и мъж (работи  естествено тук разбирам и други бонуси - студен, не обръща внимание на нито един от двамата, безпардонен)

"Винаги има един въпрос: Да бъдем ли заедно заради децата?"

Някои от най-нещастните хора, които съм срещала, са възрастни мъже и жени, чиито родители са запазили навремето своя лишен от страст, мъртъв, изпълнен с потиснат гняв и отвращение брак. Тези мъже и жени развиват у себе си недоверие към любовта и любовната връзка, както и неспособност да изразяват любов или да се чувстват достойни да получат такава само защото са имали отрицателни поведенчески модели за това как да успеят в любовта. Основно е следното:
Ако твоето дете вижда как някой те обгражда с любов, то ще има чувството, че също може да бъде обичано, и ще се надява да създаде прекрасна връзка. Ако твоето дете вижда, как някой те лишава от любов, то ще има чувството, че не може да бъде обичано, и няма да вярва, че може да създаде прекрасна връзка.
Децата искат да виждат родителите си щастливи. Те се чувстват отговорни да направят родителите си щастливи и, повярвай ми, усещат, когато не сте щастливи, независимо дали си въобразявате, че можете да скривате истината от тях. Ако запазите брака, който ви прави нещастни, заради детето си, смятам, че ще му нанесете много по-голяма емоционална вреда, отколкото ако се разведете. То ще се чувства отговорно за вашата жертва, а тази отговорност натоварва с огромно напрежение  едно дете. Това, че оставате заедно "заради него", в никакъв случай не е в негов интерес. Вашето лично нещастие ще има много по-опустошително въздействие върху детето ви, отколкото самият развод.

Все пак смятам, че ваше задължение  към детето ви е да положите всички усилия, да направите всичко възможно бракът ви да бъде успешен, тоест щастлив. Но ако в даден момент разберете, че бракът ви не може да продължи, тогава ваше задължение   към детето ви е да се разделите с партнъора си, да си върнете свободата, за да намерите любовта, която заслужавате, и връзката, за която  мечтаете.

     aз изобщо не разбирам защо трябва да сте нападателна плюс това се обръщам към авторката с примери не и казвам какво да прави всеки сам си взима решенията!!!

Бях нападателна към съфорумеца, който цитирах, защото ме нападна при това така неуважително, не към Вас...

Не мога да повярвам, как във форум със зрели хора, се появи и изказа такъв Хомо Сапиенс сам вярваш ли си?

точно мен цитирате в предния пост ...научете се че хората имат различно мнение аз не натрапвам моето за това е форума според мен

Къде съм цитирала Вас, вижте хубаво името. Пише "светецът", изобщо не ви нападам за нищо, моля Ви се.

Чудесно звучи, но нали когато се е омъжвала точно това е чувствала- срещнала любовта, която заслужава и финализирала връзката, за която е мечтала.
И след 5 години, като няма с какво да запълни липсата на тръпка, почва да търси отново...........
Няма лошо, ама хората не са пионки, които да размяташ по дъската.

Изчерпани ли са всички възможности да се съхрани това семейство-разговори,уточнения, желания за промяна или каквото и да е....?Нищо такова не е направено.Авторката седи и мълчи и чака мъжа и да се сети и да и направи живота вълнуващ и да започне да и помага.Ами не всички мъже са толкова досетливи,романтични и се сещат какво да правят,за да угодят на жените си.Даже е възможно той въобще да не се досеща,че има проблем...щом като тя не му е казала.А тя какво направи,за да промени нещо,за да го провокира,да го вдъхнови, да му изстиска потенциала в посока грижа и внимание за нея и детето.И тогава да каже-ето, опитах това,онова,всичко опитах,но не става...А тя, нищо.
Тогава да и каже човек-е , щом не става се разделете.
Съпругът на авторката е домошар,не е купонджия,не се събира с много хора и не излиза по разходки и заведения,работи дълги часове,за да осигури стандарта в семейството.А тя скучае и е и тъпо....по цял ден е сама и се грижи за детето,а може и да работи от време на време в семейния бизнес и като цяло се чувства самотна,неразбрана и неподкрепена ....това е цялата работа.

Много ми хареса този пост, защото има много истина в него.Нямам какво да добавя.Дано повече жени и мъже го прочетат.И най-важното, да го осмислят.