С какво ви дразнят свекървите?- 63

Кали, питам от чисто любопитство, не е заяждане- твоята свекърва ни веднъж ли в тия седем месеца не намекна за ходене на село и копаене? Щом е имала такива мисли, че ще живеете по такъв начин след сватбата, ми се струва странно да не е споделила преди нея, че иска синът й най-после да се кротне и ще си работи с мама на село? Или пък да те попита какво мислиш за проблемния мотор? Какво е очаквала иначе - че й ставаш снаха, а тя е командирът вкъщи и ти автоматично минаваш под нейно командване?

Тя обаче си мислела (както сподели после самата тя), че "ние така си говорим, ама като се появи бебе, друга песен ще запеем." Да, обаче бебето не се появи осем години. И не само, че не разкарахме мотора, ами се сдобихме с още един... Това я изкарваше извън нерви - как можело, да не сме били тийнейджъри, какви били тия излишни рискове и излишни разходи...

Значи, не искам да съм зла, или да решите, че нещо се хваля, обаче...трета тема, само чета, без да се разписвам. Кръстя се и благодаря на Бог, че моята свекърва няма нищо общо, с повечето, за които се пише тук. И два пъти повече, благодаря, че мъжа ми не е като мъжете на някои от потребителките в темата. Също и на себе си съм благодарна, че не съм безхарактерна лигла, която  само се оплаква, как мъжа й ходи по полата на майка си, а аз трябва и с двамата да се съобразявам, и раждам деца на поразия (обобщавам образи, не конкретизирам).
Скоро си мислех нещо подобно.
Опита ме е научил, че колкото и да обичаш човека до себе си, трябва да разчиташ първо на себе си. Да не оставаш без собствен дом и финанси, да си достатъчно кадърна, че да знаеш как да се справяш с родата на мъжа си ( и с него самия), да знаеш кога всичко е изгоряло и просто трябва да си тръгнеш (или да изгониш от дома си този, който ти пили нервите).
100000% съм съгласна с това.
Та, ясно ми е, до какви травми води един развод, за всички. Повярвайте ми, репликата "искам да сме заедно, заради детето", не е помогнала на нито едно семейство. Децата искат щастливи родители. Знам, наистина знам, че това вече е банално, но пък си остава факт. Ако двамата родители са нормални и трезвомислещи хора, няма да превърнат развода си във война за надмощие. Няма да си дърпат къщата, колата и децата в две различни посоки, а ще вземат решение, което да е полезно за всички.
И с това също. Псевдосемейството също вреди много. Въпросът е да се прецени много внимателно и трезво дали не става въпрос за нещо временно.
Не знам, много пъти съм си мислила, какво ли щеше да бъде, ако в името на детето, с бившия ми бяхме останали заедно. Повярвайте ми, всички сцени на потенциално съвместно съжителство са с летален край, поне за един човек. Сигурна съм, че това е било най-правилно и за мен, и за него, и за дъщеря ни. Но, за да вземеш такова решение, трябва да имаш топки. А да запазиш семейството си, когато знаеш,че си заслужава, трябва и сърце да имаш.
В много от изложените ситуации тук, липсва едно от двете.  
Най-често първото.

Сори, ама родителите ги рзбирам за моторите и притесненията ми. Мм от сега ми говори как щял да купи мотор на малкия като порасне, но на мен от сега ми се изправя косата като си помисля и ше съм твърдо против

Сори, ама родителите ги рзбирам за моторите и притесненията ми. Мм от сега ми говори как щял да купи мотор на малкия като порасне, но на мен от сега ми се изправя косата като си помисля и ше съм твърдо против
HighSpeed , ти караш, кажи ми, моля те колко от автомобилистите пазят мотористите?!
Adellle, припокриваш едно мое мнение, че всеки си пробутва неговия опит и теории като най-добър. Значи като теб те е е осенила мисъл свише за развод и си го направила, това изисква аплодисменти и групово втурване натам, щото някой имал някакви си проблеми с мм?!
Според мен разводът е най-лесен, по-трудно е да оправиш нещата. Пак казвам според мен, всеки си знае що се е развел или не е.
Ма Ко, вече няма да я коментирам, че губя нишката от началото до края

Сори, ама родителите ги рзбирам за моторите и притесненията ми.

Според мен разводът е най-лесен, по-трудно е да оправиш нещата.

Джули, какви последствия искаш, да го набия или да се разведа?!  Много крайно, иначе пет реда нагоре ми говориш за пробване да се оправят нещата. Много повърхностно.

Ако разводът беше най-лесното нещо, нямаше толкова много жени да търпят мъжете си идиоти.
Съмнявам се, че някой си е тръгнал преди да се пробва да оправи нещата или преди да е 100% сигурен, че иска/трябва да си тръгне. За да се стигне до там да искаш да напуснеш половинката си, то нещата като нищо са станали вече непоправими. А и н е винаги хората имат желание за промяна. Твоят мъж като му обясни колко те дразнят разговорите му с майка му, да не би да направи нещо по въпроса. Дори и не си направи труда да промени нещо - дали ще говори с нея докато теб те няма, дали ще ограничи информацията, която споделя или ще гледа да приключва разговорите по-бързо. Ама и когато насрещната страна е сигурна, че няма да има последствия, си прави каквото иска.

Всички обяснения преди това, което съм ти болднала, губят смисъла си, щом може някой да приеме като повод за развод комуникацията по телефона с родителката си.
Подминавам факта, че масово се смята за нормално такава комуникация между булката и мама, но ако е свеки, то синът ѝ е муньо. И трябва да му поставиш ултиматум- или спира да споделя какво сте яли на обяд, или се развеждаш.
Като чета тук, какви акъли се дават за развод, дори и за грешно вдишване и издишване, не се учудвам че масово участващите са с втори брак.
И ако ще отново да ме наскачате, и до трети ще го докарат, ако това са им най- тежките проблеми.