Параноя от летене

  Точно подобно нещо се канех да напиша и преценявах рисковете дали няма да нарекът коментара ми по някакъв лош начин 

Много грубо и грозно или иначе казано - дебелашка шега.

Лети си самолета и изведнъж ме обхваща невероятното желание да сляза и да съм на твърда земя...какво правя в този момент??? Какво успокоително пиете?

Защо да е грубо и грозно? Много добре си спомням, че когато имах малко бебе, най-страшното нещо на света, след смъртта на бебето, беше да умра аз. Противно на всякаква логика, бях убедена, че за горкото детенце няма нищо по-страшно от смъртта на майка му и че ако ще се умира, по-добре е двамата заедно, отколкото да расте сираче без майка. (Тук следва давене в рев, сълзи и сополи.)
Хормони, както му казват в този форум.  

Пътувала ли си с влак или автобус за по-дълго от 3 часа? Колко пъти по време на трите часа във влака те е спохождало това невероятно желание да слезеш и да си на твърда земя? Няма да е по-различно при полет...

DENINI, нека мъжът ти се грижи за бебето по време на полета. Ти си вземи успокоителни и гледай да проспиш полета.

Ако толкова те е страх - мятай се на рейса. Едни 30 ч. и си в София. Рейса спира по бензиностанции, ще има възможност да заплакнеш бебето и да му смениш памперса.Е, в автобуса ще има всякакви пътници, ще мирише на чесън и мръсни чорапи. Но  пък си  на земята и винаги може да помолиш шофьорите да спрат за малко.
 Май и влак има - все ще си на земята.
Със самолета е  към 2 -3 часа, докато излетите и погледаш през прозорчето и ще кацнете.
влез в сайта https://www.flightradar24.com/ и  разгледай колко самолети в момента са във въздуха, колко хора има вътре. И всички кацат, посрещат ги близките.

Самолетът ще ѝ се види приказка пред 30 часа с малко бебе в автобус пълен с цигани.

Мани, веднъж летя и до мен бяха една двойка и се заговорихме. Оказа се че момчето много го е страх. През цялото почти си говорихме общо взето беше фън, но по едно време какво ми стана нещо стана въпрос за навън и аз викам "ами то отвън в момента е между -54 и -60 градуса по Целзий и ако излезем сега навън по крилото ще замръзнем за секунди."   И човека такава физиономия направи, а приятелката му се скъса да се смее  

П.П. Даже може да четат форума сега хахахха това беше преди около 4-5 години  


Това да не ти е микробус с волна програма? Гонят си графика и си спират на около 4 часа. Не ме питай как съм издържал около 2 часа да не се напикая след като педалите смотани отказаха да спрат първи път, после в Чехия само оставиха пътници и казаха, че ако нкой слезе дори за цигара ще го оставят там. Накрая им викам ако не спрете автобуса ще се напикая ве!!! Ония просто ми казаха да не съм изнервял обстановката   Бягах из автобуса последния половин 1 час и бях на ръба да облея всички със златен душ просто защото не можех повече. 2 часа и може би повече напрао беше ад. Само привидението ме спаси че издържах и на някаква отбивка най-накрая спряха. Сега ми е смешно ама тогава исках да убия някой. Така че не върви с автобусите това молене да му сменя памперси и каквото си иска. Има си почивки - това е.

С микробус пак през цяла Европа някаква баба с доста килограми и огромен апетит ( не спря да яде през цялото време тази жена ) моли на около 7-8 пъти шофьорите да спират по тоалетните и най-накрая им писна и викат гоним уж график колкото и да не е искаме да се прибирем все някога в Русе  Тази жена имаше някакво стомашно разтройство, не спираше иначе да яде и беше голям цирк. Ако това беше в автобус щеше да е осрала пейзажа доволно 

защото в тема, в която авторката търси някакъв съвет и утеха за проблем свързан със страх, последното което и се ще да чуе/прочете е нещо подобно. Както казах аз имам същият проблем без да ми бушуват хормоните, и подобни изказвания ги намирам за проява на много лош вкус.

Няма какво да го въртим и сучем с всякакви успокоения. Сама можеш да си направиш една елементарна сметка. Колко полета в има във всеки един момент в небето и колко стотици милиони хора ежедневно летят, а колко малко, нищожно малко самолети са паднали или има някакъв инцидент с тях. Ако беше опасно, то нямаше да летят всички тези хора.

1.Бързо, лесно и удобно.
2.Има тоалетна 

Ако толкова те е страх се наблъскай с транквиланти ако е сериозно положението или просто удари няколко чаши вино на борда  (освен ако не кърмиш разбира се)

Пожелавам ти фобията да се изпари с излитане на самолета! Разбирам те - нямам проблем да летя със самолет, но имам друга фобия. И знам колко е гадно чувството, когато нещата са извън контрола ти. Има 2 неща, които на мен ми помагат:
1. В една книжка бях попаднала на мисълта, че страхът от нещото е по-гаден от това нещото да се случи. Защото страхът държи, докато не го преодолееш. Повтарям си го често.
 
2. Ако имаш чувство за хумор, прочети книжките на Ивинела Самуилова за Ади или потърси в нета за метода на Алексей Бъчев, че не ми се описва на дълго тук.

разбира се, че рисковете с кола са по-големи, но само за катастрофа. Тук говорим за изход от живота - със самолет е почти 100 процента 
С кола - особено в града, чукваш се и само паниката ти остава и някой друг фар...

То не че е майтап работа с каквото и да е превозно средство, де!

Аз след толкова полети също развих параноя. До степен да се алкохолизирам в самолетите, ако ми се наложи да летя. Страх ме е да не умра като цяло, но в самолет и постоянните паднали такива напоследък, още повече. Може би защото имам семейство, преди по-малко ми пукаше.
И сме спрели да летим така да се каже, сега, знам, че ако искам да отида до Нова Зеландия, ще се наложи да е самолет, но сериозно обмислям 20 дневно пътешествие през Атлантика до САЩ, само и само да не се кача на самолет 

Защо ги мислите тия лоши работи?
Толкова полети има постоянно в  небето - вижте на флайтрадара. А за цяла година в преразход са само 4 -5 самолета.
Ние няма да сме в тях - казах.
И не винаги катастрофа в града е само нагънати ламарини. Много често има и лош изход.

Подкрепям. Аз не се страхувах от летене до един неприятен полет, при който и аварийно кацахме, след като кръжахме да източим горивото. Имаше и сериозна турболенция, от типа, който дават по филмите, и си тряснах сериозно главата въпреки колана.

След това изпитвах дълго време тревога да се кача на самолета, но си се качвах де. Но мъжа си бях забранила да лети без мен. Двамата заедно - може, аз ще го спася, ако нещо вземе да става.  Аз, разбира се, осъзнавах колко крайно ирационална е позицията ми, но уви - това не помогна.

Постепенно се зачетох по темата и осъзнах, че при "онзи" полет никак не сме били на крачка от смъртта, а пилотът просто се е презастраховал и съвсем спокойно сме могли и до крайната дестинация да стигнем. Оттогава летя без проблем.

Появи ми се обаче страх от пътуване с кола. Щяхме до Гърция да ходим на море, отказах се, защото си представях как катастрофираме на Гръцка земя. Сега ще ходим в България, обаче аз се навивам да ходим с влак... Не му е лесно на мъжа ми да ви кажа.

То влакови аварии хич не се случват.
Не мога да ви разбера - млади, образовани, отворени хора и как мислите за глупости.
Каквото има да става - ще стане. Но защо преди това да го мислим и да се страхуваме от него?
А пък ако не го мислим - колко нервни клетки ще спестим.