Публикувана: 12 май 2016, 19:02 ч.
Последно мнение: 3 окт. 2016, 14:36 ч.

Параноя от летене

31 126
315
1

# 45 13 май 2016, 00:55 ч.

Мнения: 1 253

Е, не безпаметно, просто да изчезне паниката. Фобията не е рационална емоция и убеждаването не помага когато пулсът ти гони 150 удара в минута. Едно-две силни питиета, обаче, свалят напрежението.

(Признавам си, един път беше безпаметно, но компанията беше добра и се ентусиазира да ми помага с фобията Simple Smile

)

Всъщност много хора се чувстват некомфортно във въздуха, не е нещо странно. Не само магазините, сервирането на храна и питиета дори на кратки полети заради това е въведено, храната разсейва и успокоява.

Последна редакция: пт, 13 май 2016, 01:04 от Lucy in the Sky with Diamonds

# 46 13 май 2016, 01:10 ч.

София
Мнения: 2 488

Последна редакция: пт, 13 май 2016, 08:03 от Little Evil

# 47 13 май 2016, 02:50 ч.

Valencia-estadio de Mestalla, Barcelona-estadio de Camp Nou
Мнения: 901

Никога не ме е било страх от летене. Винаги по време на излитане и кацане си представям сценките от анимациония сериал "Семейство Флинстоун" с излитащия и кацащия самолет (птеродактил). Grinning

# 48 13 май 2016, 04:58 ч.

Мнения: 22 036

Бих посъветвала момичето да прочете за нейната фобия. Статистиката успокоява. Страхът от височина в самолет не се усеща, чувстваш се като в автобус или влак. Просто не гледай през прозореца на излитане и кацане. (Аз лично обожавам да гледам, макар че съм имала моменти на страх).

На мен много ми помагат разни игри от рода на енгри бърдс и кликане на балони, плодове и подобни. Хем не ме карат да мисля, хем ми отвличат вниманието. При теб бебето може да помогне ако се разреве, толкова ще си заета с него, че няма и да усетиш кога ще кацнете.

Вземи някакво успокоително след консултация с лекар и стискай здраво мъжът ти за ръката Simple Smile

.

Аз не бих лишила себе си и близките си от възможността да пътуват и да посещаваме различни места. Животът е толкова кратък, че не си заслужава да се ограничаваме от разни необосновани страхове. От друга страна, ако се затворим в малкия си, привидно сигурен свят, животът може и да ни се стори дълъг и отегчителен.

Самолетни инциденти са пренебрежимо редки, дори и с тези, които се случиха наскоро, същото важи и за терористични атаки. А и ако ви е писано да умрете в самолетна катастрофа не е нужно да сте в самолета, еднакво гадно е да падне върху вас.

# 49 13 май 2016, 05:41 ч.

Мнения: 9 913

Ах, какви алкохолни петна сте се събрали тук Simple Smile

И аз като Даун си мисля, че бебето няма да ти остави време да се страхуваш.

# 50 13 май 2016, 06:55 ч.

Мнения: 80

В чужбина се провеждат групови терапии за хора, които имат страх от летене. Обяснява им се за конструкцията на самолета, двигателите, за работата на пилотите и персонала, процеса на летене, правят тренировъчни полети с психолог в самолета. Когато хората са информирани, това им помага да преодолеят страховете си и да имат положителна нагласа за полета.
Ето един такъв онлайн курс http://www.fearofflyinghelp.com/lessons-intro.html /на английски е/.
Според мен, когато пилотът се обръща към пътниците преди излитане и кацане, това се прави за да вдъхне допълнително спокойствие на пътниците, всъщност излитането и кацането са най-рисковите моменти от полета. И пилототе, и стюардесите, са хора, на които им е мил животът, така че се грижат за своята и на пътниците сигурност. И пътуват постоянно.
Аз нямам фобия от летене, но преди първото ми пътуване /с три полета на отиване и толкова на връщане/ си направих застраховка живот, че се притеснявах дали ще си видя детето. Моята фобия е от открито море, на круиз никога няма да отида, дори и на най-луксозния. Все пак полетът трае само часове.
След последния полет влизахме със сина ми в пилотската кабина да разглеждаме, пилотът му обясняваше как се управлява самолета, кое за какво служи, забавлява го. Ами може и пилот да стане като порасне Simple Smile

Съвет от мен - никога не си мисли какво лошо може да стане, за да не стане. Hug

# 51 13 май 2016, 08:43 ч.

Мнения: 360

Последно се бях качила на открит лифт и там са може би 20 мин. до 30, но по едно време ми се прииска да съм долу на земята. Желанието беше толкова силно, че се разтреперих, препотих, спрях да дишам и главата ми отказа да мисли рационално. Просто неописуемо желание да съм долу!!! А долу едни скали и стръмнини, една красота, но кой да се зарадва? Извадих GSM-а и трепереща се обадих на близък човек и взех да му описвам как искам да скоча в момента и колко ми е зле...е някак стигнах.
Следващия път слизах пеша под лифта-около 2 часа.
А самолетът е затворен, няма начин да се измъкнеш, даже не знам дали влиза свеж въздух или се върти един и същ.
Все пак ако тръгнеш-ще стигнеш някак си!!! bouquet

# 52 13 май 2016, 08:55 ч.

Мнения: 22 036

, в тема в която авторката иска някак да преодолее страхът си и се споделят подобни неща е доста тъпо.

Контролирайте се малко.

# 53 13 май 2016, 10:16 ч.

София
Мнения: 23 138

Мда, много е яко да споделиш страха си и да ти се изредят една камара хора, които да ти разказват своите гадни преживявания. Просто виждам авторката как няма търпение да се качи в самолета и да се наслаждава на полета.

# 54 13 май 2016, 10:20 ч.

Мнения: 505

Според мен, ако човек не се вглежда толкова дълбоко във фобиите си, може да ги преодолее по-леко. Както в случая с фобията от летене. Колкото повече мислиш и си задаваш някакви безумни въпроси, толкова повече си задълбаваш проблема. Трябва да се гледа положително и вместо да си мислиш, как сега ще оцелееш и колко е страшно си мисли, каква гледка ще видиш и колко би било забавно! Простичко е, мисли положително.
Когато пътувах за първи път със самолет, не можах да спя от ужас, защото аз имам фобия от тясно и затворено пространство. В момента в който седнах на седалката видях, че всичките ми страхове са били напразни, изкарах си страхотен и емоционален полет, гледките бяха невероятни и сега нямам търпение преди полет! Всичко е в главата ти.
По отношение на това, какво имат и какво нямат в самолетите, като успокоителни чайчета, кафета и така нататък - все пак.. това е самолет, не е билкова аптека или място в което да са подготвени за всякакви настроения и здравословни проблеми на хората! Laughing

Успех на авторката и се надявам да сподели как е минал първия полет!

# 55 13 май 2016, 11:03 ч.

Мнения: 1 797

Напълно разбирам авторката, понеже имам същите страхове и фобии. Преди около 9 години ми се налагаше често да летя. Треперих си всеки път. Това, което донякъде ми помагаше, беше да говоря с колегите и да не мисля за това, къде се намирам. Четенето на книга също ми помагаше. А, да, пиенето на вино също Crazy

# 56 13 май 2016, 11:32 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Когато се изпадне в паника, рациото не работи и е добре да имаш съвет на изпитал го, а не потупвания по рамото с посочване на енциклопедични определения.

Когато се затворих в едно помещение без възможност да изляза близките часове ми помогна дълбокото дишане и концентрация в определена мисъл.
Транквиланти помагат също, ако имаш достъп, а те не липсват съвсем в самолетите.

# 57 13 май 2016, 11:43 ч.

Мнения: 619

Летенето със самолет е едно огромно удоволствие. Разбира се говоря за големите самолети, които летят високо.
Не понасям малките витлови които летят сравнително ниско. Един път от София до Будапеща летях с един Bombardier витлови и толкова ниско летеше, че не знам как не ми се пръсна главата. Няма такова мъчение. Отделно скърцаше ужасно и стюардесите бяха избирани с конкурс за най-грозна стюардеса. С другарчето по седалка се базикахме, че нарочно са избрали най-грозните стюардеси на света в случай че паднем и се разбием да не е голяма загуба Joy

# 58 13 май 2016, 12:36 ч.

Мнения: 5 060

Шапка им свалям на някои хора, уникални са!!!

# 59 13 май 2016, 12:37 ч.

Мнения: 14 517

Цитат на: I.Hr в чт, 12 май 2016, 21:17

Скрит текст:

Цитат на: Как` Сийка в чт, 12 май 2016, 20:53

Цитат на: I.Hr в чт, 12 май 2016, 20:40

Много грубо и грозно или иначе казано - дебелашка шега.

Защо да е грубо и грозно? Много добре си спомням, че когато имах малко бебе, най-страшното нещо на света, след смъртта на бебето, беше да умра аз. Противно на всякаква логика, бях убедена, че за горкото детенце няма нищо по-страшно от смъртта на майка му и че ако ще се умира, по-добре е двамата заедно, отколкото да расте сираче без майка. (Тук следва давене в рев, сълзи и сополи.)
Хормони, както му казват в този форум. Laughing

защото в тема, в която авторката търси някакъв съвет и утеха за проблем свързан със страх, последното което и се ще да чуе/прочете е нещо подобно. Както казах аз имам същият проблем без да ми бушуват хормоните, и подобни изказвания ги намирам за проява на много лош вкус.

Не виждам кое му лошият вкус да кажеш истината. Голяма мазане е в този форум понякога. В крайна сметка човек е желателно да мисли логично - безопасен ли е самолетният транспорт - да; има ли вероятност самолета да падне - да, но статистически много много малка. Ако все пак попаднем в лошата статистика, от което явно се опасява създателката на темата - поне ще са всички заедно.

Пък като толкова я е страх - да не лети. Иима и други видове транспорт. Човек трябва да си знае физическите, психическите и емоционални граници. Ако летенето й ги прекрачва - да хваща влака.

Аз обожавам да летя, за първи път съм се возила на авиокомпания Балкан, бях 9-10 годишна, още го помня и въобще не ме беше страх.

Препоръчани теми

Клаустрофобия в самолет?

Пътуване със самолет

Постоянно внушение и параноя

Проблем при летене.

Причина:

Причина: