Параноя от летене

Разбира се, за предпочитане е мис свят да се кълчи между седалките, а дали знае какво да прави в случай на авария, няма значение.

Шелли, ако детето ти се страхува от слагане на инжекция как ще го успокоиш?
Ще твърдиш, че няма нищо страшно, ще усети леко боцкане и че всичко приключва за части от секундата?
Или ще му обясниш, че има възможност да се инфектира, да го заразят с нещо, че мед .сестрата е лоша, че ... да не изброявам всички потенциалани рискове, че все пак с дете е сравнението.
Ще му кажеш ли, че и ти си умираш от страх да те боцкат, защото последният път те е боляло много?
По какъв начин ще му помогнеш да преодолее страха си?

Да, желателно е човек да мисли логично, но когато се страхува от нещо логичното мислене няма успех. Всеки път когато резервирам полет *мисля логично* и всеки път го анулирам. А след всички тия обяснения за статистики в темата едва ли ще си направя труда да правя и резервации. Пътувам, не често, но на достатъчно дълги разстояния и си намирам начин да не е със самолет.

Мохини  - много правилно обяснение, дано не се сметне за *голяма мазане в този форум понякога*

Не намирам за уместно сравнението ти. Едно е да успокояваш дете, което не е умствено дорасло да осъзнае всички последствия от дадено действие, друго е човек, който иска да се пребори в дадена ситуаия с ирационалния си страх. Общо взето трябва да си наясно с всички евентуални последици и така да вземеш информирано, както е модерно да се казва, решение. Както казах и ще повторя, ако въпреки това ирационалното те превзема - не му се съпротивлявай.

Сори за спама, но тази мисъл, че като те бодат с игла могат да те заразят с нещо въобще не ми минава през ума. Вас с какви игли ви бодат?

Е, нали си мислещ и рационален човек?
Наясно си, че един от методите да се заразиш с ХИВ е боцкането, нали? С каква игла, зависи от сестрата. И тя е човек, и тя може да се сгреши.
Колко че сто се случва ли?
Толкова, колкото са и самолетните катастрофи.

Как по-точно да сгреши? При каква манипулация според теб тя ще извади игла от заразен човек и ще я ползва и за друг?

След като статистически вероятността е като самолетните катастрофи логичният извод е, че не си затормозяващ психиката да разсъждаваш върху тази възможност.

Лошото е, че статистиката сочи, че напоследък човеците са все по-малко човеци, ако ме разбираш.

Разбирам те, ама много се отплеснахме

А след 9 годишна възраст летяла ли си самолет?

Понеже моята фобия се отключи след като станах майка и летях със самолет с 1-годишното ми дете. Преди това много обичах. Хормони, паника, майчинска лудост, няма значение какво е, факт. И съвети от хора, които никога не са били в такава ситуация, изобщо не помагат.

Не риск от катастрофа изобщо, а от летален изход. 10 000 процента и нагоре по-висок.
Около 1000 жертви на годишна база има само в България от ПТП-та, от самолети  - нула (дай боже все така).

А и оцелелите в самолетни катастрофи са стотици, не е така, както си мислиш.

Страхът от летене е рационален, не е фобия, ако липсват съответните диагностични симптоми (на човека му е присъщо да ходи по земята, не да хвърчи на 10 хил. метра над нея), но и не е болка за умирачка. Познавам хора със страх от летене, които летят презокеански през седмица Ами страх си ги е

Здравейте отново Благодаря да всички, които са коментирали и са ми дали съвет как да се преборя със страха си.
До Франкфурт стигнах с автобус. Пътувах 36 часа в пълен автобус . След първите 3 часа миризмата не беше вече особено приятна , а до границата със Сърбия вече се бях схванала 100  пъти. От тогава си казах, че това повече не мога да си го причиня, а абсурд да го причиня на 4 месечно бебе.  Но водена от страха си отново мога да си го причиня, но тогава мъжът ми и дъщеря ми трябва да са сами в самолета , което също не мога да си го представя, тогава още повече ще се страхувам . Tук идва другият вариант да пътуваме минимум 20 часа без да спираме никъде , за да се приберем до Бургас, а ние няма как да не спираме все пак това бебе трябва да си почива, да яде и т.н т.е този вариант пак не ни устройва. Накрая просто ще сме размазани от пътя .....
И ето идва моят ужас самолета ........Мъжът ми е обещал , че той ще я държи през целия полет, аз само ще я кърмя , докато излетим и след това смятам да изпия 2-3 чаши с вино и да заспя . Мисля, че ще е лесно, защото аз от сега го мисля и въобще не мога да спя, така че ще съм тотално изморена хахахахах
Ще летим с Bulgaria Air Charter до Бургас. Надявам се самолетите да са хубави , здрави и пилотите да са добри , така се успокоявам. Реших да чета мнения за тях, но всички мнения са лоши та се отказах понеже още повече ме хвана страха. Вчера едвам ги платих тези билети , накрая почнах и да рева. Това хормони+страх от летене в едно хич не е добра комбинация
Преди години бях на един открит лифт , който сигурно беше от 1985 година ръждяса, духаше вятър и той непрекъснато се клатеше. Е ето тогава изживях 30 минутен ужас плаках , стисках се чак има отпечатъци по ръцете, накрая звъннах на майка да й рева по телефона........ Голям човек съм , разумен , но просто не мога да си контролирам страха , изпадам в паника......
Решила съм да си взема някаква книжка да чета+да се консултирам с лекар да ми изпише някакви билкови хапчета за успокоение, защото кърмя Надявам се да успея да се контролирам по някакъв начин , а и полета е само 2 часа 30 мин., които ако се паникьосам ше ми се видят като 202 хахах

На мен за първи път ми се отвори възможност да летя с Туполев-154 през 2002-ра година. Никога реално не съм се страхувал от първият полет или като летенето като цяло (даже като малък за съвсем кратък детски-ранно-ученически период исках да ставам пилот на изтребител  ), но един от хората с които щях да летя някакво успокояване по-скоро на себе си май започна да прави и то гласеше, че БГ пилотите им се носела славата на едни от най-добрите в света. Все пак сме най-добри във всичко   Така така. Добри пилоти са наще или поне преди години им се носеше такава слава. Качи се на самолета спокойно, след 20-30 минути бординг ще започнат маневрите по пистата за да се намери точният коридор за излитане. В един момент ще усетиш как голяма сила ви бута отзад и сякаш някой директно ти бута седалката   Голям кеф. Няма да разбереш кога точно се отлепяте от земята дори да гледаш през илюминатора. Следва според коридора който се гони едно голямо изкачване докато се набере височината и само тук в целият полет е тъпо щото самолета сочи нагореизвестно време. След като се хоризонтира ще ви кажат, че можете да свалите коланите, но за препоръчване е да останете през целият полет с тях (поне това ще ви кажат, не че има нужда). Следват колички с ядене и пиене. Пиеш 2-3 чаши вино (то е малко количество така или иначе) и се забавляваш. Гледане през илюминатора е забавно докато се излита и като се захожда за кацане иначе през другото време обикновено се лети над много гъсти облаци и нищо не е вижда, а и е доста нависоко. Най-страшно може да ти е при спускането за кацане, защото пак според полета може да е много плавно, а да може и да се търси директен коридор надолу и особено ако си пред крилото като погледнеш елероните на макс и контролираното губене на височина и може да не ти е особено спокойно.  Забавлявай се  

Дано да се овладея и да се успокоя, Навънка въобще няма да гледам , защото ще ми стане лошо, ще ми се доповръща, ще ми се подкосят краката и най-много да припадна хахахах , което като се замисля е добре хахахаха направо в Бургас ще се събудя

България еър са си ок откъм сигурност, мен стюардесите ме дразнят, че са нелюбезни, предполагам негативните коментари, които си чела, са били свързани с това. Пилотите са добри, самолетите сигурни, никога не са имали авария, така че спокойно.

А дали няма да помогне ако ти се грижиш за бебето? Едни от най-спокойните ми полети са били с малкия, когато беше на 3-6 години. Толкова се тревожех той да не се уплаши и да не развие фобия, гледах да си бъбрим, да играем, да не ми личи на мен притеснението. В крайна сметка, от мислене за детето, просто забравих да се страхувам.

Аз също имам страх от летене, но не съм спряла да летя. Първо живехме в Латинска Америка, сега сме в Азия. Освен дългите полети, летя и много други в самите континенти. Изчела съм много информация за самолетите и тяхната безопастност, но страхът не е рационален...

DENINI - от личен опит: помолете да ви дадат места в първата половина на самолета тоест от пилотската кабина до средата. Не че назад е лошо, но турболенцията се усеща една идея по-добре по напред в самолета. Не влизай веднага в самолета като обявят бординг. Пътниците с деца са с предимство, но ти изчакай максимално много на гейта. Така като влезеш последна, няма да имаш много време за притеснение. Седни посредата или до пътеката и не се опитвай да гледаш през илюминатора. В джоба на седалката пред теб има хартиена торбичка. Ако няма, помоли да ти дадат такава. Ако усетиш, че започваш да не можеш да контролираш страха си, навеждаш се и започваш да вдишваш и издишваш дълбоко в торбичката. Помага за намаляване на стреса. Не очаквай, че ще може да пиеш кой знае колко по време на полета. Сервирането започва, когато самолетът се е качил на необходимата височина за полета, което отнема поне половин час. Не знам и на самите чартъри какво сервират. В Германия продават без рецепта еквивалент на мента, глог и валериан. Казва се Baldriparan. Консултирай се с аптекаря дали може да го пиеш, ако кърмиш. Мисля, че няма да има проблем и ако е така, започни да го пиеш няколко дни преди полета. Отнема от общата тревога и намаля нивото на стреса. Аз си го купувах от летището във Франкфурт и доста ме успокояваше по време на дългите полети до Латинска Америка. Полетът ще бъде не повече от два часа и половина, а българските пилоти са едни от най-добрите, с които съм летяла, а съм летяла с мноооого различни авиокомпании. Успех, лек и спокоен полет!