Дълга връзка и проблем със секса

Добре.

Не съм си представяла, че ще искам съвет по темата, ама ей на!
Моята история е различна, макар и близка в някои отношения. С партньора ми сме заедно от 5 години. Живеем обаче в един дом от няколко месеца.  От самото начало се научихме да общуваме много градивно. Отношенията ни са чудесни. В  периода, когато не живеехме заедно по отношение на секса всичко беше наред. Аз преди не бях много сексуална, но този мъж ме събуди и се оказа, че интимното общуване е важно за мен. Любехме се толкова често, колкото можехме, което значи по веднъж или два пъти на седмица, такива бяха обстоятелствата. Като цяло връзката ни през цялото време беше трудна заради външни обстоятелства, преживяхме много, особено през последните две години, включително моя голяма лична трагедия, като той винаги е бил до мен и ми е помагал. Преди година направихме първият опит за заживеем заедно и тогава разбрах, че имаме разминаване. Аз имам винаги желание, той не. Разговорът ни тогава някак обърка нещата, аз му казах, че имам усещането, че само аз имам желание и това ме напряга, а той каза нещо от сорта на това, че когато само единия има водеща роля, страстта у другия е нормално да намалее.... което ме ядоса защото не си представях някакви игри и сценарии, единственото, което направих тогава е, че се дистанцирах. Временно де, но много скоро след това заминах за чужбина и на практика месеци не бяхме заедно, а когато се върнах в България в началото ми се струваше че нещата са се  пооправили, но после, когато този път наистина заживяхме заедно проблемът си излезе отново на дневен ред. Аз имам нужда от 2-3 пъти седмично, а той в добрия случай 1, но се случва и 1 път на две седмици. Аз, нали, още от миналата година не проявявам инициатива. Преди месец избухнах и отново говорихме, тогава той каза, че имаме разминаване, че реално неговите възможности са 1 път на седмица и че понякога желанието няма нищо общо с възможностите. Проблем е и това, че ерекцията му не е много стабилна, според него особено, ако се любим по-често. Той е на 46, аз на 40 год. Обсъждахме уж някакви варианти, но нищо конкретно, след  този разговор уж се поуспокоих. Някак петъкът се оказа удобен момент на любовна вечер
Преди седмица обаче взех инициативата в свои ръце една вечер, но сега пък се оказа, че на него не му е спокойно, докато дъщеря ми си е у дома, тя е на 9г. и е от първия ми брак. Вярно, рядко сме се любили докато тя е в къщи. Разочароващо е. Можело да се събуди, да влезе, неспокоен бил. Той наистина е много съобразяващ се с всичко и всички, понякога изнервящо. И преди е имал нужда от специални условия, но все да ми идва в повече... Ама си викам, поне знам какво е положението и ще се настроя за петък, когато детето го няма (при баща си е тогава).... макар че ми е ужасно тъпо да се настройвам така, ами ако в петък не ми се иска по някаква причина, ами ако съм неразположена, ами ако.... Той предложи да се любим когато тя е на тренировка... ох, ами не знам може ли да се получи, толкова пък планирано. Аз съм спонтанна и импулсивна, той е организиран и придвидлив, наистина. Пък и си помислих, че заради едното интимно общуване с него ще  почна да кроя планове къде да пратя детето за два часа, което е затормозяващо.
И така, този петък го пропуснахме, детето си остана болно у дома
Снощи легнахме рано, половинката ми направи хубав масаж, накрая поде неочаквано любовна игра... ами много се обърках и докато се чудех как да реагирам (щото нали се бях настроила за петък), и тялото ми наистина не реагира, ама викам си, няма да се дърпам сега... и тук някъде той се отказа, ама за няколко минути говоря, не за половин час, 3-4 минути... и предложи да спим. В първия момент си помислих, че си прави шега. В следващият осъзнах, че май не си прави. Като му казах, че ме обърква ми каза, че не съм показала сякаш желание, затова предложил да спим,  и че в същност той не искал да се любим, защото нали детето е в другата стая, само искал да ми покаже, че има желание, ама май се бил поувлякъл явно... и че искал да ме зарадва, пък то какво станало... И така, сега направо не знам. Ясно ни стана и на двамата, че по тази тема с разговори нищо не постигаме... Само се напрягаме. Но влязохме в омагьосан кръг и не знам как да излезем. И без това ми беше напечено всяка вечер като си лягаме, пък сега не знам. Иска ми се никога повече да не се любим, толкова съм ядосана и разочарована, направо от нищо да стане такова нещо. Та, споделяйте, моля, давайте съвети и идеи, че наистина зациклих,  какво мога да направя градивно, че да се отпуснат нещата и да се успокоим...

Нищо градивно не можеш да направиш за секса.
Можеш или да се примириш, или да си потърсиш нещо навън, или директно да смениш партньора.
А, той може да почне да взима Виагра, ако иска.

mipart, намери си любовник.

Не искам любовник.
Под нещо градивно имах предвид за излизане от състоянието, в което прекалено много анализираме, очакваме, мислим... не специално за секса.
Имам чувството, че се майтапите с лека ръка, може и да ви е писнало от подобни проблеми, обсъждани тук, но  се надявах на сериозно отношение.

Не би следвало да е така. Това с ерекцията не ми е ясно - той на 46, защо не иде на лекар? Може и оттам - понижено либидо. Не бе, ясно ми че няма как всяка вечер при мъжете - до 90 г., но веднъж на 2 седмици, и то с нестабилна ерекция, вместо да се пука по шевовете, говори или за голям стрес или за някаква нужда - посещение на лекар.

Ходил е преди години. Нищо май не се променило. Аз не се оплаквам, ако стигнем до секс, всичко си е добре според мен, поне не виждам сериозен проблем. Едиствено забелязвам, че губи мотивация,  ако аз стигна до края преди него, и то не винаги. Повече ме притеснява това, че не може като ни се прииска просто да се любим, а трябва да имаме много специални условия струпани на едно място.... и другото, което ме притеснява е, че на мен вече ми е трудно с подхождам към любенето с лекота и спонтанност, след всички разговори и разминавания.

В какъв смисъл нищо не се е променило? Диагноза има ли е или?

Аз съм напълно сериозна.
Ти не можеш да направиш нищо, защото е въпрос на потентност.
При него е доста зле и ще намалява с всеки изминал ден.
Всъщност, ти си тази, която анализира и се опитва да промени нещата.
Ако знаеш, че това е твоя човек и не искаш лйбовник, ти остава самозадоволяването и когато се сети за секс- берекет версин.
Той е на възраст, в която няма какво да лекува, нито някакви диети да спазва, с надеждата да му се вдигне либидото.

Напълно е възможно присъствието на детето да му секва желанието. И аз съм така.
Затова пък има лесно решение - ключ на спалнята и готово.

Това от опит ли го казваш, преминала си през подобно нещо с мъж или... твърдиш, че всички на 46 следва да са в това състояние, понеже си била с достатъчно на брой, че да се каже представителна извадка, или....? Обоснови, моля, че ме хваща шубето, дет се вика, след има-няма 12-13 г. ще започна да го правя по веднъж на 2 седмици  

Лошо е, че сте допуснали да се стигне дотук. Колкото и да са ви хубави и градивни отношенията, твоята неудовлетвореност и неговата напрегнатост по темата рано или късно ще започнат да рефлектират и върху останалите аспекти на живота ви.
От това, което си написала, оставам с впечатлението, че той винаги се е чувствал притиснат, и че ти от самото начало си била по-активна. Възможно е това да ти е грешката. Мъжете по правило не обичат твърде напористи в секса жени. Да бъдат прелъстени и предизвикани е едно, а директно "дръпнати" за секс - съвсем друго. Тези думи за мен са много смущаващи:
Помисли, дали не си твърде властна по принцип, дали не го командориш и фрустрираш и в "нормалния" живот, и това съответно да рефлектира върху сексуалния.
Съвет не знам какъв да ти дам, но съчувствам. Мой близък приятел на сходна възраст (47, неженен до този момент) наскоро прекрати уж много хубава връзка с жена с дете, при сходни обстоятелства, след двегодишни опити да им се получат нещата... Та донякъде имам представа и от мъжката гледна точка, и не знам какъв би бил печелившия ход и за двете страни...
Дано успеете да намерите някакъв изход

Никъде не твърдя, че на 46 следва да си в това състояние, а че когато на 46 си в това състояние, при това, не е нововъзникнало, а вече консултирано преди години, да очакваш подобрение на либидото, е в сферата на фантазиите.
Що се отнася до теб, плюй в пазва да си в кондиция до 80, пък после, каквото даде Господ!

Ъпсурд, може да е нещо лечимо, а не непременно ниско либидо?

Ами, не виждам логика- преди години още е имал този проблем и се е консултирал с лекар.
Не вярвам да има мъж, който не би се лекувал.
А, щом резултат няма, пък си е жив и здрав човекът, аз приемам най- вероятното- такъв си е по природа.