Барселона - тема 7

Късните полети с Уиз ни дадоха точно три пълни дни за обиколки из Барселона. Кацнахме в 21.20 и въпреки че имахме чекиран багаж, в 22.08 си хванахме влакчето за града. Хотелът ни беше в центъра на Бари Готик, така че оставихме багажа и хукнахме на нощна обиколка из района - катедралата, пласа Рейал, порт Вейл. От вълнение си легнахме чак в 2 през нощта.
Ден първи: Започнахме със Саграда фамилия с предварително купени билети за 9.30, аудиогайд и качване на кула Рождество в 10.30 – разглеждането ни отне около 2 часа. Аз съм силно впечатлена от катедралата и замисъла, вложен в нея. Мъжът ми не толкова. Качването на кулата става с асансьор – максимум 6 човека на курс. Излиза се на едно обезопасено мостче между двете средни кули на фасадата, точно зад „коледната елха”на фасада Рождество. И оттам започва едно слизане по вита стълба до самата катедрала. От малките прозорчета се виждат гледки отвисоко към града и към другите фасади на Саградата. Аз се сдобих с прилична мускулна треска след това упражнение. След слизането от кулата продължихме обиколката из Саградата. Важно е да си спазите часа на влизане и часа за кулите, а след това можете да прекарате вътре колкото време искате. От Саградата се спуснахме към ул. Диагонал и започна един пешеходен зиг заг, за да видим възможно най-много от архитектурните шедьоври в района - Ла Монументал (арена за бикове, където може да се влиза с/у 6 евро, има музей на бикоборството), Палау Макая, къща Терадес, къща Комалат. В същия ден имаше панаир на Модернизма в няколко пресечки на Диагонал, та се отбихме да погледаме – имаше хора облечени в костюми от периода, танцуваха под съпровод на пианола, имаше сергийки, парад на ретро автомобили, абе пъстро и забавно беше. Спуснахме се по Пасеж Грасия и огледахме отвън всички емблематични къщи. Пред Каза Мила нямаше хора, но пред Батьо опашката беше впечатляваща. Пресякохме пласа Каталуния и се озовахме в навалицата по Ла Рамбла. Отбихме се на пазара Ла Букерия. Тотална наслада за сетивата - аромати, цветове, вкусове. Купихме си подправки за паеля, турон за свеки, а на една сергия за морски дарове си взехме и салата от октопод. Тук вече ММ не издържа и си изпроси следобедна почивка в хотела. Късмет е, че хотелът ни се падаше точно на средата на маршрута. След сиестата продължихме разходката по Ла Рамбла към порт Вейл и Аквариума. Билетите за Аквариуми купих предварително заради отстъпката от 2 евро на човек.  Иначе в късния следобед беше много спокойно.  За пушачите има тераса с изглед към яхтеното пристанище. Последва дълга разходка из тесните улички на Бари Готик до Катедралата.  Тук се натъкнахме на традиционното танцуване на сардана на площада пред Катедралата.  А в самата Катедрала имаше меса и достъпът беше ограничен само до някъде.  Прибрахме се в хотела да се освежим и да се преоблечем за вечеря. Предварително бях избрала мястото – La Paradeta El Born https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g187497-d6131690-R … na_Catalonia.html Силно препоръчвам за любителите на морска храна – разбира се, ако сте готови да почакате на опашка ок. 30 минути и да изтърпите невероятната шумотевица, която местните вдигат докато се хранят.  Нямахме сили за нищо повече след обилната вечеря и се прибрахме да поспим.
Ден втори: неделя, при това първа от месеца и съответно свободен достъп до много от музеите. Като начало пак се отбихме до Катедралата с надеждата да я разгледаме изцяло, обаче пак имаше меса и решихме, че няма да чакаме. На Карер дел Бисбе обаче се натъкнахме на входа към двора с гъските (аз,  незнайно защо, си мислех, че се влиза в него през Катедралата) и  понеже беше рано сутринта нямаше никакви хора. Мястото има особено излъчване, струва си да се види. Оттам се отправихме и към първия набелязан обект с безплатен вход – Палау Гуел. Това е първият съвместен проект на Гауди и Гуел – градска резиденция на Гуел, проектирана и обзаведена от Гауди.  Опашката беше прилично дълга половин час преди отварянето на касите, но влязохме бързо и тъй като даваха безплатно и аудиогайдове, всеки си обикаляше със собствено темпо, така че вътре не се усещаше навалица.  Комините на покрива са уникални, както и цялата концепция на къщата. За съжаление, по –голямата част от обзавеждането, също проектирано от Гауди, се намира в Националния дворец (Музея на Каталунското изкуство). След разглеждането на Палау Гуел се метнахме на метрото до Болница Сант Пау – отново с безплатен вход. Силно препоръчвам да се види този архитектурен шедьовър.  Тук аудиогайдове няма, но в първата зала след входа прожектират филм, има голям макет на болницата и карта с обяснения. За посещение са отворени централната сграда и един от павилионите, който е бил женско отделение.  Може просто да поседите в градината и да се полюбувате на уникалните фасади, както направихме ние.  Оттам се спуснахме по ул. Гауди до Саградата – много приятна пешеходна зона с кафенета, сергийки, магазини за сувенири.  И понеже беше време за следобедна сиеста, отново се метнахме на метрото към хотела. И за първи път метрото беше претъпкано, защото хората се бяха втурнали към плажа.  На път за хотела се отбихме да видим единствените четири оцелели колони от Храма на Август. Намират се във вътрешния двор на сграда в Бари Готик близо до пласа де Сант Жауме, малко трудни за откриване, но да живее street view-то.  Оставих мъжО да си почива, а аз отидох до Историческия музей на Барселона на пласа дел Рей.  Римските руини под земята не ме впечатлиха особено  (ние си имаме много по-хубави), но зала Тинел – тронната зала, където е посрещнат Колумб след развръщането му от Западните Индии и базиликата Санта Агата са наистина впечатляващи.  Следващия безплатен музей беше Морския музей, който се помещава в бившите кралски корабостроителници.  Има много макети на кораби, някои доста стари, както и макет в оригинален размер на флагмански кораб от битката при Лепанто.  Входът е безплатен след 15 часа всяка неделя. Оттук с фуникуляр и лифт се качихме до крепостта Монджуик. И тук имаше безплатен вход след 15 ч. Самата крепост не е нещо особено, но гледките отгоре към града и морето си заслужават посещението.  Спуснахме се пеша до другия лифт, който минава над пристанището.  Оттук може да се вземе само еднопосочен билет към кула Сант Себастиа.  Имахме късмет да сме първи на опашката и се качихме първи в кабинката, така че заехме чудесни места за наблюдение. Пътуването е кратко, но емоцията е силна.  Кула Сант Себастиа е точно до едноименния плаж. Беше почти 8 вечерта, но слънцето все още огряваше част от плажа, така че постлахме хавлийките и топнахме крака в студената морска вода. Имаше и къпещи се ентусиасти, но ние се ограничихме само до излежаване под късните слънчеви лъчи и пиене на биричка, която мъжО спазари по 1 евро парчето. Решихме, че ще хапнем на път към хотела в Bar Celta Pulperia в Бари Готик (препоръчван в по-стара тема), но имаше такава опашка от чакащи, че се отказахме. В крайна сметка минахме през хотела да се преоблечем и финиширахме за вечеря в едно заведение на пласа Рейал – MariscCO http://www.mariscco.com/en/. Морската храна беше вкусна, порциите прилични, цените разумни, а ослужването бързо. За информация – октопод по галисийски (pulpo a la gallega) 14,90 евро, мини сепии/калмари (chipirones) 7,90, карпачо от сьомга и скариди 9,90 и чаша вино 3 евро, хлебчето безплатно. Добре похапнали и в прекрасно настроение се отправихме с метрото към Магическия фонтан.  Успяхме да стигнем за последното представление. Цялата водна каскада от Националния дворец  до Венецианските кули е осветена. А шоуто е наистина магическо – феерия от цветове и звуци, обаче и тълпата е невъобразима. Все пак си намерихме места с хубава видимост на един от надлезите над улицата пред фонтана. За финал на вечерта решихме да видим и друга светеща забележителност на Барселона – кула Агбар. Точно до изхода на метрото пред  кулата са направили място за наблюдение – амфитеатрално подредени пейки като в кино.  За съжаление, кулата свети само в статични цветове. Позяпахме и се прибрахме да почиваме.
Ден трети:  за съжаление последен. Събрахме багажа и оставихме куфара на съхранение в хотела. Първият обект за посещение беше парк Гуел от 9.30. Тръгнахме навреме, но ни очакваше изненада -  синята линия 5 на метрото, която трябваше да ни остави близко до парка се оказа затворена. Веднага извадих „пищова” и се предвижихме по алтернативен маршрут. Този със стръмните улици и ескалатори нагоре почти до парка. Мъжът ми се ужаси, че това трасе ще трябва да го вървим и надолу, обаче аз за връщането бях измислила трети вариант – с автобус 24 и след това метро.  Слънцето вече напичаше, тълпата се сгъстяваше, така че минахме през основните интересни обекти, снимахме се на задължителните места – гущера, папрата, къщичките на входа, колонадата и пейката и поехме към  Камп Ноу.  Със зелената линия 3  на метрото слязохме на спирка Palau Reial. Интересно е, че в сайта на стадиона са посочени други по-далечни спирки на метролинии, а от тази за 5 мин. стигнахме точно до входа към музея. Касите са много, опашки няма, така че си купихме билети на място. По мое мнение вход от 23 евро на човек за това място е твърде много.  По-скоро си струва да гледаш мач на този стадион и да изживееш емоцията на живо, независимо от солените цени на билетите. И въпреки това блъсканицата вътре беше голяма – много фенове, много нещо.  От стадиона пак с метрото отидохме до пласа Испания, за да я видим по светло. Каскадите и фонтана през деня не работят и мястото изглеждаше някак изоставено без тълпите хора, които идват за шоуто. С ескалаторите са качихме почти до терасата на Националния дворец , за да се насладим на гледката от високо.  А послепак  с ескалаторите надолу до фонтана, където под сенките имаше кафене и седнахме да изпием по нещо разхлаждащо – аз сангрия, мъжът ми биричка.  И пак на метрото до Триумфалната арка и парк Цитадела. Тук силите ни стигнаха само колкото да видим красивата Каскада и статуята на мамута и се заоглеждахме за подходяща сенчица в тревните площи, където да си опънем плажната хавлийка и да починем.  Да не повярваш, но повечето хубави местенца бяха заети от хора, които си правеха пикник, слънчеви бани или просто си вземаха следобедната дрямка.  Повъргаляхме се и ние около час в парка, като успяхме да нахраним с остатъците от една кифла два зелени папагала, три гълъба и две нахални врабчета. Папагалите са голяма атракция и са доста безсташни, но и много шумни. Решихме, че е време бавно и полека да поемем към хотела. Пътьом влезнахме в катедралата Санта Мария дел Мар.  Уникална готическа катедрала  – внушителна конструкция, семпла украса и разкошни витражи. Жалко, че нямах много време да и се порадвам.  Остана ни време, колкото да купим малки подаръчета. Хубави сувенири (не китайски) имаше на ул. Монткада с/у музея на Пикасо,  около Санта Мария дел Мар, като и в уличките около пласа дел Рей и на ул. Феран (т.е. в Ел Борн и Бари Готик). В едно магазинче за алкохол и храни на ул. Феран до църквата Сант Жауме си накупихме от атрактивните бутилки сангрия с шапчица и кастанети, бутилка кава и най-различни видове турон за почерпка,  при това доста евтино. Взехме си куфара от хотела и към 19 хванахме метрото до пласа Испания, а оттам автобус 46 до летището.