Джулая, точно фасони усетих снощи. Може би не трябваше да разказвам цялата случка, защото не е важна тя сама по себе си, а това, че усетих някакви демонстрации пак. А аз не искам абсолютно нищо. Вече даже ме е страх да го срещна някъде, защото не знам дали няма да ми поднесе пак някоя сцена. Не ме интересува, че е брат на моя приятелка, аз определям хората по постъпките им, а не по роднините им. Последния път грубото му държание много ме нарани, не искам вече нищо общо с него. Искам просто всеки да си продължи по пътя. Защо е необходимо да го поздравявам и да говоря с него? И защо след като сме разделени, трябва да продължава с демонстрациите? Просто не искам да общувам с него или поне на този етап така се чувствам. Толковали е сложно да го разбере?
Като гледам до момента сте 1:1 - взаимно си играете на гоненица. Прочети тази и старите теми
Препоръчани теми