Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 май 2016, 23:16 ч.

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

  • 166 568
  • 726
  •   3
Отговори
# 720
  • Мнения: 148
Политиката трябва да е отражение на нашата ценностна система . Тя не се състои единствено от ценности, присъщи на ефективността. тя е нещо друго. Има
толкова съсипани животи в името на икономическата ефективност.
Еманюел Макрон

# 721
  • Мнения: 14
"Ще направя хиляди крачки към теб,но нито една,за да те гоня" Антонис Ремос

# 722
  • на брега
  • Мнения: 427
Не може цял живот да живееш един и същ живот.

Ще се изчерпи. Ще посивее. Ще остане без аромат и вкус.

Към края му вече няма да помниш смисъла, който си влагал в началото, и ще свърши много по-бързо, отколкото си предполагал. Дори да си жив.

Живот-инерция. Убийствен живот.

Очакваш, откакто си проходил. Надяваш се да стигнеш хоризонта. Колкото е по-далечен, толкова си по-уверен в себе си. Далечината е предизвикателство. Стимул. Пълни те със сили.

# 723
  • Мнения: 14
"Това,което ме изненадва в живота не са браковете,които се провалят,а браковете,които успяват." Рита Хейуърт

# 724
# 725
  • Там, където мечтuте нuкога не свършват ❤
  • Мнения: 3 196
- Искам да изживея любов като твоята!
Изтръпнах.
Ако знаеше цената, която платих дали щеше да продължи да копнее да изживее дълбоките чувства, които изпитах и изпитвам аз?
Ако знаеше, че за такава любов плащаш със самия себе си, щеше ли да я иска?
Ако знаеше, че след такава любов оставаш празен, луд и никой, щеше ли въобще да се осмели да помисли, камо ли да я пожелае?

Замислих се...
За щастието, което осмисля живот и за празнотата, която при други обстоятелства, ограбва същността.
За интимността, която произтича от сблъсъка и споделянето на два съвсем различни свята и за отчуждението, което после те разбива на пух и прах.
За безграничната нежност, която разбираш, че можеш да изпиташ към друго човешко същество и за това как след нея загрубяваш неимоверно.

Замислих се...
За това как превръщаш някого в част от себе си и след това никога повече не си цял. Как се променяш, опитвайки да оцелееш без любовта, след като вече я познаваш.
За всичко и всички, с които опитваш да запълниш празнотата в теб, а тя сякаш е бездна, побираща не една, а много вселени. Все чужди.

Замислих се...
За докосванията на тялото, които не докосват душата.
За безименните тела, служещи за лекарство против самота.
За разпънатите на кръст надежди.
За погубените мечти.
За безполезните сълзи и безсънните нощи.
За безвъзвратно изгубената илюзия, че всичко ще е както преди. Че ти ще си, какъвто преди.
За сринатите светове и изгубените същности.

След Любовта си неспособен на любов. След Любовта си празен, чужд на себе си, на ръба на лудостта, опознал Рая и Ада, мятащ се от крайност в крайност, търсейки фалшиво равновесие.
След Любовта си никой.
Ако допуснеш да я изгубиш... не си себе си вече.
Прошепнах:
- Внимавай какво си пожелаваш...

- Валентина Йоргова

# 726
  • Мнения: 14
"Когато ми се стори,че съм гениален,отивам да мия чиниите."
Булат Окуджава

Общи условия

Активация на акаунт