Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

И накрая стигам до заключението, че моята най-голяма амбиция е да бъда, където вече съм

"Любовта не движи света, а просто прави живота по-смислен".

Франклин Джоунс

"Луда съм, бе, чисто луда!
Не разбираш ли?
Що си дириш белята и раната без лекуване? Евтин ли ти е съня?
Малко ли ти е алкохола?
Скучно ли ти е спокойствието
или жените, кротките, ти омръзнаха?
Ха, кажи, де?!
На огън търпиш ли, че ти се играе?
Сутринта се будя до теб,
до вечерта съм на другия край на света
и билета е еднопосочен.
Смея се и плача едновременно.
Голямо ми е сърцето и побира
и болката и щастието наведнъж,
пък те си вдигат наздравици, че ме има.
Ти, както напълно ме имаш,
така и изобщо ме нямаш.
Не си отглеждай илюзиите,
не ги подхранвай с розовички мечти.
Луда съм!
За живот съм луда!
Вятър и вода не се спират.
Как мен ще ме спреш!?
От тях съм направена
и пътищата са ми вени.
На свирепа любов носиш ли
и на ухапвания?
Вълчица съм - един ми стига,
до мен да тича,
див до самозабравяне.
Ама на всичко да търпи
и да е верен до костите.
По-малка любов не предлагай.
Висок е залога.
Покриваш ли?
Луда съм, чисто луда!
Да не кажеш, че не съм предупредила.
Ще тичам в крайности,
ще меня настроения,
ще чупя спомени, ще стрелям с думи,
ще лепя невъзможното.
Нов свят ще ти създам,
с един замах ще го унищожа
и друг ще ти построя.
Хаос ще ти влея в съзнанието,
да почувстваш сила и не от една,
от милион точки да видиш живота,
дето не си и знаел, че ги има.
Ще ти вържа възел от границите,
после ще ги изгоря като конец с уроки,
да не пречат,
да не вредят,
да не спират устрем, чувство и смисъл.
На компаса ще ти сменя севера
и ще ти разбъркам посоките -
да видиш, че все до едно място водят -
дето ти е сърцето.
С мен един живот няма да живееш,
малък е да ме побере
и голям - да ме изгуби в себе си.
Накуп и наведнъж ще живееш -
с един дъх в няколко паралелности.
И с жена-хамелеон и неуловима.
Що си дириш белята?
Намери си някоя кротичка и покорна.
Да си стои вкъщи и да ти гледа децата,
да ти угажда и да ти мълчи.
Аз съм фурия, облечена лудост и гола душа.
Всичко взимам,
всичко давам.
Половинчатост не приемам.
Готов ли си да прегръщаш буря?"
Валентина Йоргова

"Домът е да гледаш как луната се издига над широката, спяща земя и да има кого да извикаш до прозореца, за да я погледате заедно. Домът е там, където танцуваш с другите и танцът е живот" - Стивън Кинг

Отведи ме от тук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен.
Или в твоите спомени. Или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на Вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме от тук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали-иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто “Обичам те”.
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголяла от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по дявола!
Трябва някъде място такова да има – за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!

" "Завинаги" има винаги край." - Анжелик Барбера "Когато съдбите се преплитат"

 Попитали един мъдрец: - Колко вида приятели има?
- Четири - отговорил той.

- Има приятели като храна - всеки ден ги търсиш.

- Има приятели като лекарство - търсиш ги, когато са ти нужни.

- Има приятели като болест - винаги теб те търсят.

- Има приятели като въздуха - понякога не ги усещаш, но са винаги до теб.


Притча от Изтока

- Най-грозно съди виновният, чедо. Малкият виновен човек. Най-безмилостно и най-шумно. Ще притури върху човешката ти вина и неговата присъда. Онази, дето му е  отгоре. Защото не може да я понесе, но усеща, че вече му е прочетена. И търси под дърво и камък друг виновен, за да му я стовари на главата, та дано се освободи. Затова малкият човек съди двойно. Но да знаеш, че в тая вселена няма как да се спъна аз, пък да си счупиш крака ти.
Такъв човек трябва да помилваш двойно в душата си, както той двойно те е съдил. И няма значение дали ще е чул и разбрал прошката ти. Свободният след това ще си ти.

Мария Лалева, "Живот в скалите"

Ти знаеш ли как те обичам? Не знаеш ли? Слушай сега.
Когато те видя - не тичам... не тичам. Направо летя.
Направо се нося нагоре към някакъв приказен свят.
Изчезват и сгради и хора... Животът мени своя цвят.
В миг става бонбонено-розов. А аз се превръщам в дете,
което си шляпа тъй - босо, по седмото синьо небе.
Което си прави хвърчило от няколко смели мечти. -
Във теб да намери закрила от всичко. От всички. Сами
да свием гнезденце на облак от захарен цветен памук.
Да стане уютно и топло. И там да не пускаме друг.
Сърце и душа да разкриеш! Да бликне в мен жива вода.
А после да пиеш, да пиеш... Забравил во веки Света.
Към тези вълшебства, любими, със мене дали би поел?
Не искаш. Разбирам.
Прости ми, че в миг съм те взела за СМЕЛ...

"Има дни, когато звездите осъзнават вашето съществувание и решават да ви обърнат внимание. Тогава ви заливат с дъжд от събития. Щастливи и нещастни. Които ви спасяват или жертват. Или и двете наведнъж..." - Анжелик Барбера "Когато съдбите се преплитат"

"С думи също може да се докосва. Дори по-нежно, отколкото с длани.”

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш. Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш. Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ на мен…
Безусловно.

Хорхе Букай, „Писма до Клаудия“

Малките победи и големите загуби те правят мъдър, приятелю. Не големите и шумни победи. Винаги съм вярвал, че мъдростта е тиха. Няма мъдрост без тишина и няма тишина без търпение. Голямата победа е подскок, след който не знаеш как и къде точно ще се приземиш.

"Живот в скалите", Мария Лалева

Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има."
"Суматоха", Йордан Радичков

a.l.e.n.a,