Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

“А сега? В какво вярвам сега? Вярвам, че единственото важно нещо на света е да си щастлив. Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно като сърцето. Тръпчиво. Сладко. Живо.”

“Шоколад”, Джоан Харис

Мисля, че все още не е издадена, за жалост

Още нещо:

– Във всеки човек под ясното слънце, момиче, живеят и демони, и ангели. Но само от теб зависи кои ще видиш и с кои ще си имаш вземане-даване. Ангелите са по-мълчаливите. Защото говорят на език, различен от страха, егото и суетата. Ще ги познаеш по тишината. И не бъркай мълчанието с тишината. В тишината винаги има любов. А мълчанието много често е просто страх.

"Животът е сега. Не вчера или утре." - Анжелик Барбера "Когато съдбите се преплитат"

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ЖИВОТА

Дойде време да преосмисля живота си,
да разбера от какво имам нужда,
да избера на кого да съм вярна,
на кого да съм близка, на кого да съм чужда...
Дойде време... стрелките тревожно...
тик-такат и все ми напомнят,
че животът, дори да е сложен,
е най-ценният земен подарък.
Сега е времето. Няма отлагане!
Отсявам любови, приятели...
С каквото сега разполагам,
ще разполагам донякъде...
След туй - "каквото сабя покаже"...
На каквото постеля ще ляга главата ми.
И да съм сбъркала, даже...
Днес сама изковавам Съдбата си!

/Петя Ходжева/

– Опасно нещо е обещанието, синко! Най-вече това, което даваш пред жена. Обещанието понякога е голям капан, който сам поставяш за себе си.
– Защо, дядо? Нали мъжката дума е най-мъжкото нещо?!
– Да, но за да спазиш или изпълниш едно обещание пред жена, са ти нужни две неща – любов и време. А нито едно от тях не ти принадлежи, защото си имат собствени закони. Отгоре на всичко, жените, момче, имат различни теглилки за любов и време от нашите. И ето ти капан.
– Значи да не обещавам нищо, така ли?
– Обещавай, но само наум. Пред себе си. Мъжът е хубаво да знае да обещава в мълчание и да се извинява на глас.

"Живот в скалите", Мария Лалева

Наистина, но не само мъжете

А за живота, наскоро прочетох нещо подобно: Животът е подарък, независимо, че не е вързан с лъскава панделка

"...този живот, колкото и да е кратък, а той почти винаги е прекалено кратък, е безкрайно ценен." - Джеймс Патерсън и Питър Де Джонг "Крайбрежната къща"

– Не искам да ти разбивам илюзиите, момче. Млад си, зелен си. Мек ти е цинизмът още... Много са ти времето и самочувствието, малко са ти раните и тишината. Но от мен да запомниш една мъжка приказка – смъртта, жената и алкохолът нямат прошка, когато си прекалил да си играеш с тях. Не дай си Боже, да си ги подценил.

"Живот в скалите", Мария Лалева

За да успееш, твоето желание за успех трябва да е по-голямо от страха ти от провал. - Бил Косби

"Бихте ли ми казали, моля, на къде трябва да тръгна от тук?" - попитала Алиса.
"Всичко зависи от това, къде искаш да стигнеш" - отговорил Котаракът.
"Аз не съм сигурна къде искам да стигна..." - казала Алиса.
"Тогава е без значение коя посока ще поемеш" - отговорил Котаракът.

От "Алиса в Страната на Чудесата"

Усмихвай се всеки път, когато имаш възможност. Не защото животът е лесен, перфектен или точно такъв, какъвто очакваш, а защото си избрал да бъдеш щастлив. За това, че си благодарен за всички хубави неща, които имаш и всичките проблеми, които знаеш, че нямаш.

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да уползотворя това време.

Може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина.

Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха.

Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната.

Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.

Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!

На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.

На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.

Научих толкова неща от вас, хората...

Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.

Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.

Толкова много неща научих от вас, но те реално няма да ми послужат много, защото за съжаление ще съм напуснал този свят.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.

Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти.

Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново.

Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание.

Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли.

Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

pilence, 
"Нерешителността е крадец на възможности."-Джим Рон

Semper idem, semper fidelis! (Винаги същият, винаги верен! лат.)

"...когато жената се страхува от нещо, има шанс някой ден да намери сили в себе си и да промени положението. Но ако вярва в статуквото, няма да изпитва потребност да го направи." - Норма Хури "Поругана чест"