всеки се страхува,всеки има притеснения,но ако продължавате да се чудите скоро няма да да се начудите!!! 
по-добре действайте
по-добре действайте - Публикувана: 14 апр. 2006, 13:26 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2006, 16:29 ч.
Как да превъзмогна страха?
Аз и след раждането се страхувам и често се питам "аз добра майка ли съм?"
Ако постоянно се питаш "аз готова ли съм", и се двоумиш и чудиш за отговора си... може и да не настъпи часа на "готовността".
Всеки се страхува, кой в по-малка, кой в по-голяма част. Все пак това е голяма стъпка в съвместния живот м/у двама души.
Моя мъж стана татко на 23г. И 2мата не мисля, че бяхме на 100% готови за събитието, но сега мисля, че се справяме, и сме добри родители.
Знаеш ли преди време какво ми каза моя мъж по повод на 2ро дете "не знам, много ме е страх"
Ако постоянно се питаш "аз готова ли съм", и се двоумиш и чудиш за отговора си... може и да не настъпи часа на "готовността".
Всеки се страхува, кой в по-малка, кой в по-голяма част. Все пак това е голяма стъпка в съвместния живот м/у двама души.
Моя мъж стана татко на 23г. И 2мата не мисля, че бяхме на 100% готови за събитието, но сега мисля, че се справяме, и сме добри родители.
Знаеш ли преди време какво ми каза моя мъж по повод на 2ро дете "не знам, много ме е страх"
И аз не се чувствах достатъчно готова. Сега съм в деветия месец и съмненията не са изчезнали. Мисля че това е естествения страх и нужда да защитаваш. Имах хубава работа, весел и безгрижен живот, но появатата на едно детенце ще е една стъпка по-нагоре във взаимоотношенията с партньора ти.
Не не означава,че не сте готови.Ако някой ми каже ,че не се е страхувал и не го е мислил,няма да му повярвам.Това може само да говори,че сте отговорни и сериозно обмисляте нещата,но не че не сте готови 
Само където много го мислите и ги усложнявате.
Смело напред ,ще се справите щом се обичате
Само където много го мислите и ги усложнявате.Смело напред ,ще се справите щом се обичате
Според мен не сте , че несте готови ами просто ви е страх.
Да ти кажа само за тънката талия, че преди да забременея ми беше 57см, не мисля че развалянето и ми е проблема, а и с малко повече усилия пак ще изглеждаш добре след раждането.
Всички мъже според мене се страхуват, нормално е и твоя да го е страх
Да ти кажа само за тънката талия, че преди да забременея ми беше 57см, не мисля че развалянето и ми е проблема, а и с малко повече усилия пак ще изглеждаш добре след раждането.
Всички мъже според мене се страхуват, нормално е и твоя да го е страх
Да се страхуваш от раждането е нормално.
Да се страхуваш от това да ли ще си добра майка е нормално.
Да те е страх да поемеш отговорността за отглеждането на дете е нормално.
Но щом се страхуваш от промените на тялото за мен означава , че ти не си готова за това. Ако ти наистина искаш да имаш дете няма да ти пука дали ще ти се разшири таза, колко сантиметра ще ти стане талията дали ще ти увиснат гърдите и дали ще станеш сто кила. А всички тези промени си заслужават в името на едно дете повярвай ми.
Да се страхуваш от раждането е нормално.
Да се страхуваш от това да ли ще си добра майка е нормално.
Да те е страх да поемеш отговорността за отглеждането на дете е нормално.
Но щом се страхуваш от промените на тялото за мен означава , че ти не си готова за това. Ако ти наистина искаш да имаш дете няма да ти пука дали ще ти се разшири таза, колко сантиметра ще ти стане талията дали ще ти увиснат гърдите и дали ще станеш сто кила. А всички тези промени си заслужават в името на едно дете повярвай ми.
Аз и след раждането се страхувам и често се питам "аз добра майка ли съм?"
Ако постоянно се питаш "аз готова ли съм", и се двоумиш и чудиш за отговора си... може и да не настъпи часа на "готовността".
Всеки се страхува, кой в по-малка, кой в по-голяма част. Все пак това е голяма стъпка в съвместния живот м/у двама души.
Моя мъж стана татко на 23г. И 2мата не мисля, че бяхме на 100% готови за събитието, но сега мисля, че се справяме, и сме добри родители.
Знаеш ли преди време какво ми каза моя мъж по повод на 2ро дете "не знам, много ме е страх"
Ако постоянно се питаш "аз готова ли съм", и се двоумиш и чудиш за отговора си... може и да не настъпи часа на "готовността".
Всеки се страхува, кой в по-малка, кой в по-голяма част. Все пак това е голяма стъпка в съвместния живот м/у двама души.
Моя мъж стана татко на 23г. И 2мата не мисля, че бяхме на 100% готови за събитието, но сега мисля, че се справяме, и сме добри родители.
Знаеш ли преди време какво ми каза моя мъж по повод на 2ро дете "не знам, много ме е страх"
напълно съвпада с моето мнение
на моменти и аз се чудя дали съм добра майка, досега съм се справила, но колкото повече пораства Вики толкова по-големи стават притесненията
в началото и аз имах леки притеснения относно фигурата си, накрая бях качила почти 25 кила и се бях примирила, че няма никога да си възвърна формата, затова и след раждането на спазвах диети или правех упражения, но пак съм си същите кила както преди да забременея
в крайна сметка малката ни носи такава радост, че за миг не бих съжалила, ако си бях останала дебела
наистина когато забременееш ще усетиш сама чувството и ще видиш, че няма да те интересува дали ще напълнееш или ще се справите, защото вие ще се справите
Означва ли това,че не сме готови?
Цитат
И кога човек разбира,че е готов за това?
Цитат
Кажете ми как да превъзмогна страха?
Желая ви успех
Може наистина да не сте още готови.С първото ми дете и аз се чувствах малко неподготвена,след раждането бях безкрайно щастлива и всичко се нареди от самосебеси!Сега си имам и второ детенце,чувството когато ставаш майка е незаменимо не може да се сравни с нищо! Относно тялото мога само да ти кажа,че бременността излъчва красотата на истинската жена!
Относно тялото мога само да ти кажа,че бременността излъчва красотата на истинската жена!
Здравей,
това което мога да ти кажа относно раждането е, че въпреки болките, разкъсванията и т.н. изживяването е просто неописуемо. Най важното е да можеш да се контролираш, не да започнеш да се отдаваш на болката и да крештиш, а да си мислеш за процеса на раждане, да дишаш равномерно и да си мислиш как скоро ще прегърнеш най скъпия човек в живота ти. Опитай се да мислиш хубави неща и се срещай с хора които те радват.
Леко раждане и много щастие.
това което мога да ти кажа относно раждането е, че въпреки болките, разкъсванията и т.н. изживяването е просто неописуемо. Най важното е да можеш да се контролираш, не да започнеш да се отдаваш на болката и да крештиш, а да си мислеш за процеса на раждане, да дишаш равномерно и да си мислиш как скоро ще прегърнеш най скъпия човек в живота ти. Опитай се да мислиш хубави неща и се срещай с хора които те радват.
Леко раждане и много щастие.
Да се страхуваш от раждането е нормално.
Да се страхуваш от това да ли ще си добра майка е нормално.
Да те е страх да поемеш отговорността за отглеждането на дете е нормално.
Но щом се страхуваш от промените на тялото за мен означава , че ти не си готова за това. Ако ти наистина искаш да имаш дете няма да ти пука дали ще ти се разшири таза, колко сантиметра ще ти стане талията дали ще ти увиснат гърдите и дали ще станеш сто кила. А всички тези промени си заслужават в името на едно дете повярвай ми.
Ами това са нормални притеснения! Който каже, че не се е спекъл нито веднъж при мисълта, ще излъже!
Всички се посдухват от предстящето, не е като да си вземеш домашен любимец, който да изхвърлиш, ако ти писне да му чистиш космите.
Но истината е, че всички рано или късно го правят. Това е най-естественото нещо, което се случва между мъж и жена, откакто свят светува - те си правят бебче. И тогава виждат, че няма нищо страшно, а е най-хубавото, което може да им се случи!
Не може да мине без тези емоции, но и те са нужни, за да е по-пълна и вълнуваща картинката. Такъв е животът!
А за промените в тялото - просто си по-суетна! И аз съм страшно суетна! И аз се боях, признавам - не може да блъскаш 11 години за перфектна фигура и после да се разплуеш без да ти стане мъчно за хубавото телце. Но няма да мислиш за това, а че после пак ще си го направиш същото! И да ти кажа моето не се промени. Само малко ми порастна корема, но той е адски стегнат от пресите и изобщо не се нацепи. И мисля, че ще се свие за нула време. Тъй че няма да се спичаш! Всичко се оправя!
Който каже, че не се е спекъл нито веднъж при мисълта, ще излъже!Всички се посдухват от предстящето, не е като да си вземеш домашен любимец, който да изхвърлиш, ако ти писне да му чистиш космите.
Но истината е, че всички рано или късно го правят. Това е най-естественото нещо, което се случва между мъж и жена, откакто свят светува - те си правят бебче. И тогава виждат, че няма нищо страшно, а е най-хубавото, което може да им се случи!
Не може да мине без тези емоции, но и те са нужни, за да е по-пълна и вълнуваща картинката. Такъв е животът!
А за промените в тялото - просто си по-суетна! И аз съм страшно суетна! И аз се боях, признавам - не може да блъскаш 11 години за перфектна фигура и после да се разплуеш без да ти стане мъчно за хубавото телце.
Но няма да мислиш за това, а че после пак ще си го направиш същото! И да ти кажа моето не се промени. Само малко ми порастна корема, но той е адски стегнат от пресите и изобщо не се нацепи. И мисля, че ще се свие за нула време. Тъй че няма да се спичаш! Всичко се оправя!
Не! Не означава ,че не сте готови!
Съвсем нормални човешки тревоги имате с мъжа ти.
Просто колкото и да обсъждате нещата ,нищо ново няма да измислите ,защото моментът в който разбереш ,че си бременна ще промени всичко ,за което сте си говорили.Дори ще ви се струват смешни повечето от нещата ,за които сте се притеснявали.
При нас бебето дойде неочаквано. Но допреди да разбера ,че съм бременна ,въобще не исках да ставам родител.Ама ни най - малко!
Минаха 2 , 3 месеца от бремеността ми ,докато възприема какво става ,как става и защо става.
На 4-тия месец бях готова да убивам за нероденото си още бебе.
А сега ...
,сега съм влюбена до смърт в малкото нежно създание ,осмислило живота ми по-най - невероятен ,НОВ за мен начин. 
Успех!
Съвсем нормални човешки тревоги имате с мъжа ти.
Просто колкото и да обсъждате нещата ,нищо ново няма да измислите ,защото моментът в който разбереш ,че си бременна ще промени всичко ,за което сте си говорили.Дори ще ви се струват смешни повечето от нещата ,за които сте се притеснявали.
При нас бебето дойде неочаквано. Но допреди да разбера ,че съм бременна ,въобще не исках да ставам родител.Ама ни най - малко!
Минаха 2 , 3 месеца от бремеността ми ,докато възприема какво става ,как става и защо става. На 4-тия месец бях готова да убивам за нероденото си още бебе.
А сега ...
,сега съм влюбена до смърт в малкото нежно създание ,осмислило живота ми по-най - невероятен ,НОВ за мен начин. Успех!
И аз мисля, че това означава. Може би сте много млади още? Макар че народът е казал, че "За раждане и за смърт подходящ момент няма".
Все пак, ако те тормозят промените в тялото, май наистина не си готова за това.
Все пак, ако те тормозят промените в тялото, май наистина не си готова за това.