Как да превъзмогна страха?

  • 2 192
  • 30
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Обръщам се към всички настоящи и бъдещи мами,които биха могли да ми помогнат със съвет...
С приятеля ми живеем заедно от 4 години,преди година сключихме брак.
Искам бебче повече от всичко,плануваме да започнем с опитите през лятото...
Проблемът е,че и двамата с "таткото" се страхуваме-той от отговорността,а аз от това,че няма да се справя с промените в тялото ми и най-вече със самото раждане.Колкото и смешно и глупаво да звучи...
Постепенно разговорите за това се превръщат в неприятна тема,вместо в нетърпеливо очакване?Означва ли това,че не сме готови?И кога човек разбира,че е готов за това?
Кажете ми как да превъзмогна страха?
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Искам най-сърдечно да благодаря на всички,които ми отговориха,било,за да ме разкритикуват като "суетна" и "неподготвена",било,за да ме подкрепят с уверението,че страховете не са нещо необичайно в предприемането на такава важна стъпка напред bowuu
Сега се чувствам много по-силна и смела,радвам се,че в България има такива интелигентни,откровени,"истински" мами...Ами,дано скоро и аз стана такава,още веднъж-благодаря  bouquet

Последна редакция: пн, 17 апр 2006, 10:29 от Viktoria_26

# 1
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
 Rolling EyesНаистина звучи смешно и глупаво!Ако самата ТИ искаш бебе, то промените ти в тялото няма да са на преден план!И как няма да се справиш с раждането, коя бременна жена не е родила ShockedИзвини ме, но това са глезотийки според мен!
Означва ли това,че не сме готови?

Означава, да!

# 2
  • София
  • Мнения: 3 064
И аз мисля, че това означава. Може би сте много млади още?  Макар че народът е казал, че "За раждане и за смърт подходящ момент няма".

Все пак, ако те тормозят промените в тялото, май наистина не си готова за това.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 10 493
И аз имах доста страхове преди да родя,но те бяха от рода "ще бъда ли добра майка,ше мога ли добре да си гледам детето" все от тоя род.Нормално е да се притесняваш от раждането,всеки го е страх.Също е нормално да се притеснява и мъжа ти наистина е голяма отговорност,особено финансова,а все пак от него най-вече това се очаква.Е това за промените в тялото малко не го разбирам ама ти си знаеш.

# 4
  • Мнения: 4 164
Страхуваш се от неизвестното, така разбирам аз. Много исках бебче, не стана от първия път, тъгувах първите месеци, че не се получава, чак почти във фикс идея се беше превърнало това желание. Въпреки това, когато видях двете чертички се почуствах объркана, обзе ме страх, но и трепет по неизвестното. До няколко дни избледня това чуство, но покрай очакването понякога се прокрадваше и този (сладък) страх от неизвестното. Напълно готова не съм се чуствала преди това, най-малко от факта, че по описание на приятелки никога не можеш да усетиш истинската радост, но и отговорност да си майка. Разбираш го, когато станеш такава.

Не искам да влизаме в спор, но страхът от промените в тялото невинаги са свързани с някаква излишна суета от наедряване например.
Аз имам астма и откато съм се замислила за бебе, винаги съм се притеснявала как хормоналните промени ще се отразят върху този ми проблем, най-вече да не се усложнят нещата и да не повлияят по негативен начин на детето.

# 5
  • Мнения: 474
На_вас_май_още_ви_се_живее_безгрижния_живот_на_хора
без_ангажименти,а?Simple Smile
За_да_стигате_до_такива_дискусии_и_чак_да_ви_става_неприятна
темата...
Когато_забременееш_промените_си_идват_последователно_и_
ти_започваш_да_ги_очакваш_по-скоро_нетърпеливо,отколкото
да_искаш_да_не_ти_се_случват...А_неприятните_неща,които
ти_се_случват_с_организма...ами_те_се_приемат_също_естествено,
защото_усещаш_смисъла_им,който_те_рита_в_корема.
Като_забременееш_започваш_да_имаш_друг_приоритет,който_
вече_не_си_ти,а_бебето.Твоите_желания_изведнъж_стават_през
погледа_на_това,дали_на_бебето_му_е_добре.
Та,в_тази_връзка-явно_нещо_преигравате_с_мъжа_ти_ситуацията.
Само_те_съветвам_нещо_от_личен_опит-ние_се_наживяхме_с_
мъжа_ми_и_все_отлагахме,а_после_като_казахме-хаиде_сега_бебе,то_не_стана_зели_2_години_без_да_имаме_
здравословни_проблеми...Та_вместо_по_план...Simple Smile

# 6
  • Мнения: 144
Страхуваш се от неизвестното, така разбирам аз. Много исках бебче, не стана от първия път, тъгувах първите месеци, че не се получава, чак почти във фикс идея се беше превърнало това желание. Въпреки това, когато видях двете чертички се почуствах объркана, обзе ме страх, но и трепет по неизвестното. До няколко дни избледня това чуство, но покрай очакването понякога се прокрадваше и този (сладък) страх от неизвестното. Напълно готова не съм се чуствала преди това, най-малко от факта, че по описание на приятелки никога не можеш да усетиш истинската радост, но и отговорност да си майка. Разбираш го, когато станеш такава.

Подкрепям това мнение. Страхът от настъпващата промяна, от отговорността която предстои, според мен е нещо нормално за всяко рационално мислещо човешко същество. Ще го има, ще изчезва, после пак ще се появява, ще родиш и отново ще го има - по всякакви поводи: аз добра майка ли съм, справям ли се, ще се справя ли; много ли ще надебелея и как ще се възстановя; как ще се държи таткото, ще помага ли или детето ще е само мой ангажимент, къде е личното ми пространство.... и ред други. Поне при мен беше така.  Simple Smile
Вярвай нормално е такава сериозна промяна да предизвиква такива големи "страхове". Най-важното е, че резултата си заслужава на 100 %.
Ще превъзмогнеш страха, като приемеш, че е нормално и "здравословно" да се боиш.

Успех!   bouquet

# 7
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Седнете двамата с мъжа ти и преценете всички плюсове и минуси за момента,обсъдете какво може да жертвате и от какво да се откажете в името на едно бебе,защото то ще промени изцяло живота ви,но именно в това е смисъла.Явно още не сте готови,иначе нямаше да си задавате подобни въпроси.За промените в тялото всяка жена се притеснава малко или много,но като усетиш малкото човече вътре в теб,разбираш,че това е вече без значение.С повечко упоритост отново ще си възстановиш фигурата.Успех !

# 8
  • Мнения: 4 546
и ние сме горе-долу така. заедно сме от 6 години, живеем заедно от 1. мен също ме е страх. и от неизвестното, и от промените в тялото...мисля, че въпреки страхът и двамата сме готови. просто колкото повече мислим, толкова повече страх ни хваща - отговорности, промени и прочее.
не мисля, че ако те е страх от промените в тялото ти, това са глезотии.

# 9
  • Мнения: 4 406
вие определено не сте готови да станете родители. ако те притеснява че ще загубиш тънката талия, съвсем пък не си готова. бременните са мили с това, че са с издуто коремче и красотата струи от тях, независимо колко се е разпънала талията

# 10
  • Мнения: 532
Съдейки по моите чувства, когато исках да забременея, сълзите, които пролях, когато спонтанно абортирах и радостта, която изпитвах при всяка една бременост, при вас не изглежда да сте готови за такова събитие.
 А може би "Страх" не е точната дума, специално за половинката ти, а наличие на отговорност. Това си е създаване на нов живот.
За това, че се притесняваш от промените в тялото и самото раждане, си е нещо нормално. и аз съм се страхувала  Shocked

# 11
  • Мнения: 1 054
При нас бременността ми дойде малко неочаквано, но когато тати видя двете лентички беше по- сигурен от всякога, че иска това бебче. А преди това и той беше казвал, че не е готов още за такава стъпка.
Според мен веднага щом разбереш, че чакаш малкия човек и ти и таткото няма и да помислите за нещата,които до сега са ви се въртели в главите. Лошите мисли ще отлетят веднага!!!

# 12
  • Мнения: 1 202
При нас бременността ми дойде малко неочаквано, но когато тати видя двете лентички беше по- сигурен от всякога, че иска това бебче.
И при нас беше така защото и аз не се чувствах/срахувах/ готова да бъда родител.Но се научаваш да бъдеш родител с времето и да се справяш с отговорността.

# 13
  • Мнения: 357
При нас имаше проблем със забременяването и въпреки това винаги съм изпитвала страх - от раждането,от това дали всичко ще е наред с бебето, от промените , които ще настъпят в живота ни и още ме е страх, не мога да кажа , че съм го преодоляла. Просто според мен има различен тип хора, едни се замислят прекалено много и то не защото се глезат. Мъжът ми също споделя , че често се пита дали ще бъде добър баща, ще се справиме ли и си задава тези въпроси не защото не иска деца и не е готов , а защото е отговорен.

# 14
  • Мнения: 601
  Не не означава,че не сте готови.Ако някой ми каже ,че не се е страхувал и не го е мислил,няма да му повярвам.Това може само да говори,че сте отговорни и сериозно обмисляте нещата,но не че не сте готови NaughtyСамо където много го мислите и ги усложнявате.
  Смело напред ,ще се справите щом се обичате Peace

# 15
  • varna
  • Мнения: 404
всеки се страхува,всеки има притеснения,но ако продължавате да се чудите скоро няма да да се начудите!!! Grinningпо-добре действайте

# 16
  • София
  • Мнения: 39 836
Аз и след раждането се страхувам и често се питам "аз добра майка ли съм?"
Ако постоянно се питаш "аз готова ли съм", и се двоумиш и чудиш за отговора си... може и да не настъпи часа на "готовността".
Всеки се страхува, кой в по-малка, кой в по-голяма част. Все пак това е голяма стъпка в съвместния живот м/у двама души.
Моя мъж стана татко на 23г. И 2мата не мисля, че бяхме на 100% готови за събитието, но сега мисля, че се справяме, и сме добри родители.
Знаеш ли преди време какво ми каза моя мъж по повод на 2ро дете "не знам, много ме е страх"  Joy

# 17
И аз не се чувствах достатъчно готова. Сега съм в деветия месец и съмненията не са изчезнали. Мисля че това е естествения страх и нужда да защитаваш. Имах хубава работа, весел и безгрижен живот, но появатата на едно детенце ще е една стъпка по-нагоре във взаимоотношенията с партньора ти.

# 18
  • София
  • Мнения: 5 792
  Не не означава,че не сте готови.Ако някой ми каже ,че не се е страхувал и не го е мислил,няма да му повярвам.Това може само да говори,че сте отговорни и сериозно обмисляте нещата,но не че не сте готови NaughtyСамо където много го мислите и ги усложнявате.
  Смело напред ,ще се справите щом се обичате Peace
newsm10  202uu

# 19
  • Мнения: 5 103
Според мен не сте , че несте готови ами просто ви е страх.
Да ти кажа само за тънката талия, че преди да забременея ми беше 57см, не мисля че развалянето и ми е проблема, а и с малко повече усилия пак ще изглеждаш добре след раждането.
Всички мъже според мене се страхуват, нормално е и твоя да го е страх Hug

# 20
  • Мнения: 702

Да се страхуваш от раждането е нормално.
Да се страхуваш от това да ли ще си добра майка е нормално.
Да те е страх да поемеш отговорността за отглеждането на дете е нормално.
Но щом се страхуваш от промените на тялото за мен означава , че ти не си готова за това. Ако ти наистина искаш да имаш дете няма да ти пука дали ще ти се разшири таза, колко сантиметра ще ти стане талията дали ще ти увиснат гърдите и дали ще станеш сто кила. А всички тези промени си заслужават в името на едно дете повярвай ми.

# 21
  • ГО
  • Мнения: 3 955

Да се страхуваш от раждането е нормално.
Да се страхуваш от това да ли ще си добра майка е нормално.
Да те е страх да поемеш отговорността за отглеждането на дете е нормално.
Но щом се страхуваш от промените на тялото за мен означава , че ти не си готова за това. Ако ти наистина искаш да имаш дете няма да ти пука дали ще ти се разшири таза, колко сантиметра ще ти стане талията дали ще ти увиснат гърдите и дали ще станеш сто кила. А всички тези промени си заслужават в името на едно дете повярвай ми.
newsm10

# 22
  • Мнения: 1 983
Аз и след раждането се страхувам и често се питам "аз добра майка ли съм?"
Ако постоянно се питаш "аз готова ли съм", и се двоумиш и чудиш за отговора си... може и да не настъпи часа на "готовността".
Всеки се страхува, кой в по-малка, кой в по-голяма част. Все пак това е голяма стъпка в съвместния живот м/у двама души.
Моя мъж стана татко на 23г. И 2мата не мисля, че бяхме на 100% готови за събитието, но сега мисля, че се справяме, и сме добри родители.
Знаеш ли преди време какво ми каза моя мъж по повод на 2ро дете "не знам, много ме е страх"  Joy

напълно съвпада с моето мнение Peace
на моменти и аз се чудя дали съм добра майка, досега съм се справила, но колкото повече пораства Вики толкова по-големи стават притесненията Confused
в началото и аз имах леки притеснения относно фигурата си, накрая бях качила почти 25 кила и се бях примирила, че няма никога да си възвърна формата, затова и след раждането на спазвах диети или правех упражения, но пак съм си същите кила както преди да забременея
в крайна сметка малката ни носи такава радост, че за миг не бих съжалила, ако си бях останала дебела Hug
наистина когато забременееш ще усетиш сама чувството и ще видиш, че няма да те интересува дали ще напълнееш или ще се справите, защото вие ще се справите Hug

# 23
  • Мнения: 201
Означва ли това,че не сме готови?
Това го знаете само вие.
Цитат
И кога човек разбира,че е готов за това?
Когато го иска истински.
Цитат
Кажете ми как да превъзмогна страха?
Като се справиш с причините, които са го породили.
Желая ви успех thumbsup

# 24
  • Мнения: 535
Може наистина да не сте още готови.С първото ми дете и аз се чувствах малко неподготвена,след раждането бях безкрайно щастлива и всичко се нареди от самосебеси!Сега си имам и второ детенце,чувството когато ставаш майка е незаменимо не може да се сравни с нищо! Hug  Относно тялото мога само да ти кажа,че бременността излъчва красотата на истинската жена!  

# 25
Здравей,
това което мога да ти кажа относно раждането е, че въпреки болките, разкъсванията и т.н. изживяването е просто неописуемо. Най важното е да можеш да се контролираш, не да започнеш да се отдаваш на болката и да крештиш, а да си мислеш за процеса на раждане, да дишаш равномерно и да си мислиш как скоро ще прегърнеш най скъпия човек в живота ти. Опитай се да мислиш хубави неща и се срещай с хора които те радват.
Леко раждане и много щастие.

# 26
  • Мнения: 1 052

Да се страхуваш от раждането е нормално.
Да се страхуваш от това да ли ще си добра майка е нормално.
Да те е страх да поемеш отговорността за отглеждането на дете е нормално.
Но щом се страхуваш от промените на тялото за мен означава , че ти не си готова за това. Ако ти наистина искаш да имаш дете няма да ти пука дали ще ти се разшири таза, колко сантиметра ще ти стане талията дали ще ти увиснат гърдите и дали ще станеш сто кила. А всички тези промени си заслужават в името на едно дете повярвай ми.
newsm10
Съгласна съм, без последната част. Нормално е човек да се страхува от неизвестното. Нормално е да се страхува от промените в себе си. различните хора, възприемат по различен начин една такава кардинална промяна. Няма рецепта. Всеки сам си преценява мераците и страховете. Ние много искахме бебе, и доста време ни отне бебеправенето. Когато обаче видях че имаме резултат се сковах, от реалността, от това че това не е игра в която се казва "о, вече не ми е кеф". Имах си и питанки дали ще бъдем добри родители, каква майка ще бъда аз, дали ще мога да стана мечтаната от самата мен майка. Дали съм хубава, дали ще ме харесва, какво ще стане с гърдите ми.... Нормално е човек да се притеснява за тялото си. По-скоро едно пълно себеотдаване би било по-неуместно и неистинско. Но, един съвет от мен, раждането за всяка жена и на всяко дете е индивидуално... не се притеснявай от сега, не си позволявай лукса да се фиксираш в глупости, когато имаш нещо наистина стойностно пред себе си

# 27
  • Мнения: 6 164
Ами това са нормални притеснения! Peace Който каже, че не се е спекъл нито веднъж при мисълта, ще излъже!
Всички се посдухват от предстящето, не е като да си вземеш домашен любимец, който да изхвърлиш, ако ти писне да му чистиш космите.
Но истината е, че всички рано или късно го правят. Това е най-естественото нещо, което се случва между мъж и жена, откакто свят светува - те си правят бебче. И тогава виждат, че няма нищо страшно, а е най-хубавото, което може да им се случи! Laughing
Не може да мине без тези емоции, но и те са нужни, за да е по-пълна и вълнуваща картинката. Такъв е животът! Hug

А за промените в тялото - просто си по-суетна! И аз съм страшно суетна! И аз се боях, признавам - не може да блъскаш 11 години за перфектна фигура и после да се разплуеш без да ти стане мъчно за хубавото телце.  Laughing Но няма да мислиш за това, а че после пак ще си го направиш същото! И да ти кажа моето не се промени. Само малко ми порастна корема, но той е адски стегнат от пресите и изобщо не се нацепи. И мисля, че ще се свие за нула време. Тъй че няма да се спичаш! Всичко се оправя!

# 28
  • Мнения: 1 735
Не! Не означава ,че не сте готови!  Hug
Съвсем нормални човешки тревоги имате с мъжа ти.
Просто колкото и да обсъждате нещата ,нищо ново няма да измислите ,защото моментът в който разбереш ,че си бременна ще промени всичко ,за което сте си говорили.Дори ще ви се струват смешни повечето от нещата ,за които сте се притеснявали. Wink
При нас бебето дойде неочаквано. Но допреди да разбера ,че съм бременна ,въобще не исках да ставам родител.Ама ни най - малко! ooooh!  Минаха 2 , 3 месеца от бремеността ми ,докато възприема какво става ,как става и защо става.   Laughing
На 4-тия месец бях готова да убивам за нероденото си още бебе.
 А сега ...  Heart Eyes ,сега съм влюбена до смърт в малкото нежно създание ,осмислило живота ми по-най - невероятен ,НОВ за мен начин.  Two Hearts

Успех!  Peace

# 29
  • Мнения: 817
И аз мисля, че това означава. Може би сте много млади още?  Макар че народът е казал, че "За раждане и за смърт подходящ момент няма".

Все пак, ако те тормозят промените в тялото, май наистина не си готова за това.
Имаш време поживейте си и тогава!

# 30
  • на брега на Дунав
  • Мнения: 1 571
Май не сте готови още. То никой май не е достатъчно подготвен за промените независимо от какъв характер са, но обикновено когато се вземе решение то включва и приемане на всичко съпътстващо това решение.

Общи условия

Активация на акаунт