Страх ме е от гръмотевици
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
Не се плаши, предполагам си се наслушала на обяснения колко много боли колко проблеми могат да се получат и прочие... Недей, не обръщай внимание, мисли само за това че като отидеш няколко часа по-късно ще си гушкаш бебчето, мисли за този момент, остави се на течението да те води. Аз имах много висок праг на чувствителност с първото раждане и исках да мина без никакви упойки и тн. 12 часа стисках зъби и чаках както се казва, веднага щом се роди каката успях само да я видя и да съм сигурна че всичко е наред и припаднах, дори не успях да я подържа, не е болка за умиране, за това пък с втората си поисках епидорална и всичко мина перфектно. Не мисли за това какво може да се случи защото това са само вероятни пътища, а какъв ще бъде крайния резултат ще видиш че всичко ще бъде наред
Много е дълго и за това го слагам в скрит текст и се извинявам предварително.
Скрит текст:
Страх от смърт: Ами преодолях го до голяма степен ща не ща независимо дали става въпрос за близки или не. Стана една вечер преди няколко години, баща ми получи масивен инфаркт, чакахме линейка повече от 2 часа, не искаше да го караме към болницата въпреки че имахме тази възможност, имам някакви медицински познания, направих всичко което знам за да му помогна поне малко, в крайна сметка се оказа че съм се справила но не е било достатъчно поне според мойте разбирания (получих и признание за действията си от спешна помощ не за първи път), замина си в ръцете ми и това беше. Бях се сринала и започнаха проблеми с нервите и паник атаки накрая се обърнах по някаква причина и вместо страх от смъртта я приветствах, исках да дойде по-бързо за мен, после и това отмина и като починаха още двама макар и не около мен в този си час се примирих някак си от вътре.Близо четири години след смъртта на баща ми майка ми при един скандал се обърна към единия ми брат и му каза че "човека с медицинските познания в къщи нарочно го остави да почине", тоест аз. А Бога ми направих всичко по силите си, това окончателно ме срина 
Почувствах се окончателно виновна и исках да сложа край на живота си, радвам се че се намериха добри и истински хора които да ме искарат в този момент от ямата в която бях затънала. В крайна сметка това беше и нещото което ме накара да претъпна от мисълта за смъртта.От тогава стигнах до извода че каквото и да става не винаги можем да помогнем или да предотвратим случващото се, искаме или не това е живота в целия му блясък. Била съм мъртва, сетих се за това когато исках да умра, за това и исках да сложа край на живота си, няма от какво да се плашим, знам че да загубиш близък или само мисълта за това е плашеща но реално няма от какво поне за мен до голяма степен. Тъй че горе главата и не го мислете, рано или късно всички си отиваме от този свят. Прегръдки за всички
Почувствах се окончателно виновна и исках да сложа край на живота си, радвам се че се намериха добри и истински хора които да ме искарат в този момент от ямата в която бях затънала. В крайна сметка това беше и нещото което ме накара да претъпна от мисълта за смъртта.От тогава стигнах до извода че каквото и да става не винаги можем да помогнем или да предотвратим случващото се, искаме или не това е живота в целия му блясък. Била съм мъртва, сетих се за това когато исках да умра, за това и исках да сложа край на живота си, няма от какво да се плашим, знам че да загубиш близък или само мисълта за това е плашеща но реално няма от какво поне за мен до голяма степен. Тъй че горе главата и не го мислете, рано или късно всички си отиваме от този свят. Прегръдки за всички 
Непреодолим е. Нямам търпимост да гледам това влечуго и за секунда нито на снимка, нито по тв, нито на рисунка. Казват, че трябва де се срещаш със страха си, за да го преодолееш. Исках да направя опит да зърна ... на една изложба, като уговорката беше да видя една и да приключа с разглеждането. Не успях. Втори опит не бих предприела. Пречи ми до там, че не мога да се разхождам в летните месеци на места, които харесвам, да ползвам шезлонг, люлка и т.н. на вилата ни. 
също имам и страх от провал 
Кръвно вдигам, ускорен пулс, непрекъснато натискам въображаема спирачка и изобщо студена пот ме облива. Нещата се влошават...
когато разбраха, че няма да го ползваме, за 10 етаж, всеки ден по няколко пъти. А този асансьор си беше 
