В неделя 31.10. отидох в Шейново да ме приемат за планово секцио в понеделник защото имах хрпес който в последствие се оказа алергия към гумените ръкавици. Но нямаше време за изследването, защото го почувствах в петък и решихме веднага секцио в понеделник. Да ама не бебо не пожела да чака и в неделя вечерта ми изтекоха водите.
Прие ме д-р Мишел - взе ми 20 лв. за ехограф, като казах на моя доктор много бързоми ги върна, но начина беше много грозен. Аз разчекната за клизма и той ми вика дължите ми 20 лв. за ехограф. Дадох ги защото бях пищисана и не мислех за това, но после като дойде да ги върне беше като насран. Това ми е единствения лош момент в Шейново. Оперира ме доктор Попов, който е моя доктор там и беше извикан по спешност. Много му благодаря за всичко което направи за мен и моето слънчице. Грижите,отношението и вниманието на акушерките към мен и бебо беше супер. Много съм доволна. Останах с прекрасни впечатления и от д-р Нецов, който минаваше на визитация и въпреки, че не съм негов пациент беше страшно внимателен и отзивчив да ми отговаря на въпросите с голямо внимание. Мога спокойно да го препоръчам на мамите, които нямат доктор и търсят такъв. Моя доктор няма какво да го хваля нали съм си избрала него значи съм доволна. Така че момичета смело се оставяйте в ръцете на тези двама доктори.
Да продължа за раждането. След като родих веерта в 19.50 на другата сутрин след една неспокойна нощ, но в никъкъв случай не мога да кажа с нетърпими болки, По-скоро неспокойна заради емоцията, дойде рехабилитаторка, която ми с видя звяр като ме вдигна и ми потекоха сълзи от болка,но тя трябва да е точно такава за да станеш, иначе няма ставане. Вдигна ме походих 5 мин. и легнах. След 2 часа дойдоха да ме местят в отделението и като ме попитаха искам ли да видя бебчо, но с условието да стигна пеша до него вече бях забравила болката и леко леко вървях към него. Видях принца и вече с количка ме закараха в отделението. Цялото обезболяване след операцията беше венозно профенид веднага лед като ме пусна упойката, през нощта веднъж и на сутрента веднъж. Вечерта и на другия ден сутринта и вечерта минах с по една свщичка профенид. и повече нямах нужда. В понеделник в един на обяд ми донесоха бебо за пръв път и беше страхотно изживяване. после на всеки три часа си го гушках и пробвахме да папаме. Във вторник преди обяд вече слязох до кафето и сепочувствах отново нормален човек. Все едно не съм оперирана. С малката разлика, че вече имах най-прекрасното нещона света-бебчето и летях от щастие и гордост.
Пак ще кажа колко мили бяха повечето акушерки с малки изкл. разбира се и колко съм им благодарна. А колкото до секциото и втори път да раждам мисля, че пак ще избера този начин.
На всички които им предстои този момент желая късмет.
Докато не го изживееш, каквото и да си представяш не е същото. Милиони пъти е по-хубаво.
Прие ме д-р Мишел - взе ми 20 лв. за ехограф, като казах на моя доктор много бързоми ги върна, но начина беше много грозен. Аз разчекната за клизма и той ми вика дължите ми 20 лв. за ехограф. Дадох ги защото бях пищисана и не мислех за това, но после като дойде да ги върне беше като насран. Това ми е единствения лош момент в Шейново. Оперира ме доктор Попов, който е моя доктор там и беше извикан по спешност. Много му благодаря за всичко което направи за мен и моето слънчице. Грижите,отношението и вниманието на акушерките към мен и бебо беше супер. Много съм доволна. Останах с прекрасни впечатления и от д-р Нецов, който минаваше на визитация и въпреки, че не съм негов пациент беше страшно внимателен и отзивчив да ми отговаря на въпросите с голямо внимание. Мога спокойно да го препоръчам на мамите, които нямат доктор и търсят такъв. Моя доктор няма какво да го хваля нали съм си избрала него значи съм доволна. Така че момичета смело се оставяйте в ръцете на тези двама доктори.
Да продължа за раждането. След като родих веерта в 19.50 на другата сутрин след една неспокойна нощ, но в никъкъв случай не мога да кажа с нетърпими болки, По-скоро неспокойна заради емоцията, дойде рехабилитаторка, която ми с видя звяр като ме вдигна и ми потекоха сълзи от болка,но тя трябва да е точно такава за да станеш, иначе няма ставане. Вдигна ме походих 5 мин. и легнах. След 2 часа дойдоха да ме местят в отделението и като ме попитаха искам ли да видя бебчо, но с условието да стигна пеша до него вече бях забравила болката и леко леко вървях към него. Видях принца и вече с количка ме закараха в отделението. Цялото обезболяване след операцията беше венозно профенид веднага лед като ме пусна упойката, през нощта веднъж и на сутрента веднъж. Вечерта и на другия ден сутринта и вечерта минах с по една свщичка профенид. и повече нямах нужда. В понеделник в един на обяд ми донесоха бебо за пръв път и беше страхотно изживяване. после на всеки три часа си го гушках и пробвахме да папаме. Във вторник преди обяд вече слязох до кафето и сепочувствах отново нормален човек. Все едно не съм оперирана. С малката разлика, че вече имах най-прекрасното нещона света-бебчето и летях от щастие и гордост.
Пак ще кажа колко мили бяха повечето акушерки с малки изкл. разбира се и колко съм им благодарна. А колкото до секциото и втори път да раждам мисля, че пак ще избера този начин.
На всички които им предстои този момент желая късмет.
Докато не го изживееш, каквото и да си представяш не е същото. Милиони пъти е по-хубаво.
много да слушка и да папка! 
такива очи дето ги пуснаха с обувките и с дрехи отвън...Просто пуснаха 2 бактерицидни лампи и избиха де що бактерийка има 
и да пълни памперсите. 
