Женен съм, но влюбен в друга

Не е несмел, а е раздвоен. Съдбата му поднася такива изпитания.
От една страна, новата любов е неочаквана и силна, от друга - продължава да обича и своята съпруга.
Новата любов дали ще бъде смела да отговори?!
Все има някаква полза от любов, пък макар и несподелена.
Захари Зограф е бил силно влюбен в съпругата на брат му. Една несподелена любов.
И през целия му живот именно тази негова несподелена любов го вдъхновява в неговото творчество!

Не четеш. На когото е трябвало е признал. Като всеки нормален човек се двоуми, аз също в такова положение няма да се юрна да събарям два дома в името на трети.
Аз пък не видях къде е страха. Спрямо кого? Спрямо какво?

Напротив, чета. Чета ясно, чета, че автора пише глупости на търкалета на втора степен. По-страховитото е, че група дами му пригласят без да са особено наясно в какво, но чули там за пеперуди и....

Та, не разбрах, коя е смелостта? Спрямо кого, спрямо какво?

Значи, гледай сега, в такава ситуация, хубаво се двоумиш, ама авторът за малко е щял да спи с нея. нали така? При взето вече решение, т.е. - да изневерява, спрямо коя половинка точно се колебае и за какво се двоумял? Не, той го е взел решението, отсреща не му връзват, него го е шубе да не остане от два стола на земята, класическата развръзка общо-взето в подобни случаи.

Уважаемий Роланд, един от малкото нормални мъже тук 
Страхливите мъже и тук сме ги виждали, но страхът и слабостта се проявяват различно от примера в тая тема - проявяват се в ожесточението спрямо жените (като пол и като отделни примери), в злорадството, че жените всички прецаквали, но не и тях, защото те много добре знаели лисичата им природа и не им позволявали да им се качат на главите; страхливеца във всичко подозира интересчийство и е особено доволен да разкрие някаква схема, която да докаже, че любов няма. Страхливия мъж е озлобен, вечно на нокти да не го прекарат, самодоволен че знае всички номера женски, които са задължително финансови, с цел сигурност, с цел брак, с цел издръжка; На слабия мъж винаги другите са му виновни, винаги му се случват лоши жени, вечна жертва е. Страхливия и слабия никога няма да ти кажат "влюбих се". Имаме 2-3 такива много драстични примери тук.

Обаче в тая тема не виждам нищо такова.

 Авторът не трепери да не го напусне жена му, а че ще е загубил 10 години от живота си в тези отношения. Тук нейната персона изобщо не присъства, той не е доволен до къде се е докарал в това отношение. Бих казала, разглезен и се чуди какво да предприеме, за да му стане интересно. Не му е на нивото да принизява жена си, все пак той си я е избрал. Даже допускам тя да е наясно или подозира за тези му склонности. Че един ден ще се отегчи. Характерно е за хора, които се смятат за успешни на всеки фронт, да искат още и още.

Бе, голям, съвсем класика в жанра си е.
Сега друг е въпроса, че ако му е една и единствена в живота живота му - тежко и на него, и на нея. Така не се прави, не.

Характерно е през пролетта хората да се разгонват, независимо на колко фронта са успешни. Човечецът не е пуснал тема, просто за да си каже колко е влюбен, а защото търси одобрение и насърчение да продължи с ухажването, защото на него - мислещият все за другите, най-после му се полага да помисли за себе си. Според мен има шанс с колежката, макар да го е отблъснала засега, шанс за секс имам предвид, не за нещо повече. То и той едва ли иска нещо повече, сигурна съм, че иска хем да си запази семейството, хем да има любовна история с колежката, защото като се замисли за това повече, ще излезе, че ще се съобразява с нейното дете и ангажиментите, които има спрямо него като майка, а това вече не е романтично, никак даже не е, особено за мъж, който вече си има свои деца, които не му отпадат автоматично от живота, за да направят място на новата любов.

И накрая ще видиш,че тя новата е същата като предишната.Само ще си се изложил пред всички,даже и пред децата си.Интересна е ,щото не живееш с нея.Изобщо заради тръпки,пеперуди и извивки тук и там никога не бих си развалила семейството.Щото те са до време.После осъзнаваш,че предишния ти партньор е заминал вече напред,а ти си в средата на нищото.
 За мен не си струва.Още повече и щом обичаш жена си,все пак ти си знаеш 😃.

не вярвам, че хората напускат семействата си за да създадат ново, без да са се поупотребили известно време.

Е, де!
Почваш да звучиш като елементарна мъжемразка!

T.e. подкрепяш изневярата ли?
А за какво се развалят семейства? За големите дарби между краката, дебелия порфейл, недвижимото имущество, или многото мускули?

Mushmoranka, пишеш все едно си се оженила за гаджето си от училище, което ти е първата, голяма и единствена любов. Иначе щеше да знаеш, че влюбването не е равно на голямата любов и както идва, точно така си и отива, а после си викаш "ех, добре че не сглупих" или "ах, защо ми трябваше да правя глупости", зависи доколко можеш да устояваш на първичните телесни пориви.
А семействата се разделят, когато партньорите вече не могат да са заедно и ще им е по-добре поотделно. Може да е изчерпана връзка, тормоз, лъжа, какво ли не, но да си зарежеш мъжа, да разбичкаш семейството, което иначе си харесваш, за да гониш някаква лисица, дето само мижи и ти се усмихва, е едно от най-тъпите неща, които човек може да направи.

Няма как да знаеш какво ще се случи без да го изживееш.Имаш 2 варианта само- или Я забравяш или ...си с нея пък каквото и да става.
Само че, при такива силни емоции трябва да си готов , че може да загубиш всичко градено до тук.Иначе наистина звучиш влюбено, изказът ти и на мен ми прилича на женски, сори.Мъжете или действат или режат, с такива терзания и пеперуди не се бях сблъсквала..Евала, ако не е пързалка..

Първо- не ми  е нито първата любов, но искрено се надявам да е последната! И не! Мъжът ми не ми е любовта от училище, въпреки, че бях на 21 когато се запознахме и все пак това не играе никаква роля!
Второ- ти къде си чела да съм писала, че влюбването е равно на любовта? Кажи ми, защото аз съм сигурна, че не съм писала такова нещо Н И К О Г А ! ! ! Дори преди няколко поста писах дори каква е точно разликата! Не ми слагай думи на клавиатурата! Да си имаме уважението!
Трето- аз съм човек, който рискува и с мъжът ми рискувах защото с него дори не можехме да се разберем кога ще правим секс, без да имаме преводач, но точно пък заради едни извивки,  едни очи и други характеристики ние се събрахме и направихме всичко възможно да се опознаем, и днес все още сме заедно и аз все още припадам по ръцете му!
И последно- не вярвам, че една връзка трябва да има край с тормоз и всякакви негативни изживявания, за да кажеш, че няма какво да се вземе от нея! Ами помисли малко- ако просто двамата се отчуждат? Ако започнат да се виждат като добри приятели, които споделят помежду си, но не и леглото! Това не е ли причина да прекратиш една връзка била тя и брак? За мен лично е голяма причина! Така че едната извивка да, може да ме накара да се разделя с човека ми, но това в случай че има причина, която да ме е подтикнала да забележа извивката!
И ето ти един бонус- вярвам че историята ми с мъжа ми е като една съвременна приказка! Лошо ли е това! Но ти незнаеш нищо за нея, така че недей да съдиш! 

Ейййй, не мога и аз да се примиря с тази гънка. Гледам, гледам, ами нищо не се вижда. Жулиетка трявба да е или с много, ама наистина с много къса коса, или винаги трябва да е вързана. И това със секса и аз не го разбирам. Как става този номер бе хорааа? Желанието е огромно, любоовта също, ама ни съ таковаме... Как и кой е готов да зареже семейството си, заради някоя дето не я е...... Да сколнна съм да вярвам, че има такива жени, но никой не е  в  състояние да ме убеди, че има такива мъже.  И какво точноо правят, като се видят насаме. Той и рицитира Шекспир, а тя ахка и охка. То им се такова и на двамата (според автора), че две не виждат, ама тя казва нееееее, след сватбата  Да ама не на мен тия. Или мацката те е резнала още в зародиш, а ти сега ближеш рани, че не си топнал чушката. Или вече си и си лапнал яко, щото е добра( в секса) и искаш повече, ама мацката пак ти е резнала крилцата. За пръв път съм съгласна с Роналд. ( въпреки че той ги говори тези неща, защото брани територия    ) Прекалено сладникъв ми идва автора. Ако някой през цялото време ме изпива с поглед и ахка по мен, рецитирайки ми колко са красиви очите ми, на около третият път, ще съм го замерила с нещо тежко. Комплимента е такъв направен спонтанно и еднократно за нещо. Автора по скоро ми прилича на изплезило до земята език куче, което точи лиги по сочна пържолка.  Чак ми е странно, верно ли им се връзвате на такива сладникави типажи и не ви ли е в повече сладкото?