Женен съм, но влюбен в друга

ама пак си влюбена в друг, нали?

Вече и за грешни мисли ли носим отговорност, все едно сме ги осъществили? Ако много ми допадне някой момък на улицата и посети фантазиите ми, изневерила ли съм на мъжа си?

и к'во от т'ва, м?  
постарала съм се за тези два пъти да не съсипя живота на околните /и своя в добавка/, така че реално съм по-щастлива отколкото ако бях решила "да гоня щастието" с някой друг, 'щоту му е секси извивката на прасеца  


очевидно да - според всички форумски стандарти

Има шанс, разбира се. Особено ако има кой да го изчака да се настрада.   А този период, както вече споменахме, хич не е ясно с каква продължителност ще е.

Ох, добре, че не съблюдавам форумските стандарти, че животът ми щеше да една безкрайна скука. 

казах "по общите критерии"
bubanka, идеално те разбрах

Мен пък така написаното от автора ми пали една лампичка в главата. Лампичката за мъж, тип "мяу-мяу". Онези премного лирични мъже, в които не можеш да се влюбиш, защото при цялата поезия, която ти посвещават нямаш усещане, че срещу теб стои  мъж. Той ти носи цветя без повод, като предварително е отрепетирал жестовете и думите, с които ще ти ги поднесе. При целия му романтизъм няма спонтанност. Ето в случая, говори за прецедент, за чудо, което не е очаквал, за което не е готов. И как го описва - по най-тривиалния начин - парфюма, пеперудите, и о, Боже, извивката зад ушите?! Ми това го има във всеки непретенциозен любовен роман. Изживяваш уникалната си любов, а нямаш своите си думи, с които да я опишеш. Извивката, брях! Ми погледни зад ушите на жена си, и там има същата извивка. И кво? Няма го някак усещането за мъжка стихия, мъжка любов. Той казва, че е силен, а на мен ми се струва, че всичко в живота му се изнася от жена му. Представям си го (пак казвам, само на база така написаното) като мъж, който върши средноинтелектуална работа от 9 до 17,30, костюмиран, гладко избръснат и с куфарче-папка. Подреден, педантичен, изгладен, безкрайно предвидим във всичко. Дори в "непредвидимите" си и "греховни" любови...  

Жена ти никога ли не е била мила, добра, ухаеща на парфюм? Не си ли я оставял да върви пред теб за да я гледаш? Нямате ли общи интереси с нея ? А ако тя беше тази с пътуванията и командировките и беше срещнала някого по същия начин? Дали ти нямаше да се опиташ да останете семейство? Дали тя щеше да позволи 3ти човек да развали това, което сте градили толкова години ( от деца   ) ? Както се вижда другата жена не иска да захвърли ей така целия си живот и да започне наново.. а ти би го направил? Защо ?! Всичко хубаво, но според мен е временна тръпка, още повече, че тя не ти се поддава толкова лесно и ти като типичен мъжкар трябва да я имаш! Замисли се малко, една жена когато иска да се хареса на някого винаги знае как да изглежда, как да се държи и т.н..... За нейния съпруг ( заедно и те от деца ) може да не е толкова интересна. Все пак от толкова години заедно със сигурност се познават страшно добре, както ти и съпругата ти! Ами ако оставиш жена си и детето ( не знам защо се съмнявам, че имаш дете всъщност ) и изживеете романса, толкова да си приличате, че в един момент сте си толкова предвидими, че чак те хваща яд, досадно ти е, искате си пространството и да не правите всичко заедно... Какво ще правиш? Според мен, ти е доскучало в семейния живот, не искаш да се опиташ да го разнообразиш и подобриш, срещнал си нов човек - интересен и ти е любопитен, търсиш постоянно нея защото не можеш да я имаш ......
По-добре опитай да си подобриш семейния живот, и ако не става тогава търси щастието другаде

Много добре казано. Попадала съм на такива "романтични" мъже и когато свалиш безброй опаковки от красиви думи, отдолу няма нищо. Просто заучен трик за сваляне на жени, както някои птици разперват опашката си. Няма да се изненадам това излияние тук да е умишлено, тъй като любимата е съфорумка примерно.

Обидно някак за жена му... Уж нищо лошо не казва за нея, но всъщност казва доста - скучна била, неначетена, а другата е една такава сродна душа, умна, прекрасна... И от прекараните с нея часове тук-таме веднага разбрал, че това била ТЯ. Няколкото прекарани часа в разговори, срещи веднъж месечно (а се познават от по-малко от година, смятайте за колко срещи иде реч - 8? 9?), и това натежава срещу години и общи деца.

За мен цялата история е една ода за похотта от човек с много малко опит (само 1 партньор), който се опитва да се оправдае сам пред себе си. Животните така залиняват от безсексие. Честно казано ми е странно как може зрели жени да се ловят на тази клиширана реторика от първия пост. С лопата може да ги ринеш такива думи, но си остават просто думи.

Бубулинка51 надявам се, че това е набора! Изведнъж от твоя пост се почувствах като пионерче, което си е изяло десерта с вилица и го мъмрят пред строя! Живота е много по- сложен, това семейно разнообразие и подобрение как го виждаш и дали мъжете се замислят след 10 ,15 г брак така както ние жените виждаме нещата? Или е верна приказката" любовницата" спаси брака 

И как става това? Само не почвайте с баналните почивки, разходки и време за вас двамата!

Много строго съдите!  

Ами авторът може да няма чак толкова богато въображение, за да измисли различни и нестандартни описания на чувствата си. Което не ги прави по-малко истински и ярки.



Никак не става, докато ума е зает с друга.

Къде я видяхте тази загриженост към близките? Ще цитирам думи на Автора -"Мислех си , че е права, докато на следващия път като се видяхме, не я прегърнах и не й признах как се чувствам... мили думи... на ухо... и тя ме целуна... щеше да преспим, но тя нямаше да го преглътне и щеше да го приеме като жестокост към съпруга си... прекрасна вечер беше..". Човекът си е поискал, не са му пуснали. От тук е цялата драма.  

Ако всеки мъж говореше така защото не са му пуснали, тогава щяхме да сме пълни с поети и много малко жени щяха да се оплакват, че мъжете не ги карали да се чувстват специални и вместо това си искали пантофите и ракийката със салатка!

Аууу сакън,извинявай Mushmoranka.Добре,че не са всички такива,че половината щяхме да сме на другия бряг

Естествено