Цветята в нашия дом-Тема 72

тийнеджърски тръпки - и двамата сме на по петнадесет години, и двамата с първо гадже, съвсем сме си пресни и той ще ми подарява цвете 
какво мислене е хвърлил, за да избере най-подходящото, за да е претъпкано със символика и да ми е незабравимо, разбрах след години 
момчето гледаше кактуси и един ден се появи на вратата с черна саксийка с едно мъничко, перфектно кръгло кактусче, всяка бодличка недокосната, непречупена и щръкнала гордо 
аз веднага схванах, че това не е обикновен подарък, особено след като чух посвещението: "красиво и бодливо като теб  !"
естествено, реших, че това ще бъде най-гледаният и обгрижван кактус на света - сложих го на бюрото ми и отидох при майка ми с цел да проуча как да го гледам; не попитах момъка /което е най-лесното и логично нещо на света и което бих направила сега  /, за да не се излагам с невежеството си  ; разпитах я подробно и ужасно уклончиво без да използвам думата "кактус" в нито едно изречение - не, че тя не разбра за какво точно я питам  - и ми изнесе една пространна лекция за цветята по принцип; от което аз съм запомнила едно нещо - цветята могат да бъдат нападнати от вредители, които да ги убият! ужас! въшки, мушички и най-важното - гъбички!!!  реших, че мухи и въшки няма да го нападнат, но гъбички - вероятно! по какви неведоми и криви пътеки се е движила мисълта ми, за да стигне до този извод, идея нямам, но баба ми беше лекар /човешки лекар/, разпитах я подробно за гъбичките и успях да запомня, че се лекуват с разни лекарства, някои от които са лесно достъпни и нескъпи; в крайна сметка прецених, че е редно да взема превантивни мерки срещу злите гъби, които биха могли да убият кактуса от гаджето  ; купих си старателно антимикобета , прочетох упътването - да се нанася с памуче по засегнатите места, което нямаше как да бъде приложено върху кактус, за това реших директно да го полея с течността; речено-сторено! за по-сигурно  излях цялото шишенце върху горкото растение и то ... умря!  за два дни изсъхна и се спаружи  ; ред сълзи, ред сополи, и пак, и пак ...  ; накрая отидох и си признах ужасния грях на момъка  ; той естествено добре се посмя и ми подари кактус №2 - този от снимката горе 
занасям го у дома, щастлива и решена този път да го опазя цял и невредим! този не беше саден специално за мен и беше по-стар, т. е. беше видимо добре вкоренен до колкото може един малък кактус да бъде добре закрепен в пръстта; занасям го на сестра ми /5 години по-малка от мен/, показвам й го, обяснявам й невероятната нужда зелената топка бодли да оцелее, а малката гадина започва да побутва растенийцето ми с една химикалка и да обяснява колко здраво е закрепено и как едва ли ще се "откачи"; отнемам й аз набързо химикалката и започвам да фуча възмутено, а тя - с цел да ми окаже колко е права -  протяга ръка през прозореца на кухнята, държейки саксийката; аз се опитвам да се добера до кактуса ми, но не е много лесно предвид, че той целият е само бодли, ние живеем на 7 етаж и не е редно да се бия със сестра ми при тези условия, защото съм по-голяма и може без да искам да я бутна долу  ; докато се старая да се докопам до него, тя все пак се опитва да ми обясни, че той е добре вкоренен; като доказателство, обръща саксията на обратно; горкото сукулентче, вече добре раздрусано и под силното влияние на гравитацията, просто се откачи и ... падна от седмия етаж на асфалта долу! 
настолните ми четива тогава бяха "То" и "Сейлъм'с Лот", за това систъра лесно разчете убийствените намерения в очите ми, излетя като комета по стълбите надолу, аз треснах вратата и полетях след нея ...
мъничката ми зелена топчица се оказа добре натъртена /слава Богу, не се беше пръснала!/, а ние боси пред входа и без ключ, а аз и с кактус без саксия в ръка 
майка си дойде след няколко часа, изслуша крясъците и взаимните обвинения и с много сериозен и авторитетен вид ни подбра нагоре 
признавам си, аз не съм такава добра майка като нея - в тази ситуация щях просто да седна на асфалта и да се смея под възмутените погледи на дъщерите ми докато ме заболи корема и се покажат всички съседки на прозорците, за да видят какво се случва 
вижда се на снимката, че основната топка е изсъхнала /тя никога не стана отново кръгла/ - изсъхналото е точно мястото, с което кактусът се удари в земята; от тогава той е с мен навсякъде, изсъхвал е, падал е нереднократно /но от не повече от метър/, окършван е, набождал е кого ли не, пресаждан е ... последният път, когато го събори малката ми дъщеря, като извинение го натори с акита от хамстерите ни  - още са в сандъчето му  - и така вече четвърт век 
извинете, сигурно ви досадих