Аз ако съм на тази жена,няма да търпя някакъв пубер да ми тормози собственото дете и да се държи с мен като парцал...... БАща му трябва да го вкара в правия път, трябва да има и уважение към мащехата си,но това не се постига с бой! Аз ако съм на нейно място, ако това дете няма подобрение бих се разделила с мъжа,за да не тормози моето дете....
- Публикувана: 9 юни 2016, 14:26 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2016, 09:00 ч.
Проблемно дете.Как да се справим?
Гледам, че приемате историята от гледна точна на жената с тормозеното дете, но я се поставете на мястото на 13-годишния, който трябва да приеме в дома си някаква жена и сина ѝ, който най-вероятно натрисат в детската му стая. Не е ли бунтът най-нормалната реакция? На негово място щях да постъпя точно по същия начин - щях да спукам от бой малкия навлек и да тормозя новата жена всеки ден, с надеждата тя да не издържи и да се разкара. Но явно тя си има интерес и изгода да седи в тази ситуация, за която и тя носи вина, заедно с бащата - постъпили са твърде егоистично, събирайки се и са забравили да помислят какво означва за двете момчета новата ситуация.
Не може на 13-годишен да му се забранява и да му се удрят шамари, просто не може, до нищо добро няма да доведе, с пораснали деца не се общува така - на тях им се дължи обяснение за всяко нещо, а също така се иска и мнението им. Нито пък може да сложиш в ред такова пораснало момче чрез сила, наказания и бой. И докога бой? До 18 години, до 21?
Не може на 13-годишен да му се забранява и да му се удрят шамари, просто не може, до нищо добро няма да доведе, с пораснали деца не се общува така - на тях им се дължи обяснение за всяко нещо, а също така се иска и мнението им. Нито пък може да сложиш в ред такова пораснало момче чрез сила, наказания и бой. И докога бой? До 18 години, до 21?
Аз ако съм на тази жена,няма да търпя някакъв пубер да ми тормози собственото дете и да се държи с мен като парцал...... БАща му трябва да го вкара в правия път, трябва да има и уважение към мащехата си,но това не се постига с бой! Аз ако съм на нейно място, ако това дете няма подобрение бих се разделила с мъжа,за да не тормози моето дете....
Гледам, че приемате историята от гледна точна на жената с тормозеното дете, но я се поставете на мястото на 13-годишния, който трябва да приеме в дома си някаква жена и сина ѝ, който най-вероятно натрисат в детската му стая. Не е ли бунтът най-нормалната реакция? На негово място щях да постъпя точно по същия начин - щях да спукам от бой малкия навлек и да тормозя новата жена всеки ден, с надеждата тя да не издържи и да се разкара. Но явно тя си има интерес и изгода да седи в тази ситуация, за която и тя носи вина, заедно с бащата - постъпили са твърде егоистично, събирайки се и са забравили да помислят какво означва за двете момчета новата ситуация.
Не може на 13-годишен да му се забранява и да му се удрят шамари, просто не може, до нищо добро няма да доведе, с пораснали деца не се общува така - на тях им се дължи обяснение за всяко нещо, а също така се иска и мнението им. Нито пък може да сложиш в ред такова пораснало момче чрез сила, наказания и бой. И докога бой? До 18 години, до 21?
Не може на 13-годишен да му се забранява и да му се удрят шамари, просто не може, до нищо добро няма да доведе, с пораснали деца не се общува така - на тях им се дължи обяснение за всяко нещо, а също така се иска и мнението им. Нито пък може да сложиш в ред такова пораснало момче чрез сила, наказания и бой. И докога бой? До 18 години, до 21?
Може би на първо време,двете момчета трябва да си имат отделни стаи,за да се избегнат конфликти между тях... От там нататък много разговори без бой!!!
Може би на първо време,двете момчета трябва да си имат отделни стаи,за да се избегнат конфликти между тях... От там нататък много разговори без бой!!!
Пак казвам - горкото момче, изобщо не е виновно за начина, по който реагира. Толкова тъжен и нещастен е бил - майка му не го е обичала, баща му не го е гледал, а го тръснал на бабата, как да има доверие на хората?
И сега чувства, че жената с нейното дете са по-важни от него за баща му. Хич не ми минават тея за "характерът му е такъв" - какъв да е, при положение че никой не си е направил труд да го възпитава и да го накара да се чувства на мястото си? Много е лесно за възрастните да се оправдаят, че не са били добри родители с "ами той такъв си беше".
Нали не очаквате този младеж да реагира като възрастен и да оцени колко свястна е жената и че бабата се е лишавала заради него? Това ще го оцени след много години, стига изобщо да ги доживее, защото тази агресия може да се обърне навътре и да почне наркотиците. Да му помогнат, докато е време, защото още една година и ще е късно.
И сега чувства, че жената с нейното дете са по-важни от него за баща му. Хич не ми минават тея за "характерът му е такъв" - какъв да е, при положение че никой не си е направил труд да го възпитава и да го накара да се чувства на мястото си? Много е лесно за възрастните да се оправдаят, че не са били добри родители с "ами той такъв си беше".
Нали не очаквате този младеж да реагира като възрастен и да оцени колко свястна е жената и че бабата се е лишавала заради него? Това ще го оцени след много години, стига изобщо да ги доживее, защото тази агресия може да се обърне навътре и да почне наркотиците. Да му помогнат, докато е време, защото още една година и ще е късно.
Може би на първо време,двете момчета трябва да си имат отделни стаи,за да се избегнат конфликти между тях... От там нататък много разговори без бой!!!
Пак казвам - горкото момче, изобщо не е виновно за начина, по който реагира. Толкова тъжен и нещастен е бил - майка му не го е обичала, баща му не го е гледал, а го тръснал на бабата, как да има доверие на хората?
И сега чувства, че жената с нейното дете са по-важни от него за баща му. Хич не ми минават тея за "характерът му е такъв" - какъв да е, при положение че никой не си е направил труд да го възпитава и да го накара да се чувства на мястото си? Много е лесно за възрастните да се оправдаят, че не са били добри родители с "ами той такъв си беше".
Нали не очаквате този младеж да реагира като възрастен и да оцени колко свястна е жената и че бабата се е лишавала заради него? Това ще го оцени след много години, стига изобщо да ги доживее, защото тази агресия може да се обърне навътре и да почне наркотиците. Да му помогнат, докато е време, защото още една година и ще е късно.
И сега чувства, че жената с нейното дете са по-важни от него за баща му. Хич не ми минават тея за "характерът му е такъв" - какъв да е, при положение че никой не си е направил труд да го възпитава и да го накара да се чувства на мястото си? Много е лесно за възрастните да се оправдаят, че не са били добри родители с "ами той такъв си беше".
Нали не очаквате този младеж да реагира като възрастен и да оцени колко свястна е жената и че бабата се е лишавала заради него? Това ще го оцени след много години, стига изобщо да ги доживее, защото тази агресия може да се обърне навътре и да почне наркотиците. Да му помогнат, докато е време, защото още една година и ще е късно.
А жената няма ли жилище, че се е съгласила да се навре в миша дупка? Да не излезе, че търпи непокорния син, защото иначе няма къде да живее?
Хубаво е, че те е грижа за него. Ето, сама виждаш как се държи с вас, които сте му показали, че го цените и обичате. Логично е да си изкара агресията върху най-лесната жертва, а това е малкият брат и майката, която няма думата. Не казвам, че е хубаво, а че е логично и всички хора правят така. Няма да се опълчи на баща си, защото знае, че ще яде бой. Като изяде боя, ще се озлоби и ще смачка брат си. Според мен и таткото, и майката, заедно с двете деца трябва да ходят на консултации със специалист, явно сами не се оправят.
Хубаво е, че те е грижа за него. Ето, сама виждаш как се държи с вас, които сте му показали, че го цените и обичате. Логично е да си изкара агресията върху най-лесната жертва, а това е малкият брат и майката, която няма думата. Не казвам, че е хубаво, а че е логично и всички хора правят така. Няма да се опълчи на баща си, защото знае, че ще яде бой. Като изяде боя, ще се озлоби и ще смачка брат си. Според мен и таткото, и майката, заедно с двете деца трябва да ходят на консултации със специалист, явно сами не се оправят.
В Бг сме предубедени по отношение на психолозите, но пък ако жената е достатъчно спокойна и умна, за да му обясни как вижда нещата, без да обвинява неговото дете, може пък да се съгласи. А за момчето съм сигурна, че би откликнало с охота на помощта, стига веднъж да започнат да ходят на консултации, все пак никога никой не го е питал как се чувства, ще има нужда да си каже. Важно е да имат пари, разбира се, защото тези услуги не са евтини.