Частни училища - информативна тема 13

много е трудно да се предаде някаква случка - от всичките й аспекти и предистория!

и в нашия клас непрекъснато децата се разместват, защото има "невъзможни" комбинации... Напрактика, за да се запази дисциплината, класът работи на две групи по всички основни предмети и смятам, че училището намери начин да балансира темперамент и учене.

В много държави децата не само в класа се разместват постоянно, но и всяка година се разформироват класовете. Бях скептична към ползите, но виждам, че не са една и две. И лошите групи се развалят, и не се получават изпреварващи и изоставащи класове, няма любимци на учителя за повече от година, няма аутсайдери за повече от година и като цяло щетите за децата са най-малко. Същото важи и за повечето време навън, по българската система има твърде много време на чин и това не помага децата да са по-концентрирани и кротки в час. Все пак имат нужда да тичат и да играят. Според франсетата и здравното им министерство при 7 астрономически часа в училище 2- 2,30 часа трябва да са в почивка и то задължително навън.
Но не са за подценяване и уменията на учителя, а и проблемите на някои деца. има тормозени деца, те трудно седят на едно място, не могат да слушат, те в училище се почиват, защото няма да ги набият, най-много да ги накажат. И прочее.

В Американски колеж се разместват така класовете, което хич не се нрави засега на голямото ми дете. По случайност, или не, класът им е най-силният в момента, отделно, че децата много си паснаха като характери и навсякъде ходят заедно. И е драма.

Не са свикнали, затова. Тези, които са така от 3 или 6 годишна възраст са ок, в междучасията са с приятелите си и с времето имат приятели от всички класове. Но е по-добре за учебния процес и балансирането на класовете, и разделянето на вредни по някакъв начин групички. Както и смяната на учителите в началните класове, защото ако е симпатичен учителя раздялата е трудна, но ако не е...
Има и минуси, безспорно, аз бях негативно настроена, заради много неща, но виждам положителните страни и ми се струват по-важни от минусите.
Същото смятам и за започването на първи клас на 6 години. В цяла Европа и Америка са най-късно от 6 и реално в университетите после българчетата са с една година назад, в започването на работа също. Пък на 6 спокойно си учат и без това. Не знам защото у нас не направят тази промяна най-накрая.

Защото трябва да сменят и учебните планове. По западните системи на 6 (пък да не кажа и до 16 ) са като в детска градина, нищо че се води училище - рисуват, занимават се нещо там отгоре-отгоре. При все още наистина учат.

Изобщо не е вярно това, на 6 франсетата са си първи клас както си е първи клас, не е да пеят песнички и да си играят. Иначе българите и след 100 години във Франция превеждат детската градина като училище, защото е буквално майчино училище, но то си е детска градина. И там си имат разлика между градина, в която се учи и забавачка, демек, гардери.
Имаше реформа в образователните системи в ЕС поетапно от 99-та насам и ако някога някъде и до пети клас са си го карали полечка вече не е така. И език учат от първи клас, и си учат сериозно. По моему доста по-сериозно от нашата система, макар и по различен начин.

Ми не знам. Голямата ми дъщеря в Италия от трети до пети клас се научи основно да...рисува . Иначе ако погледнеш оценките й - отгоре до долу отлични бяха, но като се върнахме тук в шести клас, още на втория ден все да носи двойки и тройки по математика, беше изпаднала в истерия, че нищо не разбира. Докато навакса беше адски зор. Тогава и директорът на италианското училище ни предупреди, че програмата в БГ е много по-тежка и трябва добре да си помислим.
Племенниците ми в Германия също не учеха кой знае какво в началното училище. Точно детска градина.

Може, в Италия нямам представа как е и сега. В Испания образованието беше много зле, сега също се оплакват, че в държавните училища не научават нищо, но това стана всеобщ провал на държавното образоване.
За французите имам пряк поглед и върху експат образованието тук, и във Франция – учат яко. Във втори клас, например, умножението се взима директно до 1000, а не до 10. В трети клас учат костите на скелета на латински, история учат, отделно сериозно граматика, математика на сериозно ниво, сравнявам пряко със същата възраст по нашата система докъде са стигнали. Останалото си е вече до конкретно училище. В държавните навсякъде е трудно, не е само у нас.

Извинявам се ако разводних темата.

Вв момента програмата за предучилищната е доста натоварена, много неща са смъкнати от първи клас, особено в писането. При съвестно обуучение от страна на учителките, децата на 6 са си почти в първи клас. Аритметичните опирации си ги вземат съвсем истински.

И  аз това си мислех - сега ПУК си е направо първи клас. Да не говорим, че голяма част от децата могат да смятат елементарно, да четат или сричат още преди това. Така че, няма значение как го наричаме...

В училищата може би на 80% покриват това. Но не същото важи за градините. Колкото и да не ви се вярва, има много деца, които влизат в 1 клас без да знаят една буква. И съвсем нямам предвид малцинствата. В София и някои от големите градове картинката е такава каквато я описвате. Но само до там.

Изобщо не мисля, че е голяма загуба тръгването на 7 години на училище. Интересна табличка с официалната възраст за започване на 1-ви клас в различните страни: http://data.worldbank.org/indicator/SE.PRM.AGES А пък ако вземем да сравним тази табличка с табличката от резултатите на ПИСА (и махнем маниаците азиатци) https://en.wikipedia.org/wiki/Programme_for_International_Studen … essment#PISA_2012. Всъщност на челните места са държави, където децата започват училище 7-годишни - Финландия, Естония, Полша, Лихтенщайн...... Така че не е кой знае каква болка за умиране, още повече, че наистина в една част от държавите образователните системи за малките са леко дебилни... И още повече, че в славянската писменост се пише ръкописно, за което си се иска добре развита фина моторика, за разлика от латинската.

Нито един плюс не мога да видя в това да се разместват децата в класовете. Все едно искаме да ги оперираме от силни емоции. Защото това, което най-добре помним и ние от нашето училище (а и моите деца) са най-добрите приятели, с които сме били неразделни, както и ярките учители. В много случаи учители, на които сме били любимци, са ни предначертали някак и целия житейски път. Обратното - учители, които са били гадняри, са ни научили да се борим и да отстояваме себе си. Така че хвърляйки децата всяка година в нов клас и при нов учители, ги лишаваме от всички тези емоции и (лично мнение) в стремежа си за "равенство" и "еднакви условия за всички" леко ги инвалидизираме.

 *LUCY*, моята още от сега е решила как ще избяга от номера с разместването на класовете (което ни беше едно сериозно притеснение за АК) Каза, че щяла да запише втори език френски и понеже там желаещите обикновено сформирали точно един клас, нямало да могат да ги разместват.
 

Оценявам разместването по-скоро като положително. Когато детето ти се справя при най-различни учители и в най-различна среда еднакво добре, то явно наистина е добро. Не можеш да отдадеш успехите му пристрастие или стари лаври. Защото тъкмо си извоюва слава при едни учители, и хайде пак наново трябва да я гради при съвсем други. И ако всеки път успява, значи... Освен това при смяна на средата може да се види дали доброто/лошото поведение на детето се дължи на другите, или трябва да търси причината в себе си.

Вторият език в АК се избира чак след 8 клас, няма как да се избегне разместване.
От класа на щерката доста деца избраха (испански) като нея, може и да има шанс да са заедно пак.

Грешен изстрел...  За френския са заедно, да, но поостаналите предмети не...
Девойката ми е точно с френски и сега завършва 10-ти клас..
Няма спасение от разместването, но не виждам каква е драмата, чак пък толкова. И с разместване и без децата си намират приятели, групират се по интереси и като излизат (а в Колежа това обикновено е в петък след училище или събота или неделя, иначе просто няма време) излизат заедно. Или в лънча се търсят.
От друга страна, така свикват да се приспособяват към всякаква среда, да общуват с различни хора. Учителите и без това са приходящи...
Така че, Тинкърбел, да мисли друга стратегия, тази не работи. Иначе за френския - поздравления. Скъсват им трътките от учене (поне нашата девойка там се сблъска за пръв път с езика, до 7-ми клас учеше немски и не е като да не знае как се учи език) Но повечето от съучениците й изучаващи френски за втори са го учили вече някъде.