Тук сме дами най-отбрани, скоро всички ще са мами!Бъдещи мами над 35

ЖК = ми бременна си, така ще е. Невролог = ми нищо не можеш да пиеш, избери си ти ли ще си добре или бебето Начев = ми тсх-то ти е ОК, не е от това в момента. И така нататък, все удрях на камък. Моят ортопед не искаше да ме реже, събраха се три умни глави и казаха сигурно е недостиг на витамини и минерали, пусни 10 изследвания. Пуснах всичко - калций, калий, желязо, каквото се сетиш и си бяха добре. Хората зяпнаха. Накрая ме пратиха на ЕМГ, за да се потвърди синдром на карпалния тунел.

Гледа ме човека 40 минути и каза, че съм между втора и трета степен, с прогресия. Изгубила съм сетивност, започнала съм да губя и двигателност Импулсът трябваше да минава за 4.2 мс, а при мен беше 7 Потвърди, че обикновено след раждане минава, но каза и че обикновено от бременността не е толкова зле. Съответно не се ангажира с мнение, че няма да стане по-лошо до края. Присъдата беше, че сама си нося риска и ако стигна до 4-а степен, ще си остана така до живот и дори и операция няма да помогне. Както можеш да си представиш, направо ми се прирева. Как така до живот, бре?! И ме пратиха при ортопед да си хортуваме за операция веднага.

Там ми споделиха, че при мен заради бременността и щитовидната жлеза, съединителната тъкан се е удебелила повече и вероятно ще продължи. Предложиха да изчакам след раждането, но не дадоха гаранция колко ще е зле тогава и ми обясниха, че възстаноявяването ще е до месец на ръка. Е, как с пеленаче без ръце

Охкахме, пъшкахме, мъдрихме и насрочихме дата за след седмица. На двете ръце Вече в операционната човекът се чудеше с кой акъл се е съгласил, ама се препоти 3 пъти и го свърши за има-няма един час с цялата подготовка. А то си имаше подготовка - "ох, не така, ми така, че нали знаеш кръста боли", "ох, чакай, чакай, сега да се завъртя леко". "ох, не искам абокат тук", "аууууу ма тая упойка боли" и прочие лиготии от моя страна и от страна на анестезиолог, сестри и който се сетиш.

Самата операция е елементарна - отварят тунела, режат малко тъкан, за да освободят нерва и зашиват. Преди това обезкървяват ръката с маншон като за кръвно. Най-гадното е вкарването на ледокаина и абоката. При мен беше в крака, но сложиха бебешки. Иначе и там цирк - краката ми така бяха отекли, че жената се мъчи 10 минути да вкара иглата Кръвното ми обаче пушка! 125/75, с пулс 85. Всички бяха изумени.

След това ме пуснаха да си ходя, но изрично с придружител. Гадното беше, че трябвае да си отвися гладна до операцията, а се замотаха много с предварителните изследвания и ме вкараха чак в 16.00, както и че трябваше да съм стерилна. След толкова пункции вече като си помисля за събличане и откачам. Но пък иначе ми бяха дали самостоятелна стая, защото съм бременна и да не стоя с евентуално болни хора. Гледаха си ме като писано яйце, по време на операцията шегички и закачки, на изписването само дето не се разпрегръщахме.