Team success 
- Публикувана: 12 юни 2016, 02:25 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2016, 23:52 ч.
KARADAYI С КЕНАН И БЕРГЮЗАР - ВСИЧКО ЗА СЕРИАЛА И НОВИНИТЕ ИЗВЪН НЕГО - ТЕМА 78
Ezel - Episode 35
Karadayi - Episode 35
Хехе, егати съвпадението.
Аз се радвам,че е исторически.Харесвам исторически филми и сериалиИ на мен ми писна Един сериал не мога да изгледам до край.Започват заинтригуващо,но само след десетина епизода започват бузите и ги зарязвам.Искам да вярвам ,че Халит е избрал нещо стойностно.нещо по-различно.
Ако сценарият е хубав, историческата тематика е само в плюс. Защото ефирът в момента е наводнен от романтични комедии и рейтингът им на всички е около 4 пункта. На хората им писна все едно и също.
Сериалът с най-висок рейтинг този сезон е исторически. Не мога да му запомня името. Този, в който играе майката на Берг. Така че всичко зависи от проекта.
Сериалът с най-висок рейтинг този сезон е исторически. Не мога да му запомня името. Този, в който играе майката на Берг. Така че всичко зависи от проекта.
Бяло, черно, червено... тука не подбирам
Никакви претенции нямаме
Цитат
Наде
хубав колаж!
Добро утро на всички! 
15 юни 2016 г.
Една година след финала на КД.
Махир: Проблемът не е в годините, любима, а в разстоянието между двама души. Човек се отдалечава дори от най-близките си. Ако не вижда другия, ако е сам в радостите и болките си, в един миг започва да заличава спомените.
Фериде: Махир, какво говориш?! Всеки път, когато те видя, сърцето ми забива лудо, сякаш ще изскочи навън. Никога не съм престъпвала любовната си клетва. Ако днес съм жива, ако имам причина да се събуждам сутрин, то е заради теб.
Махир: Тогава никога не ми обръщай гръб. Не крий погледа си, усмивката си, пленителната си свенливост. Позволим ли веднъж на времето да влезе между нас, после и да тичаме един срещу друг, ще се разминем. Може би нито аз съм същият, нито ти. Ще разберем това постепенно. Хората остаряват, но любовта не, госпожо адвокат! Ако вярваш в нея, тя не остарява!
Фериде: Махир Кара, преди години го направих. И пак ще го направя. Ако ти не слепиш душите ни с целувка, пак аз ще те целуна първа.
Ще дочакаме по-добри дни, деца
Слънчеви дни
Ще караме колите си към синия хоризонт, деца
Ще пътуваме към сияйната синева
Ще подкарваме колите с шеметна скорост
Ще кръжим безкрай, моторите ще пеят
Ах, деца, кой знае колко прекрасно е да се целуваш , летейки с 160 км/ч
Сега само в петък и неделя ходим в цветните паркове
Само в петък и в неделя
Гледаме в захлас осветените, сякаш излезли от приказка, магазини по площадите
Прозорците им от масивно матово стъкло
Ние сме тези, които протестират
А в отговор какво?
Разтварят черния тефтер
Затвор
Ремъкът стяга ръцете ни, счупени кости, кръв
Слагаме веднъж в седмицата месо на трапезата си
А децата ни се прибират от работа, приличащи на пожълтели скелети
Нали сега ние...
Повярвайте ми
Ще дочакаме по-добри дни, деца
Слънчеви дни
Ще караме колите си към синия хоризонт, деца
Ще пътуваме към сияйната синева
15 юни 2016 г.
Една година след финала на КД.
Махир: Проблемът не е в годините, любима, а в разстоянието между двама души. Човек се отдалечава дори от най-близките си. Ако не вижда другия, ако е сам в радостите и болките си, в един миг започва да заличава спомените.
Фериде: Махир, какво говориш?! Всеки път, когато те видя, сърцето ми забива лудо, сякаш ще изскочи навън. Никога не съм престъпвала любовната си клетва. Ако днес съм жива, ако имам причина да се събуждам сутрин, то е заради теб.
Махир: Тогава никога не ми обръщай гръб. Не крий погледа си, усмивката си, пленителната си свенливост. Позволим ли веднъж на времето да влезе между нас, после и да тичаме един срещу друг, ще се разминем. Може би нито аз съм същият, нито ти. Ще разберем това постепенно. Хората остаряват, но любовта не, госпожо адвокат! Ако вярваш в нея, тя не остарява!
Фериде: Махир Кара, преди години го направих. И пак ще го направя. Ако ти не слепиш душите ни с целувка, пак аз ще те целуна първа.
Ще дочакаме по-добри дни, деца
Слънчеви дни
Ще караме колите си към синия хоризонт, деца
Ще пътуваме към сияйната синева
Ще подкарваме колите с шеметна скорост
Ще кръжим безкрай, моторите ще пеят
Ах, деца, кой знае колко прекрасно е да се целуваш , летейки с 160 км/ч
Сега само в петък и неделя ходим в цветните паркове
Само в петък и в неделя
Гледаме в захлас осветените, сякаш излезли от приказка, магазини по площадите
Прозорците им от масивно матово стъкло
Ние сме тези, които протестират
А в отговор какво?
Разтварят черния тефтер
Затвор
Ремъкът стяга ръцете ни, счупени кости, кръв
Слагаме веднъж в седмицата месо на трапезата си
А децата ни се прибират от работа, приличащи на пожълтели скелети
Нали сега ние...
Повярвайте ми
Ще дочакаме по-добри дни, деца
Слънчеви дни
Ще караме колите си към синия хоризонт, деца
Ще пътуваме към сияйната синева
Привет!
Стиховете, които четеше Четин Т. бяха невероятни.
Красиви, смислени, много истински.
Още първите, които изрече,
"записаните"...
Харесва ми вплитането на толкова музика, песни и стихове в турските сериали.
Усещането е много различно, понякога една песен може да разкаже много повече,
или една мелодия за душевното състояние на героя.
Хубав ден на всички и се усмихвайте!
Стиховете, които четеше Четин Т. бяха невероятни.
Красиви, смислени, много истински.
Още първите, които изрече,
"записаните"...
Харесва ми вплитането на толкова музика, песни и стихове в турските сериали.
Усещането е много различно, понякога една песен може да разкаже много повече,
или една мелодия за душевното състояние на героя.
Хубав ден на всички и се усмихвайте!
