Епилепсия- ТЕМА 23

Моето дете го гледат родителите ми. Никога дори не съм и помисляла да го давам на градина. Причини колкото иска човек да не го дам. Но често общува с деца.
Не мисля, че нещо губи от ходене на градина. А в момента е спокоен и щастлив. Което мисля е много важно да се осигури на нашите деца. Разбира се, това е при условие, че има кой да помага от роднините.

Честно казано и аз бях против ходенето на градина и Затова малкия тръгна направо на предучилищна в училище на 5 години(тази есен).Сега е много по-щастлив отколкото беше преди училището,чувства се голям,има си собствена среда и компания ,нещо което е невъзможно по площадките с мама.Вече не съм сигурна дали съм била права да го държа вкъщи.Понякога стараейки се да ги опазим от всичко,ние майките прекаляваме и започваме да вредим.Поне аз така усещам нещата.

eli_vulkova, защото рискът е абсолютно неоправдан в случая. Пие 3 пъти на ден лекарства, с мляко само, защото е в сиропна форма. И нямам никакво доверие на някаква си случайна жена в градината, че ще му направи мляко и ще му даде точната доза. Това да ми е големият грях към детето, че съм го "лишила" от среда. Между другото, никога не съм се отнасяла с моето дете като с болен и не се отглежда като писано яйце.

В нашата детска ми казаха, че не дават лекарства на децата. Въпреки, че имат медицински сестри. Самата старша сестра ми каза, че правят изключение единствено и само за конвулекс, но искат сутрин да им е оставена точната доза, а не самото лекарство. Имай предвид, че става дума за голяма държавна градина, която има програма за ранна интеграция и работи по европрограми, в други не знам как е.

За точна доза лекарства,когато ходим на излети в планината, съм решила въпроса така: взела съм от аптека нови шишета за капки и отмервам в тях. Моята дъщеря пие два сиропа, не гълта цели таблети. За градината от 4 години да, но ясла - не.

Тук вече за градината не съм съгласна, че боледуват вярно е, но моето дете се чувства изключително щаслива там. Когато беше диагностицирана тя вече ходеше на ясла и беше свикнала. А защо смятам че е полезно ли. Ами в градината се създават навици които в къщи няма как това да се случи, а това изключително много помага на детето за интеграцията. Едно от тези неща е дисциплина и като казвам дисциплина имам предвид такава в колектив, създава се определен режим на детето. Моето дете е с изоставане и ако си стоеше в къщи щеше да е още по-изостанало, защото в градината тя гледа от приятелчетата си и се старае да го направи по същият начин. В градината с нея наред с уроците  работи и ресурсен учител, което пак няма как да се случи в къщи. Освен основните уроци ходи на футбол и на танци. Вие сметнете ако трябваше да е мъкна на тези неща поотделно плюс логопед, психолог и ерготерапевт то по цял ден трябваше да обикаляме София. Единственото от което я лишавам за момента са екскурзиите защото ме е страх, добре че тя още не разбира какви са тези екскурзии та не ми мрънка. Напомням пак в момента сме на 5,6 г. подготвителна група, а на ясла тръгна още на 1 г. 2 мес. още не можеше да ходи, защото спешно трябваше да се върна на работа, свикна за седмица. А епилепсията ни я диагностицираха на 2 г. точно. Като от 2г. и 2 мес. сменихме яслата и адаптацията отново ни беше около седмица. Като практически епито го откриха точно при местенето от едната градина в двугата.
Ние нямаме абсолютно никой който да помага, само един дядо, но той е сърдечно болен и не може да се с справя с нея, жена не мога да си позволя да плащам за повече от няколко дни ако се разболее  на фона на тия 400 лв. дето давам за терапии всеки месец и така ходи си на градина, за нас това се оказа правилното решение.  
Е вярно е че всеки път като отивам на работа телефонът е нон стоп с мен и като звънне изтръпвам да не е от градината, но така е по-добре за детето. В градината ми е правила 3-4 големи пристъпа, като единият беше в яслата. Малките си ги прави ежедневно там, но те дори рядко ги забелязват виждат ги само като станат по много.

Колкото до лекарствата в нашата градина също не ги дават на обяд, затова ги давам само сутрин и вечер предупредила съм невролога че ходи на градина и той така ми прави схемите няма никакъв проблем. А дори и в момента да сте на три приема може да ви ги разместят да станат 2.

Защо само с мляко? Ние също сме на сироп, но не са ми казали да го давам само с мляко, а след хранене.

За яслата - декември бяхме на контролен и изрично питах невроложката за ясла. Каза да, даже е задължително да ходи. Вероятно стреса ще е по-малък когато тръгне на 2 години, а не на 3-4-5. Затова и мисля да ходи. Ако беше казала не, доста щях да си помисля. Аз лично искам детето ми да е като всички останали, да не я деля заради епито.
Романол, помниш ли как детето прие местенето? Зачестиха ли пристъпите?

По принцип в яслите трябва да има постоянно мед.сестра, даже май 2 ако не се лъжа.

Почнахме на 2-ри септември в новата ясла, октомври и до средата на ноември нямаше никакви пристъпи и после пак почнаха, но не мисля че се дължи на яслата, защото както писах тя се адаптира много бързо за няма и седмица и си ходеше с желание, никога не ми е плакала като я водя. Ако щеше да е от яслата щяха веднага да почнат.
На едната от медицинските сестрите в яслата сестра й беше с епилепсия и това ме караше да съм много спокойна като знам, че поне един човек има там който знае как да реагира адекватно при пристъп. 

bebok_86, той започна да плюе Конвулекс още от 1 годишен. И нямах друг избор, освен да му го давам в малко АМ. Плюе и Репитенд директно, ако му се даде от спринцовката.
Относно мнението на неговата невроложка за ясли и градини - твърдо против!

Романол е имала късмет с градината 
Вторият гърч на детето ми се случи в яслата и още помня как в студа по лека блузка бяха хукнали да го водят при ЛЛ, която е на 50-100 м от яслата. В състояние на гърч! Въпреки че има медицински персонал, това нищо не значи. То дори педиатри съм срещала с неадекватни реакции, а какво остава за медицински сестри.
Пуснах го със свито сърце на градина. Искаха ми нотариално заверена декларация, че не носят отговорност за живота на детето. Но не можаха да ми отговорят какво ще стане, ако на друго дете се случи гърч, тогава кой ще ги освободи от отговорност. Разбира се, такава декларация не им занесох, но беше много неприятна ситуацията до изясняване на нещата. Моето дете засега се води с фебрилни гърчове и минаха почти 3 години от втория. В темата съм заради големия си страх от последствия. Научих много от мамите тук.
Мисля, че решението за пускане на ясла зависи и от вида на пристъпите. При всички случаи, персоналът трябва да е подготвен за различни ситуации.

Ясно. Хриса си пие конвулекса от спринцовката. Явно мненията за яслите са наистина противоречиви. Живот и здраве на есен ще пробваме. Ако видим че не става, може да се наложа да напусна работа, за да я гледам и да взимам пари от борсата, че с една заплата няма да се оправим.
Романол, наистина друго е да знаеш, че има човек, който знае как да действа в случай на пристъп.

Така е, ама нали се сещаш, че тя там беше 1 година ясла, а вече 3 години сме в градинска група при педагозите дето са пълна дупка. На едната разчитам горе-долу, защото тя на доброволни начала работи в едно сдружение на хора с увреждания, ама и тя е страшна паника, при единия пристъп я беше изправила и раздрусвала абеее луда работа. Добре че там рядко ги прави. 

ЕЕехх, Романол 
Зная, че едно от първите неща, които учат в началната педагогика е, че "най-важното е опазването на физическото и емоционално здраве на децата" и след това са всичките и образователни цели. В последно време обаче виждам точно обратното. Хванали са се за държавните образователни изисквания и само за това се говори - от кой край се започвали цифрите и буквите, дали излизали от контурите... но за другото няма на кого да разчиташ. Само като се сетя и се афектирам отново. 

Абсолютно съм съгласна с написаното.При нас положението е същото.Ходи с желание чувства се добре сред децата и в тази среда.С нея работи ресурсен, логопед и психолог.
Тя също е с изоставане и имаме напредък от както е на градина.

Моят син е на 6. Всичко при нас се случи лятото. Но от септември си го пуснах на детска. Е да, с огромен страх и всяко позвъняване на непознат номер ми докарва пулс 200. Купих ми от тези интелигентните часовници Майки . Обаждам му се 2 пъти на ден и на обяд всеки ден майка ми го взима. Другата година ще е 1-ви клас. Много ме е страх ама няма как. Ходим и на тренировки по футбол, защото тренираше е преди това. Страхът е голям, но не може постоянно да ни е страх. Детето трябва да живее що годе нормално без да разбира, че е различно. Но какво ще стане като станат по-големи не знам. Дано дотогава да се излекуват. Аз имам и батко. Покрай всичко, което ни се случи и моето държание към болното дете почна да изпада в истерии. Сега сме в една пълна лудница у нас. Всеки ден си мечтая всичко да се вурне като преди. Но най-важното за вземане на решение дали да пуснете децата си е честотата и сериозността на кризите.